Решение № 146 от 07.10.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Оряхово, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100723 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т., с искане за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 942467/02.04.2023 г., а в условията на евентуалност – за нищожност на клаузата на чл. 27 от цитирания договор, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит. Претендират се и разноски в производството.

Предявенен e установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесния договор. В условията на евентуалност е предявен същият иск, който касае обявяване недействителност на клаузата на чл. 27 от процесния договор за кредит.

Предявени са и три обективно кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ищеца „Стик - Кредит“ АД против П. Н. С. за заплащане на главница в размер на 950 лв., договорна лихва в размер на 238,05 лв. за периода от 02.04.2023 г. до 03.04.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 86,70 лв. за периода от 03.04.2024 г. до 28.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на насрещния иск – 03.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Стик - Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 942467/02.04.2023 г. за сумата от 950 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на 1 сключения договор – за срок от 12 месеца – до 03.04.2024 г. Сочи се, че общата сума за погасяване по договора възлиза на 2378,34 лв., от които счита, че не дължи договорна лихва в размер на 238,05 лв. и неустойка по чл. 27 от процесния договор в размер на 1190,29 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 27 от договора, която има характер на скрита лихва.

Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която не отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в по-голям размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и неустойка за непредоставено обезпечение.

Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение представлява печалба за кредитора като надбавка към главницата, плащана периодично с дължимите вноски, с изложени доводи за нищожност на същата, поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като е и необосновано висока.

Твърди се още, че случаят касае сключването на еднотипни договори, върху което съдържание потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за неустойка се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да задължава в тридневен срок от сключване на договора, да се предостави обезпечение. Ако не се предостави обезпечение – дългът на кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение, дължимо под условие.

В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния установителен иск, е заявено искане за обявяване на недействителността на клаузата на чл. 27 от процесния договор за кредит, с подробно изложени в исковата молба доводи за нейната неравноправност и нищожност.

Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Стик - Кредит“ АД, действащо чрез адв. Х. Н. от АК Разград, с който искът срещу дружеството се оспорва като неоснователен. Признават се фактите, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 942467/02.04.2023 г. от разстояние за сумата от 950 лв., със съответните уговорени между страните условия, като сумата по кредита е усвоена от ищеца, но към настоящия момент дължимите суми по договора не са погасени. Сочи се още, че в чл. 20 и сл. от договора е предвидена хипотеза за начисляване на неустойка, но кредиторът не е задължен да я претендира от кредитополучателя.

Подробно е описан механизмът на сключване на договора за кредит от 2 разстояние по инициатива на ищеца, който, след като се е запознал с неговите условия, общи условия и изпратен СЕФ, е сключил доброволно договора, като е бил наясно с всички негови клаузи и уговорки. В тази връзка се оспорват твърдените от ищеца основания за недействителност на договора за кредит, при нарушаване на разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на клаузата за неустойка се твърди, че същата е валидна и представлява самостоятелен договор, материализиран като кауза в процесния договор и спрямо нея не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а единствено ЗЗД. Сочи се, че е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение и се начислява само за периода на неизпълнение на това задължение, което зависи единствено от ищеца. Твърди се още, че неустойката не излиза извън присъщите си функции, а тя репарира причинените от неизпълнение на задължението в срок вреди, респ. санкционира ищеца за неизпълнението. Именно затова не противоречи на добрите нрави. Твърди се още, че няма изискване за размерът на неустойката и няма пречка тя да бъде в по-висок такъв от размера на главното задължение, като може да бъде намалявана.

Сочи се, че няма норма, която да определя момента на предоставяне на обезпечение и затова е предвидена разпоредбата на чл. 71 ЗЗД за предсрочна изискуемост, при непредоставяне на обещано обезпечение от страна на длъжника.

Предявени са насрещни искове срещу ищеца за заплащане на главница в размер на 950 лв., договорна лихва в размер на 238,05 лв. за периода от 02.04.2023 г. до 03.04.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 86,70 лв. за периода от 03.04.2024 г. до 28.11.2024 г. Във връзка с тези искове се сочи, че ищецът е усвоил сумата от 950 лв. по сключения договор за кредит, като не е погасил нито една вноска по него, а падежът на кредита е настъпил на 03.04.2024 г.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения срещу „Стик - Кредит“ АД иск като неоснователен и уважаване на насрещните искове, като се претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба, депозиран от П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК.

Твърди се недопустимост и неоснователност на предявените насрещни искове.

Отправена е молба за възлагане на разноските по насрещните искове върху „Стик - Кредит“ АД и е заявено възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 88/28.02.2025 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и „Стик Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 942467/02.04.2023 г. за сумата от 950 лв., която е усвоена от кредитополучателя, със задължение да ползва и върне кредита, съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 12 месеца – до 03.04.2024 г.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 3

942467/02.04.2023 г. и погасителен план към него се установява, че ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 950 лв., както и че лихвения процент е фиксиран от 36 % и ГПР е 42,58 %, при срок на заема 12 месечни вноски. Също така е видно, че към вноската по заема е добавена и вноска за разсрочена дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, при което крайната вноска възлиза на 198,20 лв. за целия срок на кредита. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 1188,06 лв. (главница и договорна лихва), той дължи сумата от общо 2378,36 лв. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства СЕФ и общи условия. Приети по делото са и доказателства за плащане на претендирата главница по насрещния иск от страна на ищеца от 04.03.2025 г. – преводно нареждане към „Стик - Кредит“ АД за сумата от общо 983,09 лв., включваща претендираната главница от 950 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 03.12.2024 г., до датата на плащането й – 33,09 лв., който факт съдът взема предвид, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 950 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит. Последният е следвало да бъде върнат на дата 03.04.2024 г., като общата сума за погасяване е включвала сумите от 1188,06 лв. - главница и договорна лихва и 1190,29 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение. Вещото лице е установило още, че ищецът до крайния падеж на кредита не е погасявал суми по него, а единствено на 04.03.2025 г. е внесъл в полза на ответното дружество сумата от 983,09 лв., за което е представил и доказателства в производството. На 05.03.2025 г. „Стик Кредит“ АД е осчетоводило сумата, като 740 лв. са отнесени за частично погасяване на главницата, 233 лв. – за възнаградителна лихва и 9,28 лв. – за други приходи. Посочено е, че неустойка не е начислявана и заплащана от страна на длъжника.

Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия кредит, като е взело предвид, че кредиторът е включил в него само главницата и договорната лихва, като е получило ГПР от 42,56 %, а посоченият в договора за кредит ГПР е 42,58 %. Изчислило е и какъв би бил ГПР по кредита, при включване в него и на дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1190,29 лв., като вземайки предвид началния и крайния срок на кредита, дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, включват и начислена неустойка за непредостявяне на обезпечение, съгласно погасителния план), то при заместването на тези стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният ГПР по процесния договор за кредит би бил всъщност 628,70 %, а не посочения в процесния договор – 42,58 %.

По поставените от „Стик - Кредит“ АД задачи към вещото лице, последното е установило, че към датата на предявяване на насрещната искова молба ищецът е дължал главница по кредита в размер на 950 лв., както и договорна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 03.04.2024 г. в размер на 238,05 4 лв., както и мораторна лихва за периода от 03.04.2024 г. до 28.11.2024 г. в размер на 86,70 лв.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbadd15a-b55b-4325-a1ff-fd817da5092d