Решение № 22 от 12.02.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Провадия, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на В. П. Ж., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-0324-000474/12.09.2024г. издадено от Началник група ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което за нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. а от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена наказание глоба в размер на 20 лева.

В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е неправилно, тъй като не знаел, че синът му е управлявал въпросния мотопед. Твърди, че детето му живеело при майката с която са разделени и я упражнявала родителските права върху него.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява и моли обжалваното НП да бъде отменено, като твърди, че не е знаел, че синът му е управлявал въпросния мотопед.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Контолиращата страна ВРП не се явява и не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 12.06.2024г полицай от У-Д. установил на път III-2083 от с.Ц. към гр.Д. непълнолетния И. В.ов Ж. да управлявал мотопед без на него да има поставена регистрационна табела, без да носи СРМПС и същото да не е минало периодичен технически преглед.

За посоченото нарушение на 17.06.2024г. ПИ П. Я. съставел АУАН, като в него посочил, че въззивника е извършил нарушения на чл. чл. 102, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Акта бил връчен без възражения, като такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление за това, че на 12.06.2024 г. в 17:05 часа, в община Д., на път трети клас № 2083 - около километър 4 в посока от с. Ц. към гр. Д. допуска непълнолетния си син И. В.ов Ж. ЕГН ********** да управлява мотопед марка „Хонда Дио“ с рама № ***, собственост на И.А.И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., без поставена на него регистрационна табела, не носи свидетелство за регистрация на МПС и мотопеда не е представен на периодичен технически преглед, с което е извършил нарушения на чл. чл. 102, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание не бе разпитан актосъставителя, тъй като не се яви и по искане на въззивника бе заличен. Съдът заличи този свидетел, тъй като същият не е бил свидетел на случката и е съставил АУАН на базата на информация от неизвестен служител на У-Д..

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка.

Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

По допустимостта на въззивната жалба:

Наказателното постановление е връчено лично на въззивника на 04.12.2024 г., видно от разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 13.12.2024 г., видно от печата върху нея.

Спазен е четиринадесетдневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.

2

По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. АУАН е издаден от компетентен орган –П. Р. Я. ПИ при У-Д..

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - П. В. П., Началник група РУ-Провадия при ОД на МВР Варна. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено копие/ в т. 3. 9. са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ при ОД на МВР.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице и води и до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна, а именно:

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че то е водач, собственик или упълномощен ползвател на моторното превозно средство и именно в това си качество е предоставил превозното средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. В настоящия казус от данните по делото не се установява въззивникът да притежава някое от посочените в законовата разпоредба качества - същият не е нито собственик, нито упълномощен ползвател на моторното превозно средство, управлявано от неправоспособният му син, нито пък е имал качеството на водач на превозното средство. От събраните доказателства е видно, че собственик е трето лице, което не е упълномощавало В. Ж. да ползва въпросното ПС, а към момента той не е знаел, че синът му И. Ж. е взел процесното превозно средство, не е бил и водач. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 177, т. 3 б. а от ЗДвП по същите съображения - разпоредбата изисква лицето да е собственик, длъжностно лице или водач, каквото качество, както вече бе посочено по-горе, въззивникът няма.

3

За яснота и пълнота на изложеното, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и следното:

Допустителството може да бъде реализирано единствено при форма на вината умисъл. Тоест, допустителят знаейки, че се върши административно нарушение (в случая управление на МПС от неправоспособен водач) бездейства или макар да има възможност, не попречва на извършителя на нарушението. Предвид това, то напълно ясно е, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно.

Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че той не е предоставял на сина си да управлява превозносот средство, като своите аргументи за съставомерността на деянието на въззивника изложи по-горе.

С оглед на неправилното приложение на материалната правна норма, то е безпредметно по-нататъшното обсъждане на казуса, включително и досежно останалите нарушения, както и обстоятелството съставлява ли процесното нарушение маловажен случай, размера на наложеното наказание поради което и съдът намира, че наказателното постановление следва де се отмени.

С оглед на всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0324-000474/12.09.2024г. издадено от Началник група ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което на В. П. Ж., ЕГН ********** за нарушение на чл. 102, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. а от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен съд гр. Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Сл3д влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на РУ-Провадия при ОД на МВР Варна.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4