Решение № 4427 от 06.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4427

Пазарджик, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700922 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. С. Щ., [ЕГН] от с. Синитово, община Пазарджик, със съдебен адрес за кореспонденция гр. Бургас, [жк], [улица], [адрес], против Решение изх. № 251000-25088 от 04.08.2026 г. на ВПД директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас.

В жалбата се излагат оплаквания за нищожност на основание чл. 177, ал. 2 от АПК – противоречие на оспореният акт със влязло в сила съдебно решение, а при условията на евентуалност оспорва и неговата законосъобразност, като се сочат основанията на чл. 146, т. 2-5 от АПК – неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Посочва, че предоставените му лични данни представляват само четири текстови описания и липсва произнасяне в пълнота по негово Заявление вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г. Иска се прогласяване на нищожност на оспореното решение, а при условията на евентуалност неговата отмяна, а преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне съобразно указанията дадени с Решение № 5712 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1239/2025 г. и Решение № 2540 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 88/2026 г. – и двете по описа на Административен съд – Пазарджик. Претендира разноски.

Ответникът – ВПД директорът на ОД на МВР – Бургас не изразява становище по подадената жалба.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 30.09.2025 г. С. С. Щ. е подал заявление до директора на ОД на МВР – Бургас, заведено с вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г. (л. 42-44 от адм. дело № 1239/2025 г.), с което е поискал да му бъде предоставена информация какви негови лични данни се обработват с посочване на целите на обработването, категории получатели, срокове за съхранение, източници, правно основание и др., както и да му бъде предоставено копие от тези данни.

По това заявление директорът на ОД на МВР – Бургас се е произнесъл с Решение рег. № 251000-30990 от 08.10.2025 г. (л. 45-46 от адм. дело № 1239/2025 г.), като е предоставил информация в описателен вид (посочени са номера на преписки по заявителски материали и наказателни производства), но без да предостави копия от каквито и да било материали или части от документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя. Непредоставянето на копия е обосновано с това, че документите представляват материали по досъдебни производства и прокурорски преписки, по които достъпът се урежда по реда на Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), както и че материалите се намират в прокуратурата, а не в ОД на МВР – Бургас. Посочено е, че достъпът до тях се осъществява изключително по реда на НПК.

Решението на директора на ОД на МВР – Бургас е оспорено пред съда и с Решение № 5712 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1239/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик същото е отменено, а преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по Заявление вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г., в частта за предоставяне на копия от документи съдържащи лични данни на С. С. Щ..

При новото разглеждане на преписката е постановено Решение № УРИ 251000-1543 от 14.01.2026 г. на директора на ОД на МВР – Бургас (л. 60-61 от адм. дело № 88/2026 г.). Както и при предходното решение е представена описателна информация за производства, по които се обработват лични данни на жалбоподателя (номер на преписка, основание за образуване, кратко описание, както и дата на изпращане на преписката на съответната прокуратура). Отказано е предоставянето на копия от каквито и да било материали или части от документи, съдържащи лични данни на Щ. по преписки и досъдебни производства, освен приложените към решението, заповеди за задържане. Органът отново се е обосновал с обстоятелството, че документите са част от досъдебни производства и прокурорски преписки, по които достъпът се урежда по реда на чл. 198 от НПК, както и че материалите се намират в прокуратурата, а не в ОДМВР – Бургас. Посочено е, че достъпът до тях се осъществява изключително по реда на НПК.

Това решение на директора на ОД на МВР – Бургас е оспорено пред съда, който с Решение № 2540 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 88/2026 г., по описа на Административен съд – Пазарджик е отменил административният акт, в частта съдържаща отказ за предоставяне на копия от документи съдържащи личните му данни, поискани по реда на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е изпратил преписката на директора на ОД на МВР – Бургас за ново произнасяне по Заявление вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г., в частта съдържаща отказ за предоставяне на копия от документи съдържащи лични данни на С. С. Щ., поискани по реда на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, съобразно мотивите изложени в решението.

При последвалото разглеждане на преписката е постановено решението предмет на настоящия съдебен контрол, с което на жалбоподателя отново са предоставени лични данни в описателен вид налични в информационния фонд ИРПС – ОД на МВР – Бургас. Както и в предходните решения е посочена разпоредбата на чл. 198 от НПК като пречка за предоставяне лични данни.

Като доказателства по делото са изискани за послужване адм. дело № 1239/2025 г. и адм. дело № 88/2026 г. – и двете по описа на Административен съд – Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

При постановяване на своя акт административният орган не е изпълнил указанията дадени му с предходните две решения на Административен съд – Пазарджик. Предоставените лични данни са идентични с тези предоставени с Решение рег. № 251000-30990 от 08.10.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, което както вече се посочи е отменено като незаконосъобразно, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Предоставеното като лични данни в процесното решение е описанието на различни производства, в които жалбоподателят е участник, което по никакъв начин не отговаря на дадените указания в предходните две съдебни решения.

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие.

Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай, административният орган в разрез с фактическите и правните установявания на съда не е изпълнил указанията му, обективирани в Решение № 5712 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1239/2025 г. и Решение № 2540 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 88/2026 г. – и двете по описа на Административен съд – Пазарджик, които се ползват със сила на пресъдено нещо.

Допускането на валидност на подобен административен акт би довело до недопустимото положение административен орган да ревизира съдебни решения, което е несъвместимо с принципа на разделение на властите. С оглед отстраняване на нежеланата привидност, че процесният акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, а преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по Заявление вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г., при изпълнение на указанията дадени с влезлите сила решения на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1239/2025 г. и адм. дело № 88/2026 г.

Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в срока по чл. 12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 – един месец от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото, е основателно своевременно предявеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Пазарджик в размер на 5,11 евро, равняващи се на 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на съдебното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА Решение изх. № 251000-25088 от 04.08.2026 г. на ВПД директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните – Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните – Бургас за ново произнасяне по искане с вх. № 251005-105 от 01.10.2025 г., подадено от С. С. Щ., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, срок не по-късно от един месец за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните – Бургас да заплати на С. С. Щ., [ЕГН] от с. Синитово, община Пазарджик сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), равняваща се на 10,00 (двеста) лева разноски за настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�