Решение № 85 от 29.05.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Кубрат, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от А. Д. Великова Гражданско дело № 20253320100928 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

Предявени са следните обективно и субективно съединени искове от С.

К. Х. и Ф. И. Х. против Ю. С. К. и Т. М. К. – иск с правно основание чл. 26, ал.

2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 11, том Х, рег. № 08445, дело № 1318/2016 г. по описа на Нотариус С. С., рег. № 004 на НК поради привидност на договора за продажба и иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за разкриване на относителната симулация и за установяване на действителното съглашение между страните по договор за дарение.

Ищците твърдят, че на 21.12.2016 г. прехвърлили с договор за покупкопродажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти от 21.12.2016 г., №11, том X, рег.№ 08445, дело №1318 от 2016 г. по описа на Нотариус С. С. с район на действие PC – Кубрат, вписан под № 004 в НК, на сина си Ю. С. К., съсобствените им недвижими 1 имоти:

1. ДВОРНО МЯСТО с площ 1680 кв. м, находящо се на административен адрес ***, съставляващо по действащия регулационен план на селото УПИ № III - 404 в квартал 62, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА (къща, на един етаж), с декларирана застроена площ 94 кв. м, мазе с декларирана застроена площ 42 кв. м и таван с декларирана застроена площ 94 кв. м, и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА, на един етаж, с декларирана застроена площ 68 кв. м, при граници: УПИ № ХIII - 402, УПИ IV - 403, УПИ II-405, улица, съгласно документ за собственост, а според Скица №174/12.05.2025 г., изд. от Община Завет – УПИ/ПИ III - 404 от кв. 62 по подробния устройствен план на ***, одобрен със Заповед №109/03.08.1992 г. с площ от 1680 кв. м, при съседи: улица, 403 и III – 403;

2. ДВОРНО МЯСТО с площ 1830 кв. м, находящо се на административен адрес ***, съставляващо по действащия регулационен план на селото ПИ № 393 в квартал 64, при граници: улица, УПИ III - 391, ПИ № 392 и места извън регулация. От имота съгласно одобрения план 1106 кв. м се предават към УПИ I-393 и 724 кв. м се предават към УПИ II - 393, съгласно документ за собственост, а съгласно Скица № 376/11.09.2025 г., изд. от Община Завет – ПИ 393 от кв. 64 по подробния устройствен план на ***, одобрен със Заповед № 109/03.08.1992 г., с площ от 1106 кв. м за I - 393 и с площ от 724 кв. м за II - 393, при граници: улица, 392 и II - 392.

Сделката е била вписана с вх. peг. №4417/21.12.2016 г., акт №174, том 14, дело 2787 в Служба по вписванията – Кубрат.

Сочи се, че имотите са придобити от синът им Ю. С. К. в режим на СИО със съпругата му Т. М. К..

Твърдят, че действителната им воля била процесните недвижими имоти да бъдат дарени само на първия ответник, а не да му бъдат продадени. Но след като се консултирали с адвокат, били посъветвани да оформят сделката като покупко-продажба, тъй като Ю. имал брат и ако сделката е оформена като дарение, брат му ще има право да я оспори. Освен това първият ответник направил и ремонт на имота в село Прелез, на ул. „Лудогорие“ № 15 и затова решили, че е редно да му го дарят.

Заявяват, че при сключване на сделката, всеки от тях тримата подписал обратно писмо, с което декларирали, че имотите, находящи се в село Прелез, 2 ул. „Лудогорие“ № 15 и ул. „Чавдарци“ № 4, описани в нотариалния акт, са прехвърлени безвъзмездно, като дарение, както и че посочената в нотариалния акт продажна цена не е платена от Ю. С. К. и същия не я дължи.

Посочват, че действителната им воля била отношенията помежду им да се уредят на плоскостта на договор за дарение на недвижими имоти, като дарят имотите само на техния син, не и на неговата съпруга. Поради това и за да разкрият каква е действителната им воля, всеки от тях подписал обратно писмо, че процесните имоти, описани в цитирания по-горе нотариален акт, са прехвърлени безвъзмездно, като дарение, както и че посочената в нотариалния акт продажна цена не е платена от Ю. С. К. и същия не я дължи.

Като твърдят, че са налице изискванията за действителност на прикритото съглашение – договор за дарение на недвижими имоти и е спазена нотариалната форма за прехвърляне на имотите, считат, че за тях възниква правен интерес от предявяване на установителните искове за обявяване на нищожност на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти като привидни, прикриващи договор за дарение на недвижими имоти и за обявяване действителността на прикрития договор за дарение на недвижими имот. С оглед на гореизложеното молят съда да признае за установено, че сключеният между ищците и първия ответник на 21.12.2016 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти е нищожен, като симулативен, като действителната воля на страните е била да прикрият дарение, за което има издадено от тях „обратно писмо“, подписано от страните по договора.

Претендират и разноски.

В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ю. С. К., който заявява, че при сключване на договора не е плащал продажната цена за имотите, нито е имал уговорка с родителите си да заплаща такава. Ищците искали да дарят тези имоти на него, тъй като дядо му прехвърлил преди това друг имот на брат му. Признава, че при сключване на сделката заедно с родителите си подписали т. нар. обратно писмо, а именно, че имотите предмет на сделката са прехвърлени безвъзмездно и че посочената в нотариалния акт продажна цена не е платена от него и не я дължи.

Постъпил е и отговор на исковата молба от ответницата Т. М. К., с който 3 заявява, че с първия ответник са съпрузи като от брака си имат родени три деца. От месец януари 2025 г. тя и децата живеят отделно от съпруга и са в процес на развод. Признава, че през 2016 г. родителите на ответника са прехвърлили процесните два недвижими имота на Ю., а през 2018 г. със средства от семейния бюджет единият от тези имоти бил ремонтиран.

Посочва, че настоящото производство е образувано след като ищците са разбрали, че са разделени с първия ответник и е свързано с бракоразводното производство. Оспорва твърдението, че имотите са „дарени“, поради което претендира за отхвърляне на исковете като неоснователни.

След изтичане на едномесечния срок за отговор по искане на ответната страна Т. М. К. съдът й е назначил особен представител, който оспорва предявения иск и претендира отхвърлянето му като неоснователен по отношение на доверителката му. Позовава се на обстоятелството, че същата е трето добросъвестно лице и правата, които е придобила от приобретателя по привидното съглашение се запазват.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищците С. К. Х. и Ф. И. Х. са родители на първия ответник – Ю. С. К.. Не се спори и се установява от приложените по делото писмени доказателства – заверено фотокопие на Акт за сключен граждански брак № 12/24.06.2008 г. съставен от длъжностно лице при Община Завет и Удостоверение за родствени връзки № 94Ю-179-3/13.05.2025 г. издадено от Община Завет, че двамата ответници са съпрузи.

Установява се от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.12.2016 г., № 11, том X, рег.№ 08445, дело №1318 от 2016 г. по описа на Нотариус С. С. с район на действие PC – Кубрат, вписан под № 004 в НК, че ищците са продали на сина си Ю. С. К. собствените си недвижими имоти: 1/ ДВОРНО МЯСТО с площ 1680 кв. м, находящо се на административен адрес ***, съставляващо по действащия регулационен план на селото УПИ № III - 404 в квартал 62, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА (къща, на един етаж), с декларирана застроена площ 94 кв. м, мазе с декларирана застроена площ 42 кв. м и таван с декларирана застроена площ 94 кв. м, и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА, на един етаж, с 4 декларирана застроена площ 68 кв. м, при граници: УПИ № ХIII - 402, УПИ IV - 403, УПИ II-405, улица, съгласно документ за собственост, а според Скица №174/12.05.2025 г., изд. от Община Завет – УПИ/ПИ III - 404 от кв. 62 по подробния устройствен план на ***, одобрен със Заповед №109/03.08.1992 г. с площ от 1680 кв. м, при съседи: улица, 403 и III – 403; 2/ ДВОРНО МЯСТО с площ 1830 кв. м, находящо се на административен адрес ***, съставляващо по действащия регулационен план на селото ПИ № 393 в квартал 64, при граници: улица, УПИ III - 391, ПИ № 392 и места извън регулация. От имота съгласно одобрения план 1106 кв. м се предават към УПИ I-393 и 724 кв. м се предават към УПИ II - 393, съгласно документ за собственост, а съгласно Скица № 376/11.09.2025 г., изд. от Община Завет – ПИ 393 от кв. 64 по подробния устройствен план на ***, одобрен със Заповед № 109/03.08.1992 г., с площ от 1106 кв. м за I - 393 и с площ от 724 кв. м за II - 393, при граници: улица, 392 и II - 392.

По делото са приети като доказателства представените с исковата молба „обратни писма“ с дата 21.12.2016 г. изготвени от Ф. И. Х., С. К. Х. и Ю. С. К., в които страните са заявили, че сключеният между тях договор за покупкопродажба по Нотариален акт от 21.12.2016 г., № 11, том X, рег.№ 08445, дело №1318 от 2016 г. по описа на Нотариус С. С. не е такъв, а прикрива действително сключения между тях договор за дарение, като посочената в нотариалния акт по сделката продажна цена не е платена от Ю. С. К. и същият не я дължи.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел воден от ищците – Ю. Н. А..

От показанията на свидетеля А. се установява, че същият е племенник на ищцата и първи братовчед на първия ответник. Свидетелят, за който се установи, че е служител в Община Завет, посочва, че първоначално към края на декември месец през 2016 г., ищците се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на два имота в село Прелез. В единия имот ищците и понастоящем живеят. Заявява, че ищците имат двама сина, като Ю. е поголемият. Поради това, че дядото на Ю. дарил свой имот на по-малкия им син, ищците посъветвани от адвокат се отказали да извършат дарение на имотите, за които се снабдили с нотариален акт и прехвърлили същите чрез покупкопродажба, за да не може другият им син да претендира за своя дял. Посочва, 5 че първият ответник е извършил ремонтни дейности и подобрения в един от прехвърлените му имоти. Заявява, че ответниците живеели в чужбина от 2016 г. и се връщали в България само през летните месеци.

Преценявайки показанията на свидетеля А., с оглед разпоредбата на чл.

172 ГПК и вземайки предвид личните си впечатления от начина на депозирането им съдът намира, че същите са обективни, последователни, непротиворечиви и съответстващи на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поради което ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и чл.17, ал. 1 от ЗЗД са допустими. На нищожността като порок на договора може да се позове всяко лице с правен интерес, като предяви безсрочно установителен иск за обявяване на неговата нищожност Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Основанието се предполага до доказване на противното. Привиден (симулативен) е договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Привидните сделки са такива сделки, при които е налице волеизявление за сключването й, но едновременно с това е налице и съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни последици.