Определение № 152 от 31.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900781 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 680/10.01.2024г. от “Нина Видева 75“ ЕООД , ЕИК 201705951, със седалище и адрес на управление : гр. Батак, ул. „Тракия “ № 4Б, за изменение на Решение № 553/28.12.2023г. по т.д. № 781/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Варна в частта за разноските.

В молбата се излага, че с решението по делото молителят е осъден да заплати сумата от 3000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от ответника. Заявява се, че в последното съдебно заседание от страна на ответника не е представен за запознаване списък с разноски. С оглед на това, молителят прави възражение за прекомерност, което счита за своевременно. Моли за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до заложения минимум съгласно Наредба №1/2004г.

В срока по чл.248, ал. 2 ГПК насрещната страна депозира отговор, в който излага, че молбата е недопустима, тъй като е подадена извън срок.

Счита, че с оглед отхвърляне подадената молба, разноските са присъдени в полза на ответника съгласно правилата на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като своевременно са представени доказателства за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение - договор за правна помощ и разписка за заплатеното възнаграждение. Намира възражението за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за преклудирано, тъй като списъкът по чл.80 ГПК е представен още с писменото възражение от 21.02.2023г. и молителят е имал възможност да се запознае и да релевира съответното възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Редом с това допълва, че претендираният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и заложените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери по отношение на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК и се явява процесуално допустима, тъй като е изпратена по електронна поща на 04.01.2024г., т.е. в едноседмичния срок от обявяване на решението в търговския регистър на осн. чл.613а, ал.1 ТЗ.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните 1 съображения:

В съдебното решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по разноските в процеса, вземайки предвид доказателствата за разходите, направени от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева и посочвайки, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, следва да бъдат възложени на молителя.

Преценявайки отново всички релевантни обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи.

Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е въведено от ответника по молбата за открИ.не на производство по несъстоятелност още с представеното от ответника становище вх. номер 781/22.02.2023г., към което са приложени списък на разноски, договор за правна защита и съдействие и разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023г., съдът е дал възможност на молителя в двуседмичен срок да изрази становище по становището на ответника. В предоставения срок, както и до приключване на устните състезания, молителят в производството по несъстоятелност не е въвел възражение срещу размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е въведено за пръв път с молбата по чл.248 ГПК. До приключването на устните състезания в процеса страните следва да изчерпят всички процесуални искания и действия в процеса, след който момент се преклудира възможността да бъдат взети предвид при постановяване на решението. С Определение № 54 от 9.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3302/2020 г., III г. о., ГК, недвусмислено е постановено, че искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено за пръв път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, се счита за несвоевременно. С цитирания съдебен акт се доразвИ. тезата, че се допуска изключение, само когато след постановяване на решение по делото някоя от страните поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като й присъди разноски, то насрещната страна разполага с възможността да направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК и то ще бъде своевременно - преди произнасянето на съда по разноските.

Следва да се отбележи и че съобразно мотивите на т.11 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС, след фазата на устните състезания на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, включително и да въвеждат нови възражения. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съответно възражението срещу нея, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Изключение от това правило е дадено на страната, която поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него. Тогава възражението за прекомерност може да бъде заявено и след прекратяване на производството в сроковете и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящият случай.

/Определение № 84 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК/.

2

За пълнота следва да се посочи, че претендираното от молителя адвокатско възнаграждение по делото е в идентичен размер на претендираното от ответника от 3000лв.

С оглед изложеното, се налага извод за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 680/10.01.2024г. от “Нина Видева 75“ ЕООД, ЕИК 201705951, със седалище и адрес на управление: гр.

Батак, ул. „Тракия“ № 4Б, за изменение на Решение № 553/28.12.2023г. по т.д.

№ 781/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3