Определение № 80 от 24.01.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11/2024
- Вид
- Определение № 80
- Подписан
- 24.01.2024
- В сила
- 24.01.2024
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80 гр. ХАСКОВО, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против определение № 1127/14.11.2023 г. по гр.д. № 554/2023 г. на Районен съд – Димитровград.
С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
В жалбата е посочено, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга се определял с Наредба № 1/2004 г. С тази наредба Висшият адвокатски съвет създавал само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя. След като бил сезиран от страна по спора, съдът следвало да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и съответно да намали дължимото адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 ЗА. Районният съд неправилно определил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, тъй като делото не се отличавало с правна и фактическа сложност. Съдът не отчел характера на предявените искове и обема на извършената адвокатска защита. Процесуалният представител на ищеца депозирал една искова молба в съда и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание по делото. С исковата молба се предявил иск за прогласяване нищожността на клаузата за допълнителни услуги. Макар и да касаела две услуги, клаузата била една и в случая следвало да се определи един размер на адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска. Основанията за недействителност на клаузата били идентични, както и мотивите на съда в тази насока. Защитата по тях била идентична – не се изложили отделни аргументи и не се събирали различни доказателства за недействителността. Ето защо жалбоподателят твърди, че следвало да се присъди едно общо възнаграждение за процесуално представителство – нямало основание за присъждане на възнаграждение по два иска, тъй като спорното правоотношение било едно. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и намаляване на разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба. Посочва, че се 1 обжалваното определение е правилно. По отношение на обективно съединените искове за определяне размера на адвокатското възнаграждение от значение е материалният интерес, а той се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор. За защита на различни интереси се предявявали обективни или субективно съединени искове и минималното адвокатско възнаграждение се определяло за всеки иск, след което се извършвало сумиране при определяне отговорността за разноски. В настоящото производство съдът разгледал два иска, които имали различен фактически състав, съдържание, предмет на доказване и оттам всеки един от тях подлежал на различни критерии за преценка относно неговото уважаване. Отправя се искане частната жалба да бъде оставена без уважение.
След като се запозна с частната жалба, отговора на ответника, обжалваното определение и предмета на първоинстанционното дело, Хасковският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 554/2023 г. е образувано въз основа на искова молба от Н. Д. Т. срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с която ищецът е поискал съда да признае за нищожна клаузата, съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между ищеца и ответника, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 680 лв., както и да признае за нищожна същата клауза за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1105 лв. Съдът е постановил решение, с което е прогласил нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит относно заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 680 лв. и относно заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1105 лв. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Основният спорен въпрос, повдигнат с жалбата, касае предмета на делото и дали е налице обективно съединяване на искове, в зависимост от което съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. В решението, чието изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, е прието, че са предявени два обективно съединени иска, за всеки един от които е определена дължимата държавна такса по реда на Наредба № 1/2004 г. В същата насока е и определението по чл. 248 ГПК, в което съдът е потвърдил изводите си за разноските от решението.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се изхожда от формулировката на исковата молба и особено на нейния петитум, както и от представения като писмено доказателство договор за потребителски кредит. Ищецът не е отправил искане за прогласяване нищожността на цялата клауза VI „Параметри“ от договора, а само в частта й относно дължимостта на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“. Текстът на договора сочи, че всъщност става дума за една клауза, която урежда т.нар. параметри на кредита – сума, срок, размер на вноската, ГПР, годишен лихвен процент, лихвен процент на ден и обща дължима сума по кредита. Към параметрите на кредита е уредена и дължимостта на възнаграждение за две допълнителни услуги, които са незадължителни. След това в клаузата сумарно е посочено какъв е размера на общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга.
Обективно съединяване на искове по две самостоятелни искови претенции би било налице, ако правопораждащите факти и съдържанието на всяко едно от претендираните права е различно, а доколкото се касае до договор от значение би било и дали претенцията се отнася до отделни клаузи. В случая е налице една сложна клауза, в която са уредени отделните параметри на потребителския кредит. От текста й се установява, че правопораждащите факти за двете допълнителни услуги са едни и същи и макар да касаят 2 две суми, те стават дължими при наличието на едни и същи предпоставки. С исковата молба ищецът не е оспорил останалата част от клауза VI относно другите параметри на потребителския кредит. Следователно, ищецът цели защита на един интерес, а не на отделни интереси, макар и от формална страна да оспорва нищожността на две суми. Фактът, че те са формулирани в една клауза, при това в една и съща част на тази клауза, не обуславя извода, че е налице обективно съединяване на искове. С произнасянето на съда в решението по делото ще отпадне действието не на цялата клауза VI, а само на една конкретна нейна част, касаеща размера на двете суми. Останалата част от клаузата с регламентираните от нея параметри на задълженията ще продължи да действа. В този смисъл, районният съд е следвало да изчисли дължимия размер на адвокатското възнаграждение за един иск и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Фактът, че в представения договор за правна защита и съдействие (на л. 5 и на л. 57 от делото) в полза на адв. М. М. е посочено, че процесуалното представителство се предоставя за нищожност на клаузата „Флекси“ и на клаузата „Фаст“ в договора за потребителски кредит не променя горните изводи – не са налице две отделни клаузи, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а е налице една клауза, което определя и предмета на исковата претенция.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай следва да бъде 478.50 лв. Този размер отговоря и на обема от адвокатска защита, която е предоставена в полза на ищеца. Тя се е изразила в изготвяне на исковата молба и нейното подаване до съда, ведно с писмените доказателства.
В насроченото открито с.з. на 27.09.2023 г. процесуалният представител на ищеца не се е явил и не е взел участие. В същото с.з. съдебното дирене е приключено, даден е ход на устните състезания и съдът е обявил решението си. Ето защо така определеният размер от 478.50 лв. се явява адекватен и достатъчен на представената адвокатска помощ по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1127 от 14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 554/2023 г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 275/09.05.2023 г. в частта за разноските, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 275/04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 554/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград СОС, в частта в която „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр. София, *** е осъдено да заплати, на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив със служебен адрес град Пловдив, ул.
Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б сумата от 973.20 лв. с ДДС (деветстотин седемдесет и три лева и 0.20) – възнаграждение за безплатно процесуално представителство разноски по делото, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК НАМАЛЯВА размера на същото от 973.20 лв. с ДДС (деветстотин седемдесет и три лева и 0.20) на 478.50 лв. с ДДС (четиристотин седемдесет и осем лева и 0.50).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4