Решение № 1115 от 15.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204767 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З. В.

В. с ЕГН**********, депозирана чрез пълномощника адвокат М.В. от САК, срещу:

Електронен фиш Серия К№ 4351875 издаден от ОДМВР Варна, с който на В. като законен представител на „АМОНИТ" АД за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Сочи се, че процесния ЕФ е издаден срещу възз. като законен представител на „Амонит“ АД, каквото качество тя не притежавала. Излагат се аргументи за неправилно определяне на субекта на нарушение. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, въззивницата не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба, с която се иска отмяна на ЕФ и присъждане на разноски под формата на адвокатски хонорар в размер на 300 лв., за запащането на който са представени доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш /ЕФ/ Серия К№ 4351875 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивницата З.В., в качеството й на законен представител на „Амонит“ АД, затова че на 03.01.2021 г. в 14,11 часа, по път №І- 9 посока от к.к.“Зл.пясъци“ към гр.Варна, до Резиденция „Евксиноград“, при ограничение на скоростта от 60км/ч., въведено с пътен знак В-26 е констатирано, че автомобил марка „Ауди КУ 8” с рег.№ В3166НР е извършил нарушение за скорост, като е управлявал със скорост 85км. в час т.е. превишаването е с 25 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-М513– нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

След заснемане на нарушението било установено, че собственик на превозното средство е „Амонит" АД. На 11.01.2021г. бил издаден ЕФ срещу възз., като било прието, че същата е законен представител на акционерното дружество. Последният бил връчен на 27.10.21г. На 05.11.2021г. възз. депозирал жалба срещу ЕФ чрез ОД на МВРВарна.

В хода на въззивното производство бе приобщено писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна ведно със заверено за вярност копие от: техническо описание за АТСС, от което е видно, че АТСС представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Видно от изисканата от съда и приложена по делото разпечата от АИС АНД, относно датата на съставяне и връчване на ЕФ е видно, че съобразно отразеното в системата на МВР той е съставен на 11.01.21г. и връчен на 27.10.21г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и писмените доказателства събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. От друга страна от доказателствата – разпечатка от АИС АНД , а и от отразеното в самата жалба от въззивницата е видно, че за ЕФ е отбелязана дата на неговото връчване на 27.10.21г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл.

2 от ЗДвП срокът за обжалване на електронния фиш пред съда е 14-дневен и започва да тече от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. От доказателствата по делото представени от полицията е видно, че ОД на МВР-Варна не разполага с доказателства за датата на връчване на съобщението, а само с доказателства за датата на отбелязване на връчването в системата на МВР. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата 3 на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.

Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип TFR1-М513, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ) , същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано 4 техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 03.01.2021г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и писмо на ГД „НП“ на МВР, преминала метрологичен контрол на 04.02.2020г. и удостоверено с представени по административната преписка Протокол №1-9-20 на ГД „НП“ от проверка на мобилната система.