Решение № 27 от 05.06.2023, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Никопол, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20234420200072 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. В. Б., ЕГН*** от с.***, общ.Никопол, ул.»***»№23 срещу наказателно постановление №23-0305-000027/23.01.2023г. на ВПД Началник РУ в ОД на МВР-Плевен, РУ-Никопол, с което на жалбоподателят за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят твърди, че не е управлявал автомобила, а НП било издадено в разрез с императивните правила на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Ответната страна по жалбата не е взела становище по жалбата. Направено е искане в случай, че жалбоподателя претендира адвокатски хонорар, съда да съобрази същия с разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН с оглед датата на връчване на обжалваното НП – 17.03.2023г. и датата на завеждане на жалбата при АНО – УРИ 305000-988/21.03.2023г.

1

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения и установена фактическа обстановка:

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си по делото – адв. И.В. от ПлАК, редовно упълномощен, като заявява, че поддържа жалбата си.

Прави доказателствени искания във връзка с направеното оспорване на НП. В хода на устните прения адв.И.В. доразвива доводите си, с които атакува НП като акцентира на това, че въз основа на доказателствата по делото се установи, че е налице разминаване между посоченото в АУАН и в НП относно лекия автомобил, за който се твърди, че е управлявал жалбоподателя, а в последствие и относно извършените действия относно свидетелите. Предвид на тези си съображения защитникът моли съда да постанови решение, с което процесното НП да бъде отменено изцяло. Изрично е заявено пред съда, че не се претендират разноски.

Административно-наказващият орган – Началникът на РУ-Никопол, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Единствено е изразено становище относно възнаграждението на защитата на жалбоподателя.

ПлРП е редовно призована, но не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

С оглед изясняване на фактическата обстановка е изискано от АНО и представен видеозапис от боди камера на актосъставителя, който запис е приобщен към доказателствения материал по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2023г. около 21.00ч. в с.***, общ.Никопол на ул.“***“№3, жалбоподателят пристигнал на гости при свидетеля Т. Г.ев с управлявания от него лек автомобил „***“ с ДК№***, собственост на Т.В. Б.а, ЕГН**********. Повод за това посещение от страна на жалбоподателя при свидетеля била нуждата свидетеля да изкара от дома си каруца с боклук, за което му бил необходим управлявания от жалбоподателя лек автомобил. След като пристигнал при свидетеля, жалбоподателя оставил колата паркирана пред дома на свидетеля и двамата в дома на свидетеля се почерпили, като употребили и алкохол. В разговор между тях жалбоподателя обяснил на свидетеля, че колата му е с бензин и газ, което наложило двамата да излязат навън.

Жалбоподателят седнал на шофьорското място, а свидетеля на мястото до него в колата, за да може на място жалбоподателя да обясни на свидетеля как се извършва превключването от бензин на газ при този автомобил, който на другата сутрин щял да използва. Жалбоподателят не запалил двигателя, нито привел лекия автомобил в движение. Светлините също не били включени. В това време в хода на патрулно постовата си дейност в селото зад тях се появил служебният полицейски автомобил, в 2 който се намирали актосъставителя и свидетеля по АУАН Ш.. Полицейският автомобил изпреварил автомобила, в който се намирали жалбоподателя и свидетеля Г.ев и застанал така, че да не може лекия автомобил „***“ да потегли напред. Била извършена проверка на документите на жалбоподателя, като той обяснил на органите на АНО, че не е карал колата, а е показвал на свидетеля Г.ев как да превключи от бензин на газ, поради която причина с него се намирали в автомобила. Жалбоподателят не скрил и че докато били в дома на Г.ев са се почерпили с алкохол, тъй като щял да остави колата на Г.ев да си изхвърли боклука на следващата сутрин. Жалбоподателят бол изпробван за алкохол, след което за констатираното нарушение на място му бил съставен АУАН, който той отказал да подпише, като отказът му по надлежния ред бил удостоверен с личните данни на един свидетел. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на АУАН, като акта му бил прочетен от актосъставителя и на жалбоподателя бил връчен екземпляр от АУАН

Бил издаден и талон за кръвно изследване на жалбоподателя, който посетил ФСМП-Никопол, но не дал кръвна проба.

В седемдневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата н а чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН. С резолюция от 16.01.2023г., възражението и двете докладни са приложени по преписката.

На 18.01.2023г. на основание чл.65 от ЗМВР на жалбоподателя бил съставен протокол за предупреждение.

Въз основа на съставения АУАН на 23.01.2023г. ВПД Началник РУ в ОД на МВР-Плевен, РУ-Никопол издал обжалваното наказателно постановление №23-0305000027/23.01.2023г., като констатираното с АУАН административно нарушение, описано по идентичен начин било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на жалбоподателя са наложени на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ следните кумулативно предвидени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Наказателното постановление е редовно връчено лично на жалбоподателя на 17.03.2023г., което е удостоверено с подписа му.

От приложената по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи – Бойко Рашков, приета като доказателство по делото се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно на Началник РУ в ОД на МВР-Плевен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т. 3.8/, както и тази на контролния орган, констатирал нарушението /т. 1.3.2/.

Към АНП е приложена справка за нарушенията на жалбоподателя като водач, от която е видно, че жалбоподателя е с придобита правоспособност на водач категория – 3

В, СЕ, С, М, АМ, ТКТ и ВЕ, като СУМПС е валиден до 11.05.2026г., като е посочено, че СУМПС е отнето с акт.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно от показанията на ангажираните от АНО актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН, дадени в хода на съдебното следствие, които излагат в логична и хронологична последователност фактологията по констатиране на нарушението и по извършване на полицейската проверка на жалбоподателя и възприетите в хода й действия и поведение на жалбоподателя. Всеки един от двамата разпитани по делото свидетели възпроизвежда непосредствените си впечатления за обстоятелствата, съпътстващи констатирането на нарушението, както и относно изпълнената административна процедура, включително съставянето и предявяването на АУАН. В същото време от показанията на двамата полицейски служители, констатирали нарушението не се установява по какъв начин са установили мястото на извършване на нарушението, а само актосъставителя в показанията си пред съда сочи, че обслужва този район като полицейски инспектор и знае собственика на дома, пред който е извършена проверката - Синая, без други уточнения.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 14 дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. При условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП в рамките на производството по издаване на НП и по налагане на административни наказания, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които съгласно цитираната законова разпоредба се считат за верни до доказване на противното. От друга страна по силата на чл.14, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснато съществено процесуално 4 нарушение, довело до накърняване правото му на защита. Съдът намери, че както АУАН, така и атакуваното НП страдат от съществен порок, касаещ задължителното им съдържание, до степен, налагаща отмяната на НП изцяло.

Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени при нарушаване на императивните изисквания за съдържание, предвидени съответно в чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като същите не удостоверяват действителното място на извършване на административното нарушение, нито обстоятелствата, при които е било извършено. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и да са посочени доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и в НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В конкретния случай съдът констатира разминаване на мястото на извършване на вмененото с АУАН и с НП административно нарушение с действителното такова.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като изпълнителното деяние на нарушението визира реализиране на управление на МПС, а субект е водачът на МПС. По смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП - "Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата". Или жалбоподателят следва да е имал качеството на водач на МПС, за да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност за вмененото му деяние. Следователно решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи реализирано от страна на жалбоподателя управление на посоченото в АУАН и в НП МПС на отразеното в тях място.

Съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираното административно нарушение.