Определение № 146 от 07.08.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Габрово, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело № 20254200200217 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК. Образувано е по жалба от адв. М. Маринова от АК – Сливен, в качеството на процесуален представител (пълномощно на л. 241 от т. І от сл. дело) на М. И. С. от гр.

Шивачево, обл. Сливен - последната като майка и законен представител на малолетните си деца В. А. А., И. А. А. и Д. А. А., трите деца като законни наследници на починалия А.А. А., б.ж. на гр. Шивачево, против Постановление на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово от 02.06.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по „досъдебно производство – сл. д.

№ 51/2016 г. по описа на ОСО при ОП – гр. Габрово, пр. пр. № 808/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Габрово“, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. На първо място се сочи, че според диспозитива на постановлението прокурорът е прекратил друго, несъотносимо към настоящото производство следствено дело. По-насетне като напълно погрешен и в пълно противоречие с доказателствата се оценява правният извод, че заради „конкуриращи се експертизи“ не може да се търси наказателна отговорност от лицето М. Н. – управител на „Трявна лес 2016“ ЕООД, тъй като той не е имал качеството на работодател на работещите във фирмата дървосекачи, в това число и на пострадалия А. А.. Обръща се 1 внимание, че наблюдаващият прокурор цитира превратно, селективно и напълно некоректно част от мотивите на решение № 139 от 06.06.2013 г. по н.д. № 196/2013 г. на ІІІ н.о. на ВКС.

Искането в жалбата е постановлението за прекратяване на наказателното производство да се отмени и делото да се върне на прокурора за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е връчен на адв. М. Маринова на 06.06.2025 г. Жалбата е депозирана на 12.06.2025 г., т.е. преди изтичане на установения в закона 7-дневен срок, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Преди да продължи изложението си съдът следва да се посочи, че действително (както се сочи и в жалбата) в диспозитива на акта на прокурора е изписано, че се прекратява производството по „досъдебно производство – сл. д. № 51/2016 г. по описа на ОСО при ОП – гр. Габрово, пр. пр. № 808/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Габрово“, а не производството по следствено дело № 37/2021 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово, което е предмет на обсъждане в постановлението. Доколкото от съдържанието на атакувания акт несъмнено става ясно, че в него прокурорът изразява позицията си във връзка с приключването на производството по следствено дело № 37/2021 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово, то съдът приема, че в случая посочването в заключителната част на постановлението на номер на друго наказателно производство съставлява сериозна техническа грешка, която обаче не следва да се приема като непреодолима пречка за произнасянето по съществото на спора.

Касае се за второ по ред произнасяне на Окръжен съд - Габрово по постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. С определение № 106/19.05.2023 г. по ЧНД № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е отменено Постановление на ОП – Габрово от 17.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 37/2021 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. В отменителното определение са изведени констатации за необоснованост на акта на прокурора. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът в настоящия състав извърши проверка на обжалвания прокурорски акт, запозна се със събраните на досъдебното производство 2 доказателства и взе предвид оплакванията, изтъкнати в жалбата, като намира, че сега обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:

Наказателното производство е образувано на 06.11.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за това, че на 06.11.2021 г., около 13.00 часа, при извършване на сеч на дървесни трупи в района на с.

Мръзевци, общ. Трявна, причинил смъртта на А.А. А. от гр. Твърдица, ЕГН **********, поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл.123, ал.

1 от НК.

В производството не е привличан обвиняем.

По делото е събран значителен по обем доказателствен материал – извършен е оглед на местопроизшествието, разпитаните са свидетели, изготвени са поредица от експертизи, приобщени са писмени доказателства.

След отмяната на първото постановление за прекратяване на наказателното производство са разпитани нови свидетели и са изготвени още няколко технически експертизи.

За да прекрати за втори път наказателното производство, прокурорът е възприел фактическа обстановка, която в систематизиран вид е, както следва:

Свидетеля М. Н. бил собственик и управител н а „Трявна лес 2016“ ЕООД гр. Трявна. Дружеството осъществявало дейност по дърводобив, било регистрирано в ИАГ и притежавало Удостоверение № 7800/13.02.2017 г. за осъществяване дейности по „стопанисване на горски територии“ и „добив на дървесина“. Свидетелката И.И. била вписана в удостоверението като лице по чл. 242, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, а с трудов договор под № 1 от 10.11.2016 г. същата била назначена на длъжност „специалист лесовъдство“ в дружеството.

Свидетелката

И. притежавала

Удостоверение

№

12455/20.07.2016 г. за лицензиран лесовъд, издадено от ИАГ.

В показанията си свидетелят Н. излагал, че закупил от лицето Р.К. И. от гр. Крън имот с кад. №*** - частна горска територия, намиращ се в с.

Мързеци, общ. Трявна, и имот с кадастр. № 117018 в същото землище.

На 19.10.2021 г. свидетелката Е. И.Б. издала на „Трявна лес 2016“ ЕООД позволителни за сеч с № 06355605 в отдел 119, подотдел „ф“, имот с кад. № ***, както и позволително за сеч с № 0635604 за отдел 119, подотдел „н“, имот с кад. № ***, и двата имота в землището на Станчов хан, общ. Трявна. Срокът за провеждане на сечта по двете позволителни бил определен за периода 22.10.2021 г. до 30.12.2021 г.

3

В края на месец октомври 2021 г. свидетелят Н. се свързал със свидетеля К.С. от гр. Твърдица за извършване на сечта по посочените позволителни за сеч, като последно посочения свидетел му казал, че ще намери работници и ще осъществят сечта. На 03.11.2021 г. свидетелите Н., като възложител, и С., като изпълнител, сключили граждански договор под № 1 за провеждане на сечта в срок до 30.12.2021 г. След това свидетелят С. започнал да води работници, които извършвали сеч в имотите. В договора било уговорено възложителят да изплати на изпълнителя възнаграждение след приключването на сечта. При разпита си свидетелят Н. излагал, че е правил инструктажи само на свидетеля С. в офиса на фирмата, след което същият се подписвал; същото сторил и на 06.11.2021 г. М. Н. твърдял, че изобщо не знаел кои и колко работници работят на сечището, тъй като имал сключен договор със С. и уговорката била последният да ги наема. При последващи разпити Н. променил показанията си относно времето и мястото на провежданите инструктажи.

От показанията на свидетеля М.Ж. се извличало това, че се занимава с дърводобив, като работел с А. А. и В. А., които имали моторни триони и режели дърветата с тях. Около месец преди 15.11.2021 г. свидетелят К.С. се обадил на свидетеля М. Н. и се уговорили да режат гори на последния. След това свидетелят Ж., заедно със свидетелите С., В. А. и В.У. се срещнал с Н., той ги завел до с. Бахреци, общ. Трявна, където им показал гора за рязане, а след това ги завел и им показал гора за рязане и в друго по-малко село, където после започнали да добиват дървесина. После работили и в други, посочени им Н. гори. Накрая се прехвърлили в процесната гора в с. Мръзеци, общ.

Трявна. Там работили починалия А. А., свидетелите В. А., бащата на В., както и други момчета от Твърдица. Не били подписвали договори и други документи. Не им бил правен инструктаж, не са им давани каски или други предпазни средства.

На 06.11.2021 г. сутринта на сечището пристигнали свидетелите К.С., М.Ж., В.У., В. А., пострадалият А. А., както и други лица, и започнали работа както обикновено. Този ден с моторни триони работели починалият А. А., В.

А. и К.С., а останалите събирали и подреждали дървата. Около 13.00 часа К.У. видял, че дърво е затиснало А. А.. Той извикал за помощ и всички работници със съвместни усИ. извадили пострадалия изпод дървото, натоварили го в един от автомобилите, с който били пристигнали на работа, и го откарали в гр.

Трявна. От там той бил транспортиран в МБАЛ - Габрово, където починал около 16.00 часа.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на А. А. е в следствие на тежка съчетана механична травма - глава, шия, гръден кош, крайници с остра кръвозагуба, като смъртта е настъпила от травматично 4

- хеморагичен шок.

Останалата част от изложената от прокурора фактическа обстановка представлява основно преразказ на показания на свидетели и изложения на заключенията на техническата експертиза, изготвена от инж. И.В. и на тройната комплексна техническа експертиза, която е била назначена след отмяната на първото постановление за прекратяване на наказателното производство.

При така възприетата фактическа обстановка прокурорът е извел следните изводи:

1. Дейността, при упражняването на която е настъпила смъртта на А.А.

А., е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, като починалият не е имал право да упражнява същата, поради липса на правоспособност;

2. Експертизите се конкурирали относно отговорното лице, което е следвало да осигури безопасни и здравословни условия на труд на работещите. От една страна заключението на инж. В. сочело, че работодател на групата, работещи в обсъдения горски имот, се явявал К. Г. С., по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, тъй като той сам ги е наемал и от там произтичало задължението му по осигуряване на ЗБУТ. Комплексната техническа експертиза, обаче, сочела, че управителят на „Трявна лес 2016“ ЕООД - М. Ц.

Н., се явявал работодател на работниците, в това число и на К. Г. С. и групата му, и той следвало да контролира всички видове и дейности по инструктажите и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тук прокурорът се позовава на Решение № 139 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 196/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. Ш., в което било посочено, че наличието на трудово или гражданско правоотношение между пострадалия и субекта на престъплението по чл. 123 НК не е задължителна позитивна предпоставка за носене на наказателна отговорност;

3. На свидетелката И. Ц. И. било вменено задължението по планиране и организация на добива на дървесина, в частност в имоти от горският фонд, в които се добива дървесина от „Трявна лес 2016“ ЕООД . Тя следвало да осъществява контрол и допуск на лица за добив на дървесина до територията в землището на с. Мръзеци, общ. Трявна;

4. Пострадалият А. А., поради това, че не бил обучен и инструктиран, не е знаел, че съгласно чл. 140, ал. 1 от Правилника за безопасност на труда в горите, когато отсечено дърво се закачи /след отсичането му не пада на земята, а остава опряно или оплетено в други дървета/, работниците не трябва да се опитват да го бутат, трябва да уведомят ръководителя си /какъвто не са имали в конкретния случай или такъв се е явявал К.С./ и да прекратят работата на разстояние не по-малко от 50 метра от дървото. В конкретната ситуация пострадалият А. могъл да предвиди, че е налице реална опасност отсеченото 5 дърво, което е останало подпряно в клоните на съседното дърво, да падне и да удари или затисне стоящите под него или в непосредствена близост до него хора, като предвид размерите и теглото му, да ги нарани тежко и дори да причини смъртта им. Оставяйки в близост до това дърво, пострадалият сам се е поставил в опасност и в невъзможност да реагира своевременно като избегне удара при падането на дървото. По този начин с поведението си пострадалото лице било допринесло за настъпване на тежкия резултат.