Решение № 63 от 17.02.2020, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Димитровград,

17.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Членове:

Секретар:

Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1074 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН- за намаляване на дарствени разпореждания и възстановяване на запазена част от наследство.

Ищцата Р.Т.П. твърди, че е наследник по закон на Т.Г.А. от гр.Димитровград, починал на ***. Освен тя, наследник по закон бил и нейният брат - Г.Т.А.. Приживе наследодателят им притежавал и се разпоредил чрез дарение със следните недвижими имоти: 1.Апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., ведно с таванско помещение № 4 с площ от 10,04 кв.м., и 1,250 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента: на същия етаж - апартамент с идентификатор ***, под обекта - *** и над обекта -***, ***. Този имот бил прехвърлен на ответника - Ц.Г.А. с нотариален акт за дарение на 12.01.2018г.;

2.Сграда с идентификатор ***със застроена площ съгласно кадастралната карта 99 кв.м., а по строителни документи 99,45 кв.м., на един етаж, представляваща еднофамилна жилищна сграда, със степен на завършеност 63 %, построена по силата на учредено право на строеж в поземлен имот *** в с.***, с трайно предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско застрояване.

Този имот бил прехвърлен на ответника с нотариален акт за дарение на 18.09.2015г.

Тъй като наследодателят на ищцата не притежавал друго движимо или недвижимо имущество, с извършените сделки били нарушени наследствените права на ищцата и засегната запазената по закон част от наследството, която би получила, ако даренията не били извършени. Иска съдът да постанови решение, с което да намали до размера на наследствените й права по закон - 1/3 идеална част, Договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 7, *** и Договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 73, том VI, рег.№ 5052, нот.дело № 998 от 18.09.2015г. на Нотариус Светлана Запрянова и възстанови на ищцата запазената част от наследството, оставено от наследодателя Т.Г.А..

Ответникът Ц.Г.А. поддържа чрез процесуалния си представител, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка на иска по чл.30 от ЗН, съгласно т.4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС. В случая приемане под опис по смисъла на ЗН не било осъществено, доколкото това изисквало два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следвало да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49 ал.1 от ЗН. В настоящия случай възложеният от районния съдия опис на наследството не бил извършен поради отказ от страна на ищцата.

С оглед охраняване интересите на призования да наследи, опис следвало да бъде извършен. Съгласно чл.64 от ЗН наследникът бил длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, в противен случай губел изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис. В подадената пред PC молба за приемане на наследството по опис, ищцата не била посочила никакво имущество, което да бъде предмет на опис, с оглед установяване на накърнени права на наследник по закон. Задължение на наследника по силата на чл.64 от ЗН било да посочи на районния съдия всички наследствени имущества, които му били известни, като, ако не стори това, то по силата на чл.64 ЗН той губел изгодите, свързани с приемане на наследството по опис, включително и да иска намаляване на извършено дарение до размера на запазената част. В случая опис не бил направен, тъй като само определението на PC, с което било постановено вписване на приемането на наследството по опис, не било достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена цялата процедура по чл.61 и сл. от ЗН. Липсата на протокол за извършен опис водела до извода, че такъв не бил извършван, от което следвало, че наследството не е прието по опис.

На следващо място поддържа, че твърденията на молителката в производството по приемане на наследство по опис, че не й били известни други имущества на наследодателя били неверни. Към момента на откриване на наследството наследодателят оставил в наследствената маса два броя недвижими имоти, които не били предмет на разпореждане, а именно: Поземлен имот пл.№ 47008, с площ по документ за собственост 36.999 кв.м., находящ се в с.***, представляващ „Нива“ ; Поземлен имот пл.№ 17010, с площ по документ за собственост 20.990 кв.м., находящ се в ***, представляващ „Нива“. Тези недвижими имоти били в близост до морето, намирали се между гр.***и макар притежавани в идеални части от наследодателя на ищцата, същите поради голямата си площ, представлявали съществена част от наследствената маса, която съзнателно била укрита в депозираната молба за прием на наследство под опис. Невярно било твърдението, че ищцата не била наясно с наличието на посочените по-горе имоти, доколкото данни за налично имущество към датата на откриване на наследството били налични и ищцата могла да се снабди с такива от Службата по вписванията.

В тази връзка ответникът заявява, че ищцата не била заявила изрично, че приема наследството по опис и не била осъществена процедурата по чл.61-64 от ЗН. Следователно не можела да се ползва от изгодите на приемане на наследството по опис, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковата претенция е основателна, ответникът сочи, че семейството му и семейството на неговите родители живеят в дарената къща, находяща се в с.***.

Към момента на дарението на имота къщата била в степен на завършеност 67 %. Сам ответникът, с помощта на своите родители, довършил сградата и към момента живеел в нея. Имотът, находящ се в гр.Димитровград, не се използвал. В тази връзка моли в случай, че бъде признато правото на ищцата по реда на чл.30 ал.2 от ЗН, възстановяването на запазените части да се извърши единствено с имота, находящ се в гр.Димитровград, като на ответника бъде предоставена къщата в с.***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото

Удостоверение за наследници изх.№773/12.06.2019г., издадено от община Димитровград, Т.Г.А. е починал на ***., като е ставил двама законни наслидници- Р.Т.П.- дъщеря и Г.Т.А.-син.

Съгласно представения с исковата молба

Нотариален акт за дарение на недвижим имот №73, том VІ, рег.№***от регистъра на Нотариалната камара на Република България, на 18.09.2015г.Т.Г.А. дарил на своя внук- ответника Ц.Г.А., свой недвижим имот, а именно:Сграда с идентификатор ***със застроена площ съгласно кадастралната карта 99 кв.м., а по строителни документи 99,45 кв.м., на един етаж, представляваща еднофамилна жилищна сграда, със степен на завършеност 63 %, груб строеж, построена по силата на учредено право на строеж в поземлен имот *** в с.*** общ.***, местност „***“, с трайно предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра. Данъчната оценка на въпросния имот, съгласно представено от ищцата Удостоверение за данъчна оценка от 20.06.2019г., издадено от община Марица, гр.Пловдив, е 3904,60 лева.

На 12.01.2018г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №7, том І, рег.№142, дело *** от регистъра на Нотариалната камара на Република България, Т.Г.А. дарил на своя внук- ответника Ц.Г.А., свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 53,41 кв.м., с адрес в Димитровград, ул.“***, ведно с таванско помещение № 4 с площ от 10,04 кв.м., и 1,250 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента: на същия етаж - апартамент с идентификатор ***, под обекта - *** и над обекта

-***, ***, като дарителя си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота. Данъчната оценка на този апартамент, съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№1606/20.06.2019г., издадено от община Димитровград, е 9539 лева.

Видно от приетата като доказателство по делото Справка по лице, изготвена от Служба по вписванията-***за периода от 01.01.1992г. до 26.08.2019г., наследодателя **Г.А. е съсобственик заедно с още 41 лица на Поземлен имот пл.№ 47008, с площ по документ за собственост 36.999 кв.м., находящ се в с.***, представляващ „Нива“ и на Поземлен имот пл.№ 17010, с площ по документ за собственост 20.990 кв.м., находящ се в ***, представляващ „Нива“. За собствеността на въпросните два имота са съставени Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи №112, том ІХ, дело №4700/97г. на нотариус при РС-***и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №118, том І, ***от регистъра на Нотариалната камара на Република България.

Безспорно установено по делото и не се оспорва от страните е, че с Молба вх.№6808/18.06.2019г. ищцата е поискала от РС-Димитровград да образува производство за приемане на наследство по опис и след извършване на необходимите процедури и установяване имуществото на Т.Г.А. към датата на смъртта му- ***., да й издаде удостоверение, от което да е видно, че е приела наследството по опис. В същата молба Р.П. изрично е посочила, че не й е известно към момента на смъртта на наследодателя й той да е притежавал каквото и да било движимо и недвижимо имущество, освен процесните два имота в Димитровград и с.***, с които обаче се бил разпоредил приживе. Във връзка с така подадената молба в РС-Димитровград е било образувано ч.гр.д. №1073/2019г., като с Определение №881/31.07.2019г. съдът е допуснал приемане на наследство по опис, с който Р.Т.П. приема по опис наследството, оставено от Т.Г.А., като разпорежда това обстоятелство да бъде вписано в особената за това книга в РС-Димитровград. Въз основа на това определение, съдът издал Удостоверение изх.№2803/31.07.2019г. в уверение на това, че ищцата приема по опис наследството на покойния си наследодател Т.Г.А., като това обстоятелство е допуснато с определение на съда и вписано в специалната книга за приемане и отказ от наследство под №70/31.07.2019г. при РС-Димитровград.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на страните съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да установи стойността към момента на откриване на наследството на всички недвижими имоти, принадлежащи на наследодателя към момента на смъртта му. Съгласно заключението на вещото лице М.Х.И., пазарната стойност на процесните имоти към ***. възлиза общо на 133373 лева, от които апартамент в Димитровград, ул.“*** е с пазарна стойност 15700 евро или 30700 лева; Къща в с.***, ул.“***е с пазарна стойност 21400 евро или 41900 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на кв.***е с пазарна стойност 46243 лева; Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на кв.***е с пазарна стойност 14530 лева. В устния си доклад по делото вещото лице посочва, че към настоящия момент къщата в с.*** е завършена, но оценката й е дадена за имота при 63%степен на завършеност, т.е. при груб строеж. Сградата била едноетажна, като към момента подпокривното й пространство било обособено като мансарден етаж. Нямало обаче строителни книжа и разрешително за строеж за така извършеното преобразуване на подпокривното пространство в мансарден етаж, поради което вещото лице не го било оценило като такъв, макар и с 63% степен на завършеност.

По искане на ищеца съдът назначи нова съдебно-оценителна експертиза със задача да даде оценка на сградата, находяща се в с.*** във фактическото положение, в което се намира, при наличието на мансарден етаж, като посочи каква би била стойността на сградата при 63% степен на завършеност. В своето заключение вещото лице С.С. посочва, че пазарната стойност на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от приземен жилищен етаж и мансарден /подпокривен етаж/, построена въз основа на отстъпено право на строеж в северната част на ПИ *** по КККР на с.***, община ***, при степен на завършеност груб строеж 63% към м.05.2019г. е 68355 лева. Жилищният етаж се състоял от входно антре, вътрешно дървено стълбище към мансардното ниво, дневна с кухненски бокс, три спални, баня и тоалетна. В подпокривното пространство на сградата било обособено мансардно жилищно ниво, състоящо се от дневна с кухненски бокс, две спални и баня с тоалетна. Довършителните работи в помещенията били изцяло завършени, като сградата се ползвала по предназначение. Жилищният и мансардния етаж били с площ от по 99,45 кв.м. В устния си доклад по делото вещото лице посочва ,че достъпа до таванското помещение е осигурен чрез вътрешно дървено стълбище. Експертът посочва, че при оценка на сградата оценила приземния жилищен етаж като стандартен, а при оценката на мансардния етаж взела предвид, че няма покривна стоманобетонова плоча, а дървена покривна конструкция, като неговата цена била различна от тази на приземния жилищен етаж.

Разпечатката съдържа 34 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dbad3bd5-f8f1-4c55-ba1e-b509bfef5e8f