Решение № 36 от 12.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Разград, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Г.а като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело № 20253300900025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.59 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Подадена е искова молба от „Стромакс 1“ЕООД със седалище гр.Разград, представляван от управителя О.О., против „Неал Транс“ООД за заплащане на сумата 108 000лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на багер-товарач в периода 9.06.2022г.-9.06.2025г., измерено с пазарния ежемесечен наем от 3000лв. за процесния период, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска чрез намаляването му до 91 316,59лв. с посочване от ищеца на съответното намалено обезщетение за всеки от месеците в процесния период.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че с влязло в сила решение по т.д. № 12/2023г. на ОС Разград е обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави договор за покупко-продажба от 6.11.2019г. на багер-товарач и купувачът „Неал транс“ООД е осъден да върне превозното средство на продавача „Стромакс 1“ЕООД.

Така от сключването на договора на 6.11.2019г. до предаване на владението на 9.06.2025г. багерът е ползван от ответника, а ищецът е бил лишен от това право. На 23.09.2022г. ищецът изпратил покана до ответника за изплащане на остатъка от продажната цена с лихва, но ответникът отказал да я плати. На 21.12.2023г. ищецът изпратил втора покана, с която определил на ответника да плаща ежемесечно обезщетение в размер 3000лв., но последният отказал да изплаща и това обезщетение. На 9.06.2025г. превозното средство е предадено от ответника на ищеца по силата на извънсъдебно споразумение. Ищецът счита, че за периода от 6.11.2019г. до 9.06.2025г. ответникът е държал багера без правно основание. В допълнителна молба по повод дадено от съда указание за попълване на обстоятелствената 1 част на исковата молба, ищецът посочва, че претенцията се основава на обстоятелството, че ответникът държи без правно основание вещта, тъй като е налице нищожен договор и дължи претендираното обезщетение в качеството си на неин държател.

Постъпил е писмен отговор и допълнителен такъв от „Неал транс“ООД, представляван от управителя Неше Р., в който оспорва предявения иск с твърдение, че не дължи търсената сума, тъй като при обявяването на договора за нищожен всяка от страните има задължение да върне на другата само това, което е получила. Ответникът е върнал багера на ищеца, но ищецът не му е предал получената по договора сума. Оспорва периода на търсеното обезщетение, като твърди, че в изпратената покана ищецът е посочил начална дата на обезщетението 29.12.2023г. Оспорва и размера, като твърди, че се дължи по-малката сума между обедняването на едната страна и обогатяването на другата, като посочва, че обогатяването му, равняващо се на средномесечната печалба от ползването на един багер, е 1645лв. Признава факта, че е ползвал багера от придобИ.ето му до неговото предаване.

Прави възражение за прихващане на дължимата от „Стромакс 1“ЕООД на „Неал Транс“ООД сума в размер 1000лв., платена по обявения за нищожен договор, с претендираната по предявения иск сума, до размера на по-малката от двете суми.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 6.11.2019г. между страните е сключен договор за продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който „Стромакс 1“ЕООД е продал на „Неал Транс“ООД багер-товарач с рег. № ***, на цена 1000лв., която съконтрахентите са приели, че е изплатена от купувача преди подписване на договора. За горното сделка е издадена фактура № 366/6.11.2019г.

С решение № 27/27.11.2023г., постановено по т.д. № 12/2023г. на ОС Разград, влязло в сила на 8.05.2025г., продажбеният договор е обявен за нищожен поради противоречието му с добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Със същото решение „Неал Транс“ООД е осъден да върне на „Стромакс 1“ЕООД багера-товарач.

Изготвена е покана от ищеца до ответника с дата 23.09.2022г. за заплащане на сумата 37 000лв. като остатък от продажбената цена на МПС, ДДС в размер 7600лв. върху цялата сума, както и мораторна лихва в размер 8585,51лв. за период от 7.11.2020г. до 30.09.2022г.

„Стромакс 1“ЕООД е издал фактура № 559/18.04.2023г. за доплащане от „Неал транс“ООД на 37 000лв. за продажбата на багера, и ДДС в размер 7400лв.

С нова покана от 21.12.2023г. ищецът е уведомил ответника за постановеното решение по т.д. № 12/2025г. на ОС Разград и го е поканил да му плаща обезщетение за невъзможността да ползва собствената си вещ в размер 3000лв. без ДДС, представляващо ежемесечен наем, считано от 29.12.2023г.

На 9.06.2025г. багерът-товарач е предаден от „Неал транс“ООД на „Стромакс 1“ЕООД, заедно с ключ и свидетелството за регистрация, видно от представеното извънсъдебно споразумение.

2

Във връзка с твърдението за своето обогатяване от използването на багера-товарач ответникът е представил издадени счетоводни справки за приходите, разходите и печалбите от услуги с два багера за периодите: 6.11.2019-31.12.202г., 1.01.2021-31.12.2021г., 1.01.202231.12.2022г., 1.01.2023-31.12.2023г., 1.01.2024-31.12.2024г. и 1.01.2025-9.06.2025г. В справките е отбелязано, че при извършване на услуги във фактурите не са вписвани регистрационните номера на багерите, поради което печалбите, разходите и приходите само по отношение на процесния багер не могат да се отделят. Посочена е стойност на средномесечната печалба за един багер за всеки от месеците, включени в процесния период.

Съдържанието на тези частни документи не е оспорено от ищеца, в т.ч. не е оспорен и начинът на определяне на средномесечната печалба само за един багер, поради което съдът приема за установени отразените в тях средномесечни печалби на ответното дружество от един багер, съотв. и като реализирана печалба от процесния багер-товарач.

В съдебното производство са изготвени заключения по съдебна автотехническа оценителна експертиза и допълнителна такава за установяване на обедняването на ищеца от лишаването му от използване на процесната вещ, изразимо в средномесечния пазарен наем на процесната вещ. В първата експертиза цената е посочена като сбор за целия период, без разбивки по месеци. В допълнителната експертиза освен тази конкретизация е посочена още пазарната цена на багера-товарач в размер 38 000лв., въз основа на която в първи вариант е определена средна стойност на наемната му цена по месеци в размер 2369лв. и за претендирания период в общ размер 87 671лв. Анализиран е и втори вариант, в който наемната месечна пазарна цена е определена в размер 1962лв. на база пазарна стойност на багера 1200лв. /продажбената цена по обявения за нищожен договор с ДДС/, както и общо за периода 72 612лв. Вещото лице е обосновало изводите си на база намерени от него общодостъпни договори за наем на същата или подобна техника, както и е използвало два метода на изчисление – пазарен и на увеличената стойност. Съдът възприема допълнителното заключение в първия му вариант като обосновано и компетентно – изготвено е въз основа на посочените два научни метода, материалите по делото и общодостъпна информация относно наемните правоотношения. Възраженията на ответника за неактуалност на използваните за сравнение договори за наем на подобна техника не могат да се споделят, тъй като ответникът е този, който, за да опровергае изводите, следва да представи нови доказателства, върху които вещото лице да направи анализ. Такива доказателства не са представени. Фактът, че няма открити от в.л. подобни договори за наем в региона, не променя по никакъв начин горния извод. Не могат да се споделят и възраженията за неправилност при избора на използваните методи – експертът е използвал два такива, научно обосновани, а не формално аритметични, както ги е определил ответникът в писмената си защита.

Във връзка с направеното от ответника възражение за прихващане ищецът е представил платежно нареждане от 17.10.2025г., с което е наредено плащането на „Неал транс“ООД на сумата 1893,67лв., от които 1200лв. главница с ДДС по решението по т.д. № 12/2023г. на ОС Разград и 693,67лв. лихва., по сметка на ответника в ЦКБ. От удостоверение 3 от 30.10.2025г. на ЦКБ обаче се установява, че „Неал транс“ООД не е клиент на тази банка от 12.12.2019г., на която дата е закрита и банковата сметка на дружеството. Ответникът излага твърдение, че сумата не е получена от него.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: ищецът претендира обезщетение за ползване без основание на собственото му моторно превозно средство – багер-товарач от ответника, с твърдението, че „Стромакс 1“ЕООД е собственик на вещта и че през периода от 6.11.20190г. до 9.06.2025г. „Неал транс“ООД е държал и ползвал багера без правно основание, тъй като договорът за неговата продажба е обявен за нищожен. Като факт на неговото обедняване, съотв. обогатяване на ответника, ищецът сочи невъзможността да го ползва, съизмерима с пазарния месечен наем за тригодишен период преди завеждане на исковата молба. Изводима от горните твърдения, претенцията следва да бъде квалифицирана по чл.59 ЗЗД.

По същество искът е частично основателен. Фактическият състав на неоснователното обогатяване, съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД, включва следните елементи: ответникът да е обогатил имуществото си чрез увеличаване на своите активи, обедняване на ищеца чрез намаляване на активите в неговата имуществена сфера, обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един общ факт и обогатяването да е настъпило без правно основание.

Съгласно установената съдебна практика, съдържаща се напр. в решение № 131 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., I т. о., обявената по съдебен ред нищожност на сделката заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което представлява изначална липса на основание за задържането на получената престация по договора. В случая обаче собственикът на вещта търси обезщетение за нейното ползване без основание от ответника. Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор са с различно правно основание. Връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобИ.ето й, но обезщетението за ползването на вещта без основание се дължи на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, т.е от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на сделката. Следователно, обогатяването без правно основание на дружеството – ответник от факта на ползване на багера-товарач е настъпило от 8.05.2025г. – момента на влизане в сила на постановеното решение по т.д. № 12/2023г. по описа на ОС Разград и е продължило до 9.06.2025г., когато багерът е предаден от ответника на ищеца. В частта, отнасяща се за периода 8.05.2025-9.06.2025г. исковата претенция е основателна. В останалата част, с която се търси обезщетение за предходния период от 9.06.2022г. до 7.05.2025г., същата се явява неоснователна.

Що се отнася до конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът намира следното: Неоснователното обогатяване се изразява в облагодетелстването на „Неал транс“ООД от извличането на облаги в този период от ползване на вещта. Обедняването на ищеца, собственик на същата вещ, се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получавал при отдаването под наем на моторното превозно средство. В 4 случая обогатяването на държателя и обедняването на собственика не съставляват една и съща сума.

От представената от ответника справка за печалбата от предоставените от него услуги с багера-товарач за месеците май и юни, 2025г. се установява, че за целия м.май, 2025г. печалбата му е в размер 711,28лв. Съдът приема, че за 14 дни от 8.05.до 31.05.2025г. печалбата е 321,16лв. За целия м.юни, 2025г. печалбата е 4774,27лв., съответно за 9 дни от 1.06. до 9.06.2025г. съдът приема, че същата следва де е 1432,28лв. Общо за периода от 8.05.2025г. до 9.06.2025г. печалбата от ползването на багера от ответника е в размер 1753,44лв.