Решение № 41 от 02.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Габрово, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „*****" АД против решение per. № 155 от 1.07.2025г. по гр.дело № 2024230100524 по описа на Районен съд Севлиево.

Обжалва се изцяло постановеното решение, с което ЗАД "*****" АД е осъдено да заплати на ищцата М. Т. сумата от 13 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр. Севлиево, на кръстовището на ул. „*****" и ул. „*****", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023 г., сумата от 60 лева, обезщетение за имуществени вреди, считано от 05.12.2023 г.и 1 839,12 лева - разноски по делото.

Твърди се, че съдът не съобразил доброволно платената сума от 3 000 лева, което е безспорно установено по делото. Съдът приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 13 000 лева, но не е редуцирал сумата с направеното плащане.

Освен това, присъдената лихва е от датата на предявената претенция, 1 като съдът не съобразил възражението, че лихва се дъжи след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, евентуално след частичното плащане или съответно отказа за пращане.

Според жалбоподателя, определеното обезщетение, предвид съдебната практика по сходни случаи, се явявало некореспондиращо с критерия на чл.52 от ЗЗД, като се цитира практика на ОС Варна в подкрепа на това възражение.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срок е постъпил писмен отговор и насрещна въззивна жалба от ответницата по жалбата.

Оспорва се изцяло подадената от „ЗАД„*****"" АД, въззивна жалба, като неоснователна. Обжалва се решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2000 лева,разликата до пълният размер от 15 000лв. на предявения иск.Счита, че обезщетение в размер на 13000 лева е занижено, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.

От заключението на съдебно-медицинската експертизата по делото, както и от събраните гласни доказателства били доказани причинените уврежданията на М. П. Т..Доказало се, че лечението й продължило доста дълго, което неимоверно се отразило на начина й на живот и на работа.Травмите оставили траен отпечатък в съзнанието й, а травмите още не са отшумели.

Иска се да бъде отхвърлена въззивната жалба на ЗАД,, *****", както и да бъде отменено решението в обжалваната част и искът да бъде уважен в пълният му размер от 15 000 лв., като бъдат присъдени и разноските.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията посочени в жалбата, доколкото няма нарушение на императивна правна норма.

2

Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 15 000 лв.,частичен от общо 27000 лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр. Севлиево,на кръстовището на ул. „*****” и ул. „*****”, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, причинено от О.З.,, управляващ автомобил марка „*****”, модел „******”,с peг. № ЕВ ***** ВА, който риск е покрит с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 305,15 лева, дължима от датата на увреждането – 07.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г.; както и законната лихва върху главницата, от момента на предявяване на иска - 16.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 60 лева, причинените имуществени вреди,ведно с мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 3,66 лева, дължима от датата на увреждането 07.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.11.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на общата сума.

В хода на първоинстанционното производство, безспорно е установено, че на 07.11.2023 г. в светлата част на денонощието, на кръстовището образувано от ул. „*****” и ул.„*****”, регулирано със светофарна уредба, която към момента на настъпилото ПТП е работеща в нормален режим на работа. За движещите се по ул. „*****” са монтирани пътни знаци БЗ „Път с предимство”, а за движещите се по ул. „*****” са монтирани пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се пътни превозни средства”. За пресичащите пешеходци в кръстовището в северната, източната и южната част на кръстовището са очертани пътна маркировка „Пешеходна пътека” - тип зебра.Лекият автомобил, управляван от О.З. извършва маневра ляв завой спрямо посоката си на движение, като има непрекъсната видимост към пресичащия пешеходец и липса на обекти закриващи неговата видимост.Ударът между л.а. „*****” и пешеходката е настъпил на пешеходна пътека, при извършване на ляв завой от автомолила, при зелен сигнал на светофара за пешеходци и автомобили. Причината за настъпване на ПТП е непропускането на минаващия на пешеходна пътека пешеходец, от страна на 3 водача на лекия автомобил.

Безспорно е установено също, че към 07.11.2023 г., управляваният от О.З., автомобил, марка „*****”, модел „******”, с peг. № ЕВ ***** ВА, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Установено е още, че на 5.12.2023 г. ищцата е уведомила ответното дружество и е заявила претенцията си за обезвреда. В размер на 30 000 лв. На 2.01.2024 г. застрахователното дружество превежда на ищцата обезщетение в размер на 3 000 лв., с което отказва уважаването на претенцията в останалата й част.

Не е било спорно също, че при настъпилото ПТП, на ищцата са причинени следните увреждания:Травма на главата с разкъсно-контузна рана в тилната окосмена част на главата с дължина около 5 см, силно кървяща към момента на инцидента, която била зашита, като травмата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3 седмици;мозъчно сътресение, протекло с временна дезориентация, главоболие,световъртеж , гадене и повръщане, като е протекло без загуба на съзнание и е временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2 месеца; травма на левия лакът довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около месец, месец и половина;травма в лявата хълбочна област, довела до болки и страдания за срок от около 10 дни. След ПТП пострадалата изпаднала в тревожно-депресивно състояние свързано с непрекъснато преработване на стресогенното събитие.

Причинените увреждания са предизвикали интензивни болки и страдания през първите два месеца след инцидента, след което техния интензитет е започнал да намалява.Основните оплаквания на ищцата към настоящия момент са свързани с тревожно-депресивни изживявания, за които не може да се даде прогноза кога и в каква степен тези изживявания ще намалеят или изчезнат.

Спорът между страните е относно размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди и началният момент, от който се дължи лихвата за забавено плащане.

При определяне на обезщетението първоинстанционния съд е взел предвид вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания 4 от ищцата, продължителният период на възстановяване около 60 дни, обстоятелството, че тревожно-депресивното състояние не е преминало и към момента на разглеждане на делото и продължава да създава значителни неудобства.Отчетено е, че ищцата не се е възстановила напълно психически, продължава да има физическо напрежение, главоболие, пристъпи на ускорен пулс,изпитва затруднения при извършване на работата си, които е нямала преди произшествието. При тези данни е определено обезщетение в размер на 13 000 лв.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретният случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 59 г., продължителният лечебен и възстановителен период от около два месеца, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, което не е отминало и към момента на разглеждане на делото – две години покъсно, както и обстоятелството, че не може да се прогнозира, кога и дали ще отшумят трайно настъпилите тревожно депресивни състояния което обуславя значителни неудобства в работната и битова среда.

Съдът намира, че сумата от 13 000 лв.,определена от първоинстанционния съд, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Имайки предвид установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер напълно репарира действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на ответника.

Безспорно е също, че в резултат на отправената претенция на ищцата до ответното дружество, на 2.01.2024 г. застрахователят е превел на ищцата обезщетение в размер на 3000 лв.

При определяне на окончателното обезщетение, първоинстанционният 5 съд не е съобразил заплатената от застрахователя сума от 3000 лв., с която следва да бъде намален общият размер на определеното обезщетение. Поради това на ищцата се дължи обезщетение в размер на 10 000 лв., до който размер искът е основателен и доказан.

Относно претенцията за лихва.

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице.В чл. 429, ал. 3 о т КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един покъсен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. В този смисъл е и трайната съдебна практика, подробно цитирана в първоинстанционното решение.

По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред застрахователя на 5.12.2023 г. за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди по повод процесното ПТП, като не се установи датата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник.

Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е посочената дата, която следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за морални вреди.