Акт от 04.04.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Русе, 04.04.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Русе, VІ състав, в публично заседание на 26 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА

ДИМИТРОВА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 74 по описа за 2019 година., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал.4 ЗАДС вр. чл.129,ал.6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Каолин” ЕАД, със седалище гр. Сеново, община Ветово, област Русе, срещу Решение за възстановяване на акциз на Началника на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-6-РВ15/16.11.2018 г. в частта, относно размера на невъзстановената законна лихва, а именно в частта в която митническият орган е отказал да възстанови лихва в размер на 18836,80 лв. за недължимо платен акциз в общ размер на акциза – 167 508,50 лв. за периода от 10.03.2015 г. до 07.10.2016 г. за енергиен продукт „природен газ“, която лихва е дължима от всяка съответна месечна дата, на която е направено плащане на недължимия акциз до

07.02.2017 г. вкл., потвърдено в тази част с Решение №

Р-25/16.01.2019 г. (32-17116) на Директора на Агенция „Митници“ – гр.София. Излагат се подробни съображения за противоречие на оспорения акт с материално правни разпоредби и процесуалния закон. Претенцията е за отмяна на оспореното решение в частта му, в която на дружеството е отказано възстановяване на лихва в размер на 18 863,80 лв. и връщане на преписката на компетентния административен орган за издаване на решение за възстановяване на посочената сума за законна лихва. В становището си по същество и в писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателя-адв.

Д.Й. поддържа жалбата и иска съдът да отмени оспореното решение и да върне преписката на компетентния административен орган за издаване на решение за възстановяване на законна лихва за забава в размера,определен в заключението на ССЕ -18 676,20лв. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски, за които е представен списък.

Ответната в производството страна – Директор на Агенция „Митници“, гр.София, в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл.159,ал.2 ДОПК, чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Д.С., оспорва основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима

– подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Не се спори по делото, а и от представената административната преписка се установява, че „Каолин“

ЕАД на 12.02.2015г. е подало заявление за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /”УОАКП”/ за получаване на енергиен продукт-природен газ ,код по КН 27112100, в обект- обогатителна фабрика Сеново, предназначен за минералогични процеси –за производство на продуктите каолин и кварцов пясък.

С решение № 32-42608 / 10.03.2015г. Началника на Митница Русе е приел искането за недопустимо, което решение е отменено с определение 6/30.04.2015г. по адм.д. 112/2105г по описа на АдмС-Русе,потвърдено с определение 6764/06.09.2015г по а.д.6105/2015г на ВАС.

Последвало издаването на ново решение № 32-148359/31.07.2015г. на Началник Митница Русе, с което е отказано издаването на УОАКП. С решение № 35/13.01.2016г. на Адм.Съд-Русе по адм.д.

390/2015г.,потвърдено с решение № 9299/28.07.2016г. по адм.д.3223/2016г на ВАС е отменено посоченото решение на

Началника на Митница Русе.

След отмяната на посочените решения от 10.03.2015г. и от 31.07.2015г., Началника на Митница Русе е издал УОАКП -BG004000E0093/ 06.10.2016г. отнасящо се за енергиен продукт-природен газ, код КН 27112100, в обект- обогатителна фабрика Сеново, използван за производство на продуктите каолин и кварцов пясък, което е връчено на Каолин АД на 07.10.2016г.

С искане за възстановяване на акциз с вх. № 32-348608/13.12.2016г. Каолин АД е поискало възстановяване на акциз в размер от 167 508,50лв., отнасящ се за периода 10.03.2015г.-07.10.2016г. Като основание за искането „Каолин“

ЕАД е посочило чл. 27, ал. 1 от ЗАДС и че претендираният акциз е бил недължимо платен поради неправомерно направен отказ от митническите органи да му бъде издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/.

С решение № ВG004000-ИВ-27-6-РВ1 от 13.01.2017г.,Началника на Митница Русе е отказал да възстанови недължимо внесения акциз в размер на 167 508,50лв, със съответната лихва за закупен от дружеството природен газ през периода 10.03.2015г.-07.10.2016г. Този отказ е отменен с решение № 1820/ 21.03.2018г. постановено по адм.д. 4080/2017г. на АССГ,потвърдено с решение № 13527 от 06.11.2018г. по адм.д. 5781/2018г на ВАС.

С горепосочените съдебни решения съдът е постановил, че са налице предпоставките на чл.27 ал.1 ЗАДС за възстановяване на недължимо платен акциз по искане № 32-348608/13.12.2016г, ведно с дължимите по чл.129 ал.6 ДОПК лихви. Постановеното Решение № 1820/ 21.03.2018г. по адм.д.

4080/2017г. на АССГ/ л.38-42 от преписката/ /, потвърдено с Решение № 13527 от

06.11.2018г. по адм.д. 5781/2018г на ВАС/ л.30-32 от преписката/ е от значение за разрешаване на спора по настоящото съдебно производство.

С влязлото в сила на 06.11.2018г. Решение № 1820/ 21.03.2018г. по адм.д. 4080/2017г. по описа на АССГ, съдът е отменил решението на Директора на Агенция “Митници“ и потвърденото с него решение на Началника на Митница Русе за отказ за възстановяване на акциза за горепосочения период и размер. Освен това с решението на съда, делото е изпратено като преписка на Началника на Митница Русе за издаване на ново решение по Искане за възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС с вх. № 32-348608/13.12.2016 г, подадено от „Каолин“

ЕАД, в размер на

167 508,50 лева за периода 10.03.2015г. - 07.10.2016 г. за енергиен продукт „природен газ“, ведно със законата лихва , в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение В изпълнение на посочените решения , с обжалваното решение на Началника на Митница - Русе № BG004000-ИВ-27-6-РВ15/16.11.2018 г. Е възстановен акциз в размер на 167 508,50лв и законна лихва от 30 107,41лв, възстановени ефективно на дружеството на 16.11.2018г.

При възстановяването на акциза митническия орган е приел за начална дата на дължимата лихва 08.02.2017г., определена от датата на връчване на решение № ВG004000-ИВ-27-6-РВ1 от 13.01.2017г.

,като допълнително се вземат предвид 14 дневния срок за обжалване на решението и 7 дневния срок ,предвиден в чл.27 ал.5 ЗАДС за възстановяване на акциза.

В потвърждаващото Решение

№ Р-25/16.01.2019 г. (32-17116) на Директора на Агенция „Митници“ – гр.София е посочено,че за периода от датата на подаване на искането за възстановяване на акциз до изтичането на срока по чл.27 ал.5 ЗАДС липсва основание за заплащане на законна лихва,тъй като акцизът не е бил внесен или събран въз основа на акт на орган по приходите Решението на Началника на Митница Русе, потвърдено с решението на горестоящия орган, е предмет на оспорването по делото само в частта на определения размер на лихвите и по-конкретно в частта относно датата за периода преди 08.02.2017г. за претендирания размер от 18 863,80лв

Оспорващата страна излага съображения, че периодът на акцесорното задължение е друг - лихви следва да бъдат начислени не от 08.02.2017 г., а от по-ранен момент- считано от датата на всяко недължимо плащане на акциз. На това основание оспорващият счита, че лихвата е с по-висок размер от приетия от митническите органи, а именно следва да бъдат възстановени лихви допълнително в размер на 18 863,80лв , освен възстановените с решението на Началника на Митница Русе в размер на 30 107,41лв.

По настоящото съдебно производство спорният между страните въпрос е от кой момент се дължи законната лихва, респ. съобразно това - в какъв размер се дължи възстановяването й.

Съгласно чл.

27, ал. 1 от ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 – дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. В посочената правна норма липсва регламентация относно дължимостта на лихвата, поради което следва да намери приложение нормата на чл.

129, ал. 6 от ДОПК. Според нея - недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.

Законодателят е регламентирал две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва. Спорът по делото се свежда до това в коя от двете попада процесният случай. Според жалбоподателя е приложима първата хипотеза и лихви се дължат от датата на всяко направено внасяне на недължимия акциз в общ размер от 167 508,50 лева, а според митническите органи втората - от деня, в който е следвало да бъдат възстановени сумите.

Няма спор между страните, че процесното решение на митническия орган за възстановяване на акциз и лихви е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение – Решение № 1820/

21.03.2018г. по адм.д. 4080/2017г. по описа на АССГ.

С оглед на това, при разрешаване на спора за размера на акцесорното задължение, следва да бъде съобразено влязлото в сила решение на АССГ, тъй като според чл.160,ал.3 от ДОПК при отмяна на административния акт съдът изпраща преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, какъвто е настоящия случай.

В мотивите на влязлото в сила Решение № 1820/ 21.03.2018г. по адм.д. 4080/2017г. по описа на АССГ е прието за безспорно установено, че дружеството е внесло акциза в претендирания за възстановяване размер от 167 508,50 лева за периода 10.03.2015г. - 07.10.2016 г.

Във връзка с разрешаването на спора по цитираното дело на АССГ, от съда е констатирано, че с Решение

№ 32-42608/10.03.2015г на

Началника на Митница Русе на „Каолин” АД

/понастоящем ЕАД/, със седалище гр. Сеново е било отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител / УОАКП/. Този отказ е бил отменен по съдебен ред с влязло в сила от 28.07.2016г Решение № 35 от 13.01.2016г по адм.д.390/2015г.

Според мотивите на решението по адм. дело № 4080/2017 г. по описа на АССГ, от значение за настоящия спор, отмяната на отказа за издаване на УОАКП заличава с обратна сила липсата на изискването по чл.24а,ал.1 от ЗАДС за наличието на издадено такова, след като с влезли в сила съдебни решения е прието, че са налице предпоставките за издаване на удостоверението.

Съдът е приел, че за периода на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение, не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване е уреден в чл.27 ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз.Посочил е в мотивите си, че по правилата на чл.129 ал.6 ДОПК следва да се изчисли и лихвата върху недължимо платения акциз. В заключение АССГ е извел извод, че са налице условията и предпоставките за възстановяване на акциз и е отменил отказа на митническите органи за това с постановения си съдебен акт. По отношение на лихвите в мотивите на съдебния акт е прието, че и акцесорното искане на жалбоподателя е основателно. Съдът се е позовал на нормата на чл.129,ал.6 от ДОПК като основание за това. Освен, че е цитирал законовата разпоредба и е обосновал извод, че именно на тази норма се дължат лихви при недължимо събран или внесен акциз, като е посочил и периода 10.03.2015г-07.10.2016г. В диспозитива на решението е постановено връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането на дружеството както за възстановяване на акциза, така и за лихвата,представляващи недължимо заплатен акциз за енергиен продукт природен газ за периода 10.03.2015г-07.10.2016г.