Определение № 2691 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2691 гр. София, 16.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Група технологии на металите- А. Б. Холдинг“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Д. срещу Определение № 11178/10.06.2025г., постановено по гр.дело № 8137/2024г. на СГС, ГО, 19с-в, в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищеца „Група технологии на металите- А. Б.

Холдинг“АД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение № 2632/29.04.2025г. по същото дело в частта за разноските.

Излага се довод в жалбата, че изводите на СГС, с които е приел, че не е обвързан от Наредба №1/2024г. за минималните възнаграждения за адвокатска работа, поради противоречието й с правото на ЕС, е бланкетен и следвало да се счита за липса на мотиви.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Жалбоподателят молят въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се присъди в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 19 347,60 лева.

Постъпила е и частна жалба от „Бизнес и контрактинг комерс“ООД, чрез процесуалния представител адв. М. Д. срещу същото определение, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските, като се твърди, че с оглед предприетото признание на иска, на основание разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК всички разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Ответникът по частната жалба „Група технологии на металите- А. Б. Холдинг“АД, чрез процесуалния представител адв. Д. я оспорва същата като неоснователна.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателите доводи и представените 1 доказателства намира за установено следното :

Частната жалба на „Група технологии на металите- А. Б. Холдинг“АД е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от ищеца „Група технологии на металите- А. Б. Холдинг“АД искова молба, с която е поискано на основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника „Бизнес и контрактинг комерс“ООД, че „Група технологии на металите- А. Б. Холдинг“АД е собственик на следния недвижим имот : еднофамилна жилищна сграда- обект № 19А с идентификатор *** с РЗП 251,30 кв.м, заедно с прилежащия двор- тераса пред сградата с площ от 27,90кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 4106кв.м, съставляващо УПИ ІІІ от кв.113 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади“ при посочени в исковата молба административни граници на имота.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Бизнес и контрактинг комерс“ООД не е възразил срещу иска. Вместо това от негово име е постъпило писмено становище, подадено от адв. М. Д., с което е заявено, че ответникът признава обстоятелството, че „Бизнес и контрактинг комерс“ООД не е собственик на еднофамилната жилищна сграда, предмет на исковата молба. Изрично е заявено, че това становище представлява признание на иска от ответника и е направено искане да се постанови решение при условията на чл.237, ал.1 ГПК, както и на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В единственото проведено о.с.з. на 10.04.2025г. съдът по възражение на ищеца, че пълномощното на адв. Д. не отговаряло на изискванията на чл.34, ал.3 ГПК поради това, че не съдържало изрична клауза относно възможността за разпореждане с предмета на делото, е отказал да постанови решение съобразно признанието на иска като съдът е казал само, че ще го съобрази с всички събрани по делото доказателства и установени факти и обстоятелства.

В същото съдебно заседание не са извършвани никакви други процесуални действия, насочени по събиране на доказателства за изясняване предмета на спора, освен приемане на вече представените с исковата молба писмени доказателства, като с оглед на процесуалното поведение на ответника, насочено към признаване на правните и фактически твърдения и доводи на ищеца, съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

При така установените факти правилни са и следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционният съд за липсата на каквато и да била фактическа или правна сложност на спора. Ответникът не е възразил против правните и фактически твърдения на ищеца, не е оспорил представените от него писмени доказателства, съответно не е ангажирал защита си срещу иска, като вместо това е заявил, че прави признание на иска. Действително 2 преценявайки съществуваща нередовност в пълномощното на адв. Д., несъдържащо изрично призната й от доверителя й възможност да се разпорежда с предмета на спора, каквото безспорно представлява признанието на иска от ответника, първоинстанционният съд правилно е отказал да го зачете, но само като предпоставка за постановяване на решение при признание на иска със съдържанието по чл.247, ал.1 ГПК. Същото обаче няма пречка да бъде зачетено като изявление в материално-правен смисъл, с което не се отрича, а се признава, че спорното материално право принадлежи на ищеца, което обстоятелство съпроводено с това, че по делото не е ангажирано абсолютно никакво насрещно доказване на иска от страна на ответника, е дало повод на съда да формира извод за основателността на иска, съобразно нормата на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК. Предприетото от ответника процесуално поведение, без значение от какво е мотивирано, безсъмнено е облекчило ищеца при доказването на иска, а това безспорно представлява извод за липсата на каквато и да била фактическа и правна сложност на спора. Без по никакъв начин да се подценяват старанията и професионалните умения на адвоката, който е завел делото, професионалното му ангажиране по делото се свежда единствено до написване на искова молба от две страници/ повече от което според съда не е и необходимо тъй като и така написана исковата молба си е достатъчно ясна и разбираема/, както и до последващото й вписване в Службата по вписванията, което според настоящия състав на съда не може да оправдае заплащането на такъв значим по размер адвокатски хонорар, който впоследствие с оглед изхода на спора да бъде възложен в тежест на другата страна. В тази връзка прави впечатление и не може да не бъде упоменато и това, че договарянето и заплащането на адвокатския хонорар на адв. Д. е станало едва след като тя е узнала за предприетото от ответника признание на иска, а последното най-малкото би било индиция за знание от нейна страна, че делото ще бъде решено в едно заседание, без да се налага събирането на допълнителни доказателства в подкрепа на правните и фактически твърдения на ищеца, каквото е и станало впоследствие.

В този ред на мисли неоснователно е оплакваното в частната жалба, че произнасянето на съда е в противоречие с цитираното Решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024г.

Съгласно приетото в практиката на касационната инстанция- така напр. Определение № 2995/13.06.2024г. по гр.дело № 777/2024г. на ВКС, ГО, което се споделя напълно и от настоящия състав на съда, националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.78, ал.5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба №1/09.07.2004г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Ето защо и зачитайки решението на СЕС всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.5 ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. А такова надценяване както се мотивира съдът по-горе/ и то повторно да се посочи- без да се неглижират професионалните умения на адвоката и положеният от него възмезден интелектуален труд по изготвяне и вписване на исковата молба/ е налице и не може да послужи като аргумент в тежест на загубилата правния спор страна да й бъдат възложени заплащането на разноски в такъв значим размер от 19 347,60 лева, независимо от това, че тя е признала всички фактически твърдения и правни доводи на 3 ответника и е отказала да се защитава срещу иска.

По изложените съображения частната жалба на „Група технологии на металите- А. Б.

Холдинг“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Д. срещу Определение № 11178/10.06.2025г., постановено по гр.дело № 8137/2024г. на СГС, ГО, 19с-в се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на частната жалба на „Бизнес и контрактинг комерс“ООД въззивният съд приема следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Както се е мотивирал добре и първоинстанционният съд, независимо от предприетото признание на иска, ответникът следва да понесе отговорността за разноски независимо, че е признал иска, защото липсва другата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, а именно че предявяването на настоящия иск представлява условие за упражняване на субективни права от ищеца. В допълнение на цитираната от първия съд практика, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, следва да се посочи и Определение № 4160/19.09.2024г. по гр.дело № 3444/2024г. на ВКС, ІІ ГО, в което е прието, че при наличието на издаден нотариален акт в полза на ответника, то легитимиращото действие на нотариалния акт може да бъде оборено само с предявяването на иска от ищеца за установяването на неговите субективни материални права.

За пълнота на изложението следва да се допълни и това, че без релевантно значение на въпроса за разпределение на разноските по делото, са доводите на частния жалбоподател в кой момент ищецът е подал иска си за защита на правото на собственост, както и аргументите му за процесуалното поведение на ответника в друго обезпечително производство по повод на наложена от трето лице възбрана върху същия недвижим имот.

По изложените съображения и частната жалба на „Бизнес и контрактинг комерс“ООД срещу Определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Група технологии на металите- А. Б.

Холдинг“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Д. срещу Определение № 11178/10.06.2025г., постановено по гр.дело № 8137/2024г. на СГС, ГО, 19с-в, в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищеца „Група технологии на металите- А. Б.

Холдинг“АД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение № 2632/29.04.2025г. по същото дело в частта за разноските.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Бизнес и контрактинг комерс“ООД, подадена чрез адв. М. Д. срещу същото определение, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд на Р България с частна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5