Определение № 376 от 06.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500173 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 248 вр. чл. 275, ал.2 вр. чл. 273 ГПК.

С Определение № 10/ 02. 01. 2025 г. по гр. д. № 2860/ 2024 г. по описа на РС- Плевен е оставено без разглеждане искането на „***“ ООД с ЕИК*** с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1554/ 15. 11. 2024 г. по гр. д. № 2860/ 2024 г. по описа на РС- Плевен за разноските като недопустимо. В мотивите съдът е приел, че молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо.

Срещу определението е подадена частна жалба от „***“ ООД с ЕИК***, с което е отправено искане за отмяна на същото като незаконосъобразно.

Ответницата по частната жалба Л. В. С. с ЕГН*** не е изразила становище.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1554/ 15. 11. 2024 г. по гр. д. № 2860/ 2024 г. по описа на РС- Плевен е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/ 15. 06. 2023 г., е нищожен. С решението съдът е осъдил частния жалбоподател да заплати на Л. В. С. недължимо платена сума от 1584, 80 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 28. 05. 2024 г. до окончателното й изплащане. С решението частния жалбоподател е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 200 лв. държавна такса за предявяване на иска, сумата от 369, 99 лв. за вещо лице и да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. с БУЛСТАТ *** като процесуален представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

Частният жалбоподател е отправил искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на адвокатското дружество и с обжалваното определение молбата е оставена без разглеждане.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

За изясняване на цитирания законов текст е постановено ТР № 6/ 2012 от 06. 11. 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 9 в което се приема, че разпоредбата на чл.

80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е 2 недопустимо.

В Определение № 219 от 26.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1875/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А.Б. е уточнен въпросът за това кога страна може да поиска изменение на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на молбата поради непредставяне от молителя на списък на разноските. В чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им, като последицата от неизпълнение на това задължение е лишаване на тази страна от правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Представянето на списък на претендираните разноски има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Този извод следва от обстоятелството, че задължението за представяне на списък цели постигането на яснота относно претендираните от страната разноски и улесняване защитата на противната страна, поради което непредставянето на списък следва да рефлектира само върху отговорността на противната страна за тези разноски. Представянето на списък по чл. 80 ГПК няма отношение към обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски, поради което непредставянето на такъв не лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на противната страна.

С оглед цитираната съдебна практика се налага изводът, че молбата по чл. 248 ГПК на частният жалбоподател в конкретния случай би била недопустима само в ситуация при която същият не е представил списък по чл.

80 ГПК пред първоинстанционния съд и впоследствие е направил искане за изменение на решението относно направените от него разноски по делото.

Непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не засяга правото на страната да поиска изменение по чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските присъдени на противната страна, което е направил частния жалбоподател с молбата си по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд. В този случай би следвало съдът да се произнесе по същество по молбата по чл. 248 ГПК, но не и да остави без разглеждане молбата като недопустима.

3

При така направените изводи въззивният съд счита, че следва обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по молбата по чл. 248 ГПК от същия съдебен състав.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение № 10/ 02. 01. 2025 г. по гр. д. № 2860/ 2024 г. по описа на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за произнасяне от същия съдебен състав по същество по молбата с правно основание чл. 248 ГПК на „***“ ООД с ЕИК*** за изменение на Решение № 1554/ 15. 11. 2024 г. по гр. д. № 2860/ 2024 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта за присъдените в полза на Адвокатско дружество Е. И. с БУЛСТАТ*** като процесуален представител на Л. В. С. с ЕГН********** деловодни разноски в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4