Решение № 277 от 21.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Русе, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II наказаниеЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказаниелно дело № 20234520202236 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. А. К., ЕГН: **********, с адрес ***, ул.

***, против наказаниелно постановление № 38-0006079/18.09.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвПр.

Жалбоподателят счита обжалваното наказаниелно постановление за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, изразява категорично несъгласие с изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършвал от превозвач. Съгласно § 1, т. 5 от същия закон „превозвач“ било всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства.

Липсвали доказателства жалбоподателят да е отговарял на изискванията на закона за „превозвач“ както и данни да е регистриран като търговец, следователно не трябвало да се реализира административнонаказаниелната 1 отговорност спрямо него на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, като не било достатъчно да е извършвал обществен превоз с МПС срещу заплащане и липсата на лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р България или удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не било налице нарушение и по § 1, т. 1 ДР ЗАвП, тъй като за жалбоподателя не било възникнало задължение да притежава документите по чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Според жалбоподателя в § 1, т. 3 ДР ЗАвП се съдържала легална дефиниция на понятието „превоз на пътници“, което било дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, какъвто в случая жалбоподателят не бил, а дейността се изисквала не само да е била насочена към превоз на пътници срещу заплащане, а да се осъществявала със специално конструирА. и оборудвА. моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не, като било задължително и същите да са с български регистрация, данни за което не били събрА.. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсвали реквизити в нарушение на чл. 42 ЗАНН – описА.е на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, конкретната дата на нарушението, конкретното място на нарушението. По отношение на мястото на процесния превоз на пътници изцяло липсвало индивидуализация къде бил осъществен, с посочване на начало и край, от което не можело да се изведе категоричната и ясна воля на наказващия орган и същата не следвало да се презюмира. наказаниелното постановление било издадено в нарушение на чл. 33 ЗАНН, доколкото за констатираното от служителите на РД „АА“ – Русе нарушение било образувано досъдебно производство, което не било приключило. В издаденото наказаниелно постановление липсвало изследване на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН, липсвало обсъждане и на допълнително събрА.те от административнонаказващия орган доказателства. Наказващият орган следвало да изследва преди определяне на санкцията утежняващи обстоятелства като системност, повторност и умисъл, което не било сторено.

Моли за отмяната на обжалваното наказаниелно постановление.

В съдебно заседА.е жалбоподателят К., редовно призован, не се явява в заседА.ето, където е даден ход на съдебните прения. Упълномощения от него защитник адв. Г. М. от АК – Русе поддържа жалбата, моли за нейното 2 уважаване и претендира сторените от неговия доверител разноски по делото.

От разпита на независими свидетели, които не били актосъставители или служебни лица, се установило, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не съответствала на действителната такава. Административните актове не отговаряли на изискванията на АПК, на специалния закон за управление на подобна дейност и на константата съдебна практика, като се цитира решение на АдмС-Търговище по КАНД № 113/2023 г. във връзка с § 1, т. 4 от Закона за превозната дейност, поради което посоченото от наказващия орган като административно нарушение деяние се явява несъставомерно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е влязъл през грА.цата на страната само веднъж с процесното превозно средство и то в деня, когато е установено нарушението. В буса пътували познати и роднини на собственика на буса, който не е присъствал по време пътуването. Установило се, че жалбоподателят всяко лято работил в гр.

Несебър Той нямал никакви договори със собственика на буса да извършва превози срещу заплащане, затова нямал и задължение да има лиценз за осъществяване на такава дейност. Това кореспондирало с прокурорската преписка и дадените писмени обяснения от пътуващите. От тях се установявало, че тяхната уговорка била със собственика на буса, а не с жалбоподателя. Извършеното било форма на т.н. „споделено пътуване“, което било широко разпространено в Европа. Жалбоподателят, в качеството си на водач, въобще не контактувал с пътниците. Актосъставителите действали посредствено, без да са извършили самостоятелна проверка, а въз основа на изготвените от грА.чна полиция материали. Нямало не законна дейност или стопанска дейност, пътуващите били роднини на собственика на буса.

Административнонаказващият орган директорът на РД „АА“ – Русе редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна представител. прокуратура

–

Русе редовно призовА., не изпращат

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 24.11.2023 г., при положение че наказаниелното постановление е било връчено на нарушителя на 16.11.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява основаниеЛНА.

3 наказаниелно постановление № 38-0006079/18.09.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че на 23.04.2023 г., около 18,40 ч, жалбоподателят К. К., в качеството си на водач на товарен автомобил „Volkswagen” от кат. N1, с рег. № VZ-HR-70, извършвал обществен международен превоз на 5 бр. пътници от Нидерландия за България. Административнонаказаниелното производство било образувано във връзка с поискано съдействие от страна на служители на РДГП – Русе, като същите снели обяснения на част от пътниците, сред които били А. П. Ч. и Й. А. Й., като контролните оргА. на РД „АА“ – Русе, след като се запознали с материалите, установили, че жалбоподателят К. извършвал обществен международен превоз на пътници, без заверено копие на Лиценз на Общността за пътници, издадено от МТС, с което извършил нарушение на чл.

6, ал. 1 ЗАвП и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.

От разпита на актосъставителя, свидетелите и приложените към делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.04.2023 г. жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № VZ-HR-70, представляващ бус, с обособен 8+1 места за пътници и водача. С него като пътници пътували А. П. Ч., Й. А. Й., св. П.

А. М., св. Ю. М. А. и Р. Х. К.. Управляваното от жалбоподателя превозно средство било собственост на трето лице – К. А. К.. Жалбоподателят и пътниците му пътували от Нидерландия до България, като крайната им дестинация била Шуменска област, а повечето пътници, включително и жалбоподателят, били от намиращото се в същата област с. И.ски.

На същата дата, 23.04.2023 г., около 17,52 ч, управляваният от жалбоподателя бус „Фолксваген“ се явил на трасе „вход“ на ГКПП „Дунав мост“ в гр. Русе. През това време в зоната на пункта се намирали полицейските служители на РДГП – Русе св. А. С. П. и св. И. Ю. В., които провеждали специализирана полицейска операция във връзка с най-различни трансгрА.чни престъпления. Според направения анализ на риска жалбоподателят и превозвА.те от него пътници попадали в обхвата на рискова група, поради което служителите отбили управлявания от жалбоподателя К. товарен автомобил за проверка на водача и пътниците. Тъй като имали съмнение за извършвана транспортна дейност на пътници без 4 съответния лиценз, те поискали съдействие от служители на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. Други нередности не били открити. На място пристигнали служителите на РД „АА“ – Русе св. К. И. Ц. и св. Г. Г. Д., които видели управлявания от жалб. К. товарен автомобил, провели разговор с него, направили справка в поддържаната от ИААА система за издадени разрешения за транспортни дейности, като не установили К. да притежава копие от лиценз на Общността за международен превоз на пътници и въз основа на снетите от полицейските служители писмени обяснения от св. П. А.

М., А. П. Ч. и Й. А. Й. св. Ц. съставил АУАН № 332593/23.04.2023 г. против К. А. К. за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП, тъй като приели, че той осъществявал международен превоз на пътници, без заверено копие на лиценз на Общността.

Във връзка с този случай директорът на РД „АА“ – Русе подал уведомление до Районна прокуратура – Русе, като е била образувана пр. пр. № 2348/2023 г. на РП – Русе с оглед данни за хипотетично извършено престъпление по чл. 234г, ал. 1 НК (извършване на обществен превоз на пътници по занятие без лиценз), като не били събрА. достатъчно данни за извършено такова или друго престъпление по текст от НК, поради което с Постановление 22.08.2023 г. било отказано образуването на досъдебно наказаниелно производство и материалите са изпратени на директора на РД „АА“ – Русе за вземане на отношение по компетентност за евентуално извършено административно нарушение по ЗАвП.

Актът и наказаниелното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирА. в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказаниелно постановление, а така също и в самото наказаниелно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирА. фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказаниелната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирА. и санкционната разпоредба, въз основа на която е 5 ангажирана отговорността на санкционираното лице. Неоснованиелни са оплаквА.ята, изложени в жалбата, че са налице формални нарушения на производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Същите съдържат необходимите и изискуеми императивни реквизити, включително описА.ето на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, мястото и времето на неговото извършване, нарушените разпоредби и санкционната норма, която е нарушена. Посочен е и маршрутът на осъществяване на обществения превоз – от Нидерландия за България, не че непосочването му би било релевантно обстоятелство, доколкото неупоменаването му не огрА.чава правото на защита на нарушителя и не е елемент от фактическия състав на нарушението. Не може да бъде споделено твърдението за нарушени правила при издаването на наказаниелното постановление като административен акт по АПК. Както в теорията, така и в практиката е константно становището, че наказаниелното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, защото представлява акт на правораздавателна дейност, издаден от административнонаказващ орган, следователно не могат да бъдат приложими процесуалните правила за издаването на административен акт по смисъла на АПК. Неоснованиелно и е твърдението, че административнонаказаниелното производство е било незаконосъобразно образувано съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗАНН, защото имало образувано наказаниелно производство.