Решение № 150 от 18.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Кюстендил, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500044 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 11917/20.12.2023 г. от А. И. Й. /посочен във възивната жалба А. Й. Х./, с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.,“ с Булстат № ***********, с адрес на упражняване на дейността гр. С., бул. „А.С.“ № ****** представлявано от адв. Д. М. М., насочена против Решение № 580 от 14.12.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на А. И. Й. от гр. С.б. срещу „****“ ООД гр.С., бул. „******“ № ***** за нищожност на клауза по договор за кредит и връщане на 50 лева. Осъдил е ищеца да заплати на ответното дружество 300 лева. деловодни разноски.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и допуснати съществен процесуални нарушения. Уточнява, че предмет на производството е договор за кредит с № ****/18.10.2021 г., а ответникът очевидно поради грешка е депозирал отговор с доводи, касаещи договор за кредит с № ****.

Акцентира върху обстоятелството, че в първоинстанционното производство не е изготвен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК. Счита за допуснато от съда процесуално нарушение 1 липсата на произнасяне по направените доказателствени искания, включително направеното искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК ответникът да представи процесния договор.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „****“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „******“ № ***** чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Б., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Подробно е изложена фактическа обстановка, касаеща договор за потребителски кредит № ****. Оспорва се като невярно твърдението, че предмет на настоящото производство е договор за паричен заем № ****, като се твърди, че същият е предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 1008/2023 г. по описа на ДнРС. Счита, че въззивникът навежда това твърдение за първи път в настоящото производство, като в случай на поддържането му, въззивният състав следвало да прекрати производството и присъди на дружеството разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Навежда пространни съображения за недопустимост на предявения иск поради липсата на надлежна процесуална легитимация и правен интерес от страна на ищеца, предвид което заявява искане за прекратяване на производството на посоченото основание.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от А. И. Й. срещу „*****“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „******“ № *****, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че чл.11, ал.1 – неустоечна клауза от сключен между А. И. Й. и „****“ ООД Договор за потребителски кредит № **** е нищожна. Заявена е и евентуална осъдителна претенция с правно основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД ответника „****“ ООД да бъде осъден да заплати на ищеца А. И.

Й. сума в размер на 50 лева, като частичен иск от 700 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

С исковата молба са заявени доказателствени искания: за задължаване на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи в цялост кредитното досие на ищеца, вкл. извлечение от счетоводството за всички извършени плащания в т.ч. платежни нареждания за 2 погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по договора за паричен заем № ****, включително да представи копие от договора и СЕФ; за назначаване на съдебна счетоводна експертиза с посочени задачи; за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Регистри“ на БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между ответното дружество и ищеца, както и данни за движението по тях.

С отговора на исковата молба е оспорена процесуалната легитимация на ищеца по иска, като е пояснено, че на 05.06.2021 г. е сключен Договор за паричен заем №****, като по последния страни са „****“ като заемодател, но заемател не бил ищеца.

В хода на производството районният съд е приобщил приложените от страните писмени доказателства. Не се е произнесъл по заявените с исковата молба доказателствени искания, нито по възражението на ответника по иска за липсата на процесуално правна легитимация на ищеца.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че ищецът не е страна по процесния договор за кредит. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични. С диспозитива на решението е отхвърлен иска на А. И. Й. от гр. С.б. срещу „****“ ООД гр.С., бул. „******“ № ***** за нищожност на клауза по договор за кредит и връщане на 50 лева.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /така мотивите на Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК).

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан. Липсва конкретизация на договора /с посочване на номер, дата на сключване, страни/, не е посочена клаузата от договора, чиято нищожност се претендира да бъде установява в процеса. Липсва конкретизация и досежно осъдителната претенция – основанието, на което същата е заявена, не е конкретизирано и че същата е предявена като частичен иск.

Решението – по начина, по който е формулирано не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи гореизброените пропуски. Така, освен посочване на страните и то не чрез пълната им индивидуализация и на част от предмета – единствено и само, че се касае за иск за установяване на „нищожност на договорна клауза“, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да 3 формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298 ал.1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, респективно не става ясно какъв правен спор се разрешава с него. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр.д. № 1009/2023 г. решение на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 580 от 14.12.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1009/2023 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на А. И. Й. от гр. С.б. срещу „****“ ООД гр.С., бул. „******“ № ***** за нищожност на клауза по договор за кредит и връщане на 50 лева и ищеца е осъден да заплати на ответното дружество 300 лева деловодни разноски, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4