Решение № 502 от 29.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Ловеч, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310101689 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Н. М. М., с адрес: ***, чрез адв. Н. М. М. – АК – ***, съд.адрес: гр. ***, ул.“***“№*** партер против“МАКСО БЪЛГАРИЯ“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.“Витоша“№146А, Бизнес Център „България“, представлявано заедно от Изп.директори Славян Емилов Ценов и Георги Христов Карпузов.

Наведени са твърдения, че н а *** г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит *** № ***, при следните параметри: Общо размер на предоставения кредит – 3766.74 лв, от които размер на кредита 300000 лв. и размер на застрахователна премия в размер на 766.74 лв, която се кумулира в падежните вноски. Фиксиран ГЛП от 40.00% и ГПР в размер на 48.21%. Посочва се, че сумата от 3766.74 лв. е била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 181.22 лв.

Ищецът излага, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Изтъква, че съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/.при нарушение на добрите нрави; 2./при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3./ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства

1

Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит (ДПК) попада в полето на Закона за потребителския кредит (ЗПК), от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че процесният ДПК е недействителен по аргумент на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12 от ЗПК.

На следващо място посочва, че в ДПК не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага, че както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включват в ГПР от 48.21%%, като намира процесния ДПК за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посочения ГПР в размер на 48.21%. Поддържа, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Изтъква, че за да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което според ищеца, в конкретния случай не е налице. Твърди, че ГПР размер на 48.21% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза на 16.34% ( по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на банката), което е в нарушение на императивните разпоредби на ЗЗП.

Излага още, че предлагането под формата на допълнителни услуги към ДПК кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка в размер на 766.74 лв, за които кредитополучателят следва да заплати общо сумата от 6523.92лв. Сочи, че клаузата на т.1 от Приложение №1 към ДПК *** № *** в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими суми по застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет на застраховка.

Счита, че предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Според ищеца, обстоятелството, че е предвидено вноските по застраховката да се разсрочат и 2 обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимират като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Твърди, че ищецът не е бил наясно и не му е било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите.

Намира, че ще бъде неоснователно възражението на ответното дружество, ако твърди, че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като е част от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.19, ал.1 от ЗПК, а представлява величината, с която размерът се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. Отбелязва, че допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорена тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума / в случая главницата от 3000.00лв./

Ищецът счита за недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Твърди, че сключената застраховка противоречи на чл.115, т.1 от КЗ и чл.116, ал.1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването му е нищожна.Излага, че ако се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 766.74 лв. и договорната лихва от 40,00%, общата стойност на разходите по процесния ДПК надвишават значително договорения ГПР от 48.21%. Намира за неясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към посоченият в ДПК лихвен процент на разходите по договора. Счита, че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Следователно, макар и формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която възпроизвежда текста на чл.10(2) на Директива 2008/48/ЕО е нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена сумата за застрахователна премия, а е следвало да бъде сторено това.

Отбелязва, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Счита, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези – 3 нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или е договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата на ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това, счита, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният от тях Договор за потребителски кредит ***/*** г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Претендирани са и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът „Максо България“АД е подал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск.

Едновременно с отговора, на основание чл.211 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск против ищеца по първоначалния иск, като в петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да заплати на „Максо България“АД, въз основа на процесния договор за кредит: сумата от 560,05 лв., представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода по погасителния план от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 707,07лв., представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план за периода от *** г. до *** г.

В случай, че бъде отхвърлен главния иск, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Н. М. М. да заплати на „Максо България“АД, въз основа на процесния договор за кредит сумата от 2 237,45 лв., представляваща чистата стойност на главницата при условията на чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

С Определение № *** от *** г. съдът е допуснал, на основание чл.211 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство, предявеният насрещен иск и е постановил на основание чл.131 от ГПК на ответника по насрещния иск да се изпрати препис от исковата молба заедно с приложенията.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на насрещния иск не е депозиран писмен отговор от насрещния ответни Н. М. М..

В с.з. ищецът Н. М. М. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпила писмена молба от упълномощения адв.Н. М., с която застъпва становище, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, 4 поради което е недействителен, във връзка с което са развити подробни аргументи. Заявява, че не оспорва усвояването на главницата по кредита. Счита, че застрахователните премии неправилно са включени към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по този въпрос в Решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14, което приема, че Член 3, буква л) и член 10, пар. 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването трябва да включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя“. Счита, че незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита, както е сторено в настоящия случай, води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляването на последния се взема предвид общия размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.