Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 63 от 05.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2406/2023
Вид
Определение № 63
Подписан
05.01.2024
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. София, 05.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100902406 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 05.01.2024 г.

Валерия Братоева – съдия в Софийския градски съд, като разгледа търг. д. № 2406/2023 г. по описа на СГС, VІ-16 състав намира следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ЕТ „М.М.П.-МВГ“, ЕИК *******, със седалище гр.

Балчик, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище гр. София, искове за престиране на сумата 37006 лева - обезщетение за вредите, причинени на комбайн с ДК № *******, в резултат настъпило ПТП, дължимо въз основа на сключена имуществена застраховка "Каско" и на сумата 3281 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 04.01.2023 г. – 26.09.2023 г..

С определение № 397/22.11.2023 г. първоначално сезираният ОС-Добрич, е прекратил производството по търг. дело № 20233200900146, поради отвод на ответника за местна неподсъдност и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, поради това, че седалището на ответника е в съдебния район на последния.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто именно е ответникът), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая тези привръзки съвпадат и сочат, че не е налице нито една от хипотезите, обуславящи подсъдност на Софийски градски съд. А за спазване на специалната подсъдност по дела с предмет вземания по КЗ, съдът служебно следи – чл. 119, ал. 3 ГПК.

1

По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия, съгласно която с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник юридическо лице се предявяват по неговото седалище.

На настоящия състав е известна практиката на ВКС, посочена и в определението на ОС-Добрич, която приема, че тази специална местна подсъдност не се прилага по всички искове по КЗ, а само по отношение на тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане. Тази практика обаче няма задължителен характер и затова настоящият състав приема за съответно на законодателната воля, тълкуването на разпоредбата, развито в определение № 403/13.02.2023 г. по частно гр. дело № 367/2023 г. на САС, ТО, съдържанието на което възпроизвежда по-долу.

Независимо, че систематично разпоредбата на ал. 2 на чл. 115 ГПК е била включена през 2018 г. след разпоредбата на ал. 1, касаеща подсъдността при непозволено увреждане, а и заглавието на разпоредбата от приемането на ГПК през 2007 г. е „Искове за непозволено увреждане“ и не е променено през 2018 г., то се касае за законодателна непрецизност. Целта на законодателя, изразена и в мотивите към законопроекта, а и при обсъжданията на първо и второ четене в Народното събрание, е била всички искове за обезщетения по КЗ срещу посочените лица да се обхващат от ал. 2, а не само тези, по които застрахователното събитие се квалифицира като непозволено увреждане, така че те да бъдат разглеждани във всички първоинстанционни съдилища в страната, а не само в софийските, които са местокомпетентни с оглед регистрираните седалища на всички застрахователи в Република България. Ограничаването на приложението на нормата само до деликти като увреждащи събития би довело до неоправдан и алогичен двойнствен режим на подсъдността по застрахователни дела – част от тях да са подсъдни съобразно чл. 115, ал. 2 ГПК, а други – съобразно чл. 108 или чл. 113 ГПК. Законодателната идея е била да се унифицира режимът на местната подсъдност по застрахователни дела, като те се разглеждат от съдилищата, които са най-близо до правоимащото лице или до местонастъпването на застрахователното събитие, с оглед улесняване процеса на доказването му. Поради това следва да се приеме, че независимо от вида на застрахователното събитие всички искове за обезщетение по КЗ срещу посочените лица (застраховател, ГО и НББАЗ) са местно подсъдни съобразно правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК.

В тази връзка е необходимо да се отбележи и обстоятелството, че всички искове по чл.

115, ал. 2 ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, са договорни, а не деликтни.

Застрахователят дължи плащане на обезщетение само на основание застрахователния договор и за описаното в него застрахователно събитие. Дори и в хипотезата на застраховка „Гражданска отговорност“, когато правоимащото увредено лице е предявило пряк иск, отговорността на застрахователя спрямо това лице също е договорна, тъй като се касае за един от предвидените в закона случаи, когато договорът поражда действие и за трети лица, които не са страни по него (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).

От използвания в чл. 115, ал. 2 ГПК термин „увреденото лице“ обаче не следва, че 2 законодателят е имал предвид само хипотезите на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Уреждането на специална подсъдност само за тези случаи би било дискриминация спрямо останалите правоимащи лица по застрахователни правоотношения в нарушение на принципа за процесуално равенство. Ако е искал да ограничи подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК само до застраховките „Гражданска отговорност“, то законодателят е трябвало да го посочи изрично, което не е сторено. Затова и терминът „увреденото лице“ следва да се разбира като „правоимащото лице“. Другото би било алогично и абсурдно, тъй като би довело до необоснована разлика в местната подсъдност на едни застрахователни дела спрямо други застрахователни дела.

В подкрепа на разбирането, че под увредено лице следва да се разбира лицето, което претендира репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и затова следва да разполага със специална и по-удобна за него местна подсъдност е и разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която предвижда изборна подведомственост и възможност исковете, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, да бъдат предявявани в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Действително, в настоящото производство липсва международен елемент, но разпоредбата е израз на принципното разбиране за равнопоставеност на всички правни субекти и не оставя никакво съмнение, че притежателят на полицата, застрахованият или трето ползващо се лице трябва за се третират абсолютно равнопоставено и да имат възможност да се ползват от подсъдност по тяхното местоживеене (седалище), а не тази благоприятна подсъдност да е приложима само по отношение на част от правоимащите лица по спорове, свързани със застраховки, каквото е даденото тълкуване от ВКС, което пряко нарушава принципа за равно третиране на правните субекти, които търсят защита на идентични свои права свързани със застраховане.

Доколкото исковете са предявени пред съда по седалището на правоимащото лице, което съвпада и с местонастъпването на застрахователното събитие, то ОС-Добрич е бил местно компетентен да разгледа спора при прилагане на чл. 115, ал. 2 ГПК, включително като счете за неоснователен отвода на ответника, основан на общо приложимата норма на чл. 108 ГПК, а Софийският градски съд също счита, че спорът по аргумент от чл. 115, ал. 2 ГПК, не му е местно подсъден, то налице са предпоставките на чл. 122 ГПК за повдигане препирня за подсъдност, по която да се произнесе Софийският апелативен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност пред Софийския апелативен съд между Окръжен съд Добрич и Софийски градски съд, за това кой съд е компетентен да разгледа исковете, предявени от ЕТ „М.М.П.-МВГ“, ЕИК *******, със седалище гр. Балчик, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище гр. София, за престиране на сумата 37006 лева – застрахователно обезщетение за вредите, причинени на комбайн с ДК № *******, в резултат настъпило ПТП и на сумата 3281 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 04.01.2023 г. – 26.09.2023 г..

3

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4