Решение № 136 от 06.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101549 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Д. И. Н. против Д. П. Д. за приемане за установено спрямо ответника, че не дължи сума в размер на 35 000 лв. по договор за заем от 09.03.2010 год. и законната лихва върху същата, както и присъдените разноски, за които е постановено решение №7/03.02.2016 год. по гр.д.№407/15 год. на БОС и е издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди в исковата молба, че с решение №7/03.02.2016 год. по гр.д.№407/15 год. на БОС бил осъден да заплати сума в размер на 35 000 лв. по договор за заем от 09.03.2010 год. и законната лихва върху същата, както и разноски в размер на 3014 лв. Твърди, че производството се развило без негово участие и бил представляван от особен представител.

През м.юли получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1391/25 год. по описа на ЧСИ Божилова и била наложена възбрана върху негови недвижими имоти.

Твърди, че не дължи да кредитора Д. П. Д. сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, поради погасяването им по давност. Посочва, че от признаване на вземането със съдебно решение до образуване на изпълнителното дело е изтекла 5годишната давност по чл.117 ал.2 от ЗЗД, която не е била спирана или прекъсвана.чрез предприемане на изпълнителни или други действия.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с 1 който претенцията се признава. Заявява се, че ответникът е подал молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Моли да не му бъдат възлагани разноски, а ако такива бъдат присъдени, то да бъдат редуцирани до размера по чл.9 от Наредба №1/2004 год.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е постановено решение №7/03.02.2016 год. по гр.д.

№407/15 год. по описа на БОС, с което ищецът е бил осъден да заплати на ответника сума в размер на 35 000 лв. по договор за заем от 09.03.2010 год. и законната лихва върху същата, както и разноски в размер на 3014 лв.

На 20.01.2025 год. в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист за горните суми и въз основа на същия е било образувано изп.дело №1391/25 год. по описа на ЧСИ Божилова, прекратено по молба на взискателя, за което няма спор между страните.

Съдът приема, че въпреки прекратяването на горното изпълнително дело, за ищеца съществува правен интерес от провеждането на иска по чл.439 от ГПК.

Съдебната практика последователно приема, че предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, основан на твърдения, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (напр. решение № 195 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1964/2023 г., II т. о., ТК ВКС и цитираните в същото множество други актове). Същевременно, длъжникът има интерес от установяване, че не дължи поради изтекла погасителна давност дори когато не е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете – така решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК ВКС. Съобразявайки практиката на касационната инстанция настоящият съд приема, че претенцията е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба, а ищецът е поискал постановяване на решение по чл.237 от ГПК.

2

С решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ВКС, се приема, че в закона е установена забрана за постановяване на решение при признание на иска по брачни искове, по искове за гражданско състояние и по искове за поставяне под запрещение, а към тях следва да бъдат добавени и исковете за собственост. Доколкото настоящата претенция не попада в предметния обхват на цитираните по-горе забрани, следва да се приеме, че няма пречка при признание на иска да бъде постановено решение по чл.237 от ГПК.

На следващо място е необхоД. да се посочи, че признатото право на длъжника да оспори вземането, като се позове на факти, настъпили след установяването му в състезателно исково производство, не противоречи на закона, като при това от ищеца е формулирано изложение за изтекъл давностен срок за времето от постановяване на решението до снабдяване с изпълнителен лист, по-дълъг от пет години.

Налице са законовите предпоставки за постановяване на решение по чл.237 от ГПК - ответникът е признал иска по основание, признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не съществуват пречки за разпореждане с това право, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Съдебните разноски по представен списък следва да се присъдят в тежест на ответника, който е дал повод за завеждането на иска. В случая признанието на иска не е основание за пълно освобождаване от отговорността за разноски, но е основание за редукция на заплатеното възнаграждение на адвокат, тъй като в резултат на признанието делото значително се опростява от фактическа и правна страна. Съдът приема, че действително следва да приложи разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/2004 год. и да намали размера на адвокатското възнаграждение с ¼, или от претендираните 4000 лв. по представен списък в полза на ищеца се присъждат 3000 лв. Общо му се присъждат разноски в размер на 4 520,56 лв., равняващи се на 2 311,33 евро.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на Д. И. Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.Бургас ул.“Александровска“ №111, ет.1, офис 2, против Д. П. Д. с ЕГН ********** с адрес в *****, че не съществува вземане на Д. П. Д. от Д. И. Н. за сумите, както следва: сума в размер на 35 000 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 09.03.2010 год. и законната лихва върху същата, както и присъдените разноски в размер на 3014 лв., за които е постановено решение №7/03.02.2016 год. по гр.д.

3

№407/15 год. на БОС и е издаден изпълнителен лист №260003/20.01.2025 год., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН ********** с адрес в *****, да заплати на Д.

И. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.Бургас ул.“Александровска“ №111, ет.1, офис 2, разноски в размер на 2 311,33 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4