Определение № 1574 от 06.10.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 434/2026
- Вид
- Определение № 1574
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Стоян Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.4 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1574
Ямбол, 06.10.2026 г.
Административният съд - Ямбол - IV състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Вълчев административно дело № 434/2026 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.166, ал.4 от АПК във връзка с 172, ал.6 от ЗДвП.
Образувано е по особено искане за спиране на предварителното изпълнение направено в жалбата на И. С. Ч. от [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул, ***, със съдебен адрес [населено място], [улица], кант.106, чрез адв.И. Г. от АК-Ямбол, e-mail: [Наименование] [електронна поща] против Заповед за прилагане принудителна административна мярка №26-3392-000119/02.10.2026 г. издадена от Началник Група към ОДМВР Ямбол, с-р „Пътна полиция“-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.“з)гг“ от ЗДвП на И. С. Ч. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Искането е мотивирано с това, че искателя е професионален шофьор и продължаването на предварителното изпълнение създава реален риск от загуба на трудовата заетост и от трайно прекъсване на професионалната дейност, докато евентуалната последваща отмяна на заповедта не би възстановила автоматично изгубеното работно място, отпадналите възлагания и прекъснатите професионални отношения, като представя и сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения автомобил.
Като доказателства по делото са приети преписката по издаване за оспорената заповед и приложенията към жалбата.
След като взе предвид материалите по делото и приложимия закон, съдът приема следното:
Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес, т.к. жалбоподателя е адресат на оспорения акт.
Разгледано по същество искането по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.172, ал.1 ЗДвП, според която принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
От анализа на разпоредбите на чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК следва извод, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на базата на нови обстоятелства – такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя.
Ето защо в конкретния случай в тежест на жалбоподателите е да установят, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или труднопоправими вреди.
В настоящия случай ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 АПК се явява сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения автомобил,за което по делото се представя и застрахователна полица.
От своя страна разпореждането за предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно, защото обслужва ефикасността на основния акт, като му позволява да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.
В тази връзка целта на допуснатото по чл.172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл.171, т.1, б. з“, подбуква „гг“ ЗДвП е защита на обществения интерес до отстраняване на констатираната нередовност. Доколкото регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания.
В същия смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, Седмо отделение, по аналогични случаи в т.ч. Определение № 3482/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2969/2026 г.; Определение № 4800/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3851/2026 г.; Определение № 7009/23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6304/2026 г.; Определение № 7214/26.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6434/2026 г.; Определение № 7452/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6621/2026 г.
Предвид посоченото предварителното изпълнение на заповедта следва бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК, ЯАС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане принудителна административна мярка №26-3392-000119/02.10.2026 г. издадена от Началник Група към ОДМВР Ямбол, с-р „Пътна полиция“-Ямбол до приключване на адм. дело № 434/2026 г. по описа на Административен съд-Ямбол с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�