Определение № 3563 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3563 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503268 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт Н.Т. срещу определение № 12749/14.10.2024г. постановено по гр. дело № 1304/2022г. по описа на Пловдивски РС, с което се допълва на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Определение № 9430 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1304/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските като се осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. Б., адвокат към АК – Пловдив, Личен № 1100108640, със служебен адрес: ****, сумата от 400 лв.– адвокатски хонорар за процесуалното представителство на длъжника К. Т. Н. по настоящото ч. гр. д. № 1304/2022 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с.

В жалбите се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото не е съобразено по размер с положения от адвоката труд и със решение на СЕС по село № С-438/22.

РС Пловдив за да постанови своя акт е приел, че видно от представения договор за правна защита длъжникът е представляван от адв. Б. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Тази разпоредба се прилага и в заповедното производство. За подадено възражение в заповедното производство по реда на чл.414 от ГПК ПРС е преценил с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и предвид осъществените действия, изразяващи се само в подаване на възражение, че следва да се присъди възнаграждение в минимално предвидения в чл.7 ал.7, във вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – сумата от 400 лв.

Основателно е възражението на жалбоподателя че адвокатския хонорар е неправилно определен от ПРС. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е 1 постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита, та настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е незаконосъобразен, защото е прилагал горната наредба и е присъдил адвокатско възнаграждение точно по предвидения там минимум, така както първоинстанционния съд го е тълкувал. Между длъжника и адв.Д. Б. е бил подписан договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, тоест безплатно за защитаваната ищца. При това положение настоящият съд на основание решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. отказва да прилага национална правна уредба - Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, защото същата противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Ето защо настоящият съд намира за справедливо с оглед на правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв.Б. следва да се присъдят 200 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на длъжника К. Н.. Ето защо обжалвания акт следва да се измени като размера на адвокатския хонорар на адв.Б. следва да се присъди от настоящата инстанция в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12749/14.10.2024г. постановено по гр. дело № 1304/2022г. по описа на Пловдивски РС, с което се допълва на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК определение № 9430 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1304/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските В ЧАСТТА В КОЯТО се осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. Б., адвокат към АК – Пловдив, Личен № 1100108640, със служебен адрес: ****, за сумата над 200 лева до 400 лева– адвокатски хонорар за процесуалното представителство на длъжника К.

Т. Н. по настоящото ч. гр. д. № 1304/2022 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с. като вместо това съдът ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК определение № 9430 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1304/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив като НАМАЛЯВА от 400 лева на 200 лева присъдения адвокатски хонорар на адвокат Д.

Б. за предоставена безплатна правна помощ по това дело на длъжника К. Т. Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3