Решение № 4830 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4830 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100502375 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 130 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 11510 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 36 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че И. П. В. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД следните суми: 265.39 лв., представляваща незаплатена сума за периода от 08.08.2018 г. до 08.12.2018 г. по договор за представяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *******от 29.03.2018 г., сключен между „ББ.Т.К.“ ЕАД и В., както и сумата от 52.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч. гр. д.

№35914/2021 г., СРС, 36 с-в.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И. В. чрез особен представител.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като спрямо ответника ищецът не се легитимира като кредитор, предвид неосъществено уведомяване за цесията по надлежния ред. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.

В постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата последният я оспорва, поддържайки становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

1

В хода на производството е допусната промяна в наименованието на въззиваемата страна- „У.Е.“ ЕООД, вместо първоначалното „ЮБЦ“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. П. В., за следните суми: 265.39 лв., представляваща незаплатена сума за периода от 08.08.2018 г. до 08.12.2018 г. по договор за представяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер №******* от 29.03.2018 г., сключен между „ББ.Т.К.“ ЕАД и И. В., както и сумата от 52.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г.

Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след дадени от съда указания е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед.

Ищецът твърди, че между „ББ.Т.К.“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 29.03.2018 г. при общи условия. Въз основа на сключения договор доставчикът на далекосъобщителни услуги издал 4 броя фактури за периода от 08.08.2018 г. до 08.12.2018 г. на обща стойност 297,65 лв. Поради незаплащане на фактурираната стойност в срок, операторът прекратил едностранно договора за доставка на далекосъобщителни услуги, като на 08.01.2019г. е издал и крайна фактура.

На 11.12.2018 г. процесният абонамент бил деактивиран. С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „ББ.Т.К.“ ЕАД и „С. Г. Груп” ЕАД вземането на кредитора към ответницата било прехвърлено, като впоследствие бил сключен и договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ЕАД и „ЮБЦ” ЕООД, в резултат на което се излага, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника. Твърди, че с уведомително писмо „С. Г. Груп” ЕАД е уведомило длъжника за извършените две цесии. При горното се предявява настоящия иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 265,39 лв., представляваща незаплатена сума за периода от 08.08.2018г. до 08.12.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ******* от 29.03.2018 г. , сключен между „ББ.Т.К.“ ЕАД и ответника, както и сумата в размер на 52,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.12.2018 г. до 30.11.2020 г., за които 2 суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 35914/2021г. на СРС, 36 с-в, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Претендират се и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че не е била уведомена за извършените цесии, както и че особеният представител не би могъл да бъде надлежно уведомен за процесните цесии, поради което счита, че договорите за цесия не са породили правно действие по отношение на длъжника, поради което смята, че ищецът няма материалноправна легитимация по предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

Представени и приети са следните писмени доказателства: договор за цесия от дата 16.10.2018 г., договор за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно, извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., договор за мобилни услуги, заверени копия от фактури, общи условия и уведомление за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.

Указано е на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на правоотношение по договор за далекосъобщителни услуги между ответника и „ББ.Т.К.“ ЕАД с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че са доставени далекосъобщителни услуги на ответника в претендирания размер; 3) размера на вземанията си за процесния период; 4) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже, че е платил.

С определение от 02.11.2022 г. са обявени за безспорни по делото следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение между „ББ.Т.К.“ ЕАД и ответника, че за процесния период „ББ.Т.К.“ ЕАД реално е доставяло далекосъобщителни услуги по договор с кл. №16946673001 на посочената в исковата 3 молба цена.

Спорът пред настоящата инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания е концентриран върху това дали цесията е породила действие по отношение на въззивника- длъжник с оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект.

При преценка на събраните по делото доказателства настоящият съд намира изводите на първоинстанционния за неправилни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да бъде противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия - договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от първоначалния кредитор (цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез връчването на преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).

Не се оспорва по делото, а и видно от приетите писмени доказателства е, че въззивникът, в качеството на цесионер по договора за цесия, е надлежно упълномощен да съобщи на длъжника по договора за кредит за прехвърлянето на вземанията по последния. Такова уведомяване безспорно не е извършено преди подаването на исковата молба, като в нея е направено искане същото да се приеме за извършено с връчването на препис от нея на ответника. Към исковата молба е приложено нарочно уведомление, изхождащо от цесионера. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е връчен на длъжника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ГПК.

Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно 4 получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 5905/2016 г./. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на него и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит.

Настоящият съд намира, че не е осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Последният не представлява упълномощен да получава материалноправни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо когото цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в. т. д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т. д. 3153/2017 г., II т. о./. В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответникът се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните 5 книжа. При това положение връчване на книжата, а оттам и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило.