Решение № 1457 от 17.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С. М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110109351 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. И. Н., ЕИК **********, с адрес: ****** срещу М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 20000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на ****** от „Н. И. 20***“ ЕООД, ЕИК ****** авалиран от ответника М. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ****** по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, **** и която сума е дължима солидарно с издателя на записа на заповед „Н. И. 20***“ ЕООД, ЕИК ******.

В исковата си молба ищецът Ж. И. Н., чрез процесуалния му представител – адв. Б. Р., твърди, че дружеството „Н. И. 20***“ ЕООД е издател на менителничен ефект – запис на заповед от ******, с който издателят безусловно се е задължил да му заплати сума в размер на 20000 лв., при предявяване на записа на заповед. Последният бил предявен на длъжника на ****** /в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване на датата/, като до настоящия момент задължението не било заплатено. Посочва, че записа на заповед притежава всички необходими реквизити, съгласно чл.

535 ТЗ. Поддържа, че задължението било авалирано от ответника М. Г. Р., като поръчителството е по отношение на издателя на записа на заповед, предвид и презумпцията на чл. 484, ал. 3 ТЗ. Излага, че поръчителят отговаря солидарно с издателя за заплащане на посочената в записа на заповед сума. По негово заявление била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника „Н. И.

1

20***“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Съдът му указал, че следва да предяви установителен иск срещу авалиста М. Р., което обуславя правния му интерес от предявяването на настоящия иск. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът М. Г. Р., чрез особения му представител – адв. Ц. Д., е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, доколкото не е налице пълна идентичност между страните по заповедното производство, предмета на вземането и правното основание на претенцията. Счита, че липсва правен интерес на ищеца за воденето на иска, поради което моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо. По същество – оспорва автентичността на подписа, положен върху процесния запис на заповед в качеството на „авалист“, да изхожда от М. Г. Р.. Оспорва редовността на записа на заповед. Оспорва съществуването на каузално правоотношение между страните. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б. Р., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът се представлява от особения му представител – адв. Ц. Д., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, *** състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск. Доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. Г. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, са дадени указания до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Последният е депозиран в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По направеното възражение за недопустимост на предявения иск съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото. Същото е неоснователно. Претенцията е насочена само срещу авалиста във връзка с дадени изрични указания на заповедния съд в тази връзка, доколкото заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на издателя на записа на заповед, който е търговско дружество, по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, и в тази част е влязла в сила. В случая не е налице разширяване и подмяна на предмета на спора, както твърди особеният представител.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, тоест да докаже, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден на ****** от „Н. И. 20***“ ЕООД в негова полза, авалиран от ответника М. Г. Р., съответно, че записът на заповед е предявен на издателя за плащане.

2

Представеният по делото запис на заповед съдържа изискуемите по чл.

535 ТЗ реквизити за този вид ценни книжа /наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари – 20000 лв.; падеж – на предявяване /ценната книга е предявена за плащане на ******/; посочено изрично е място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – Ж. И. Н.; дата и място на издаването – ******, гр.

Варна и подпис на издателя „Н. И. 20***“ ЕООД/, поради което същият следва да се приеме за редовен от формална, от външна страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане. Направените в тази връзка възражения, а именно, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, са неоснователни.

Във връзка с направеното оспорване от страна на особения представител на ответника е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността на процесната запис на заповед от ****** Съгласно приетото без възражение от страните заключение на вещото лице Е. А. по допуснатата съдебно-графологична експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, подписите, положени за „издател“, срещу „подпис“ и срещу „авалист“ в така оспорения документ са изпълнени от М. Г. Р..

Ето защо съдът намира, че оспорването не е доказано. Напротив.

Категорично се установява, че ответникът е положил собственоръчно подписа си на всички места в ценната книга – и за издател, и че същата му е предявена за плащане, както и че надлежно е поел да отговаря за задълженията по записа на заповед в качеството си на авалист.

В случая се доказва, че плащането на записа на заповед е обезпечено изцяло чрез поръчителство /авал/ от страна на представляващия дружеството издател – ответника в настоящото производство М. Г. Р., на основание чл. 483 ТЗ. Поръчителството е извършено в изискуемата от чл. 484 ТЗ форма – върху записа на заповед, като изрично авалистът е посочил следното: „авалирам задължението, поето с този Запис на заповед, при условията, при което е поето“ и е подписано от авалиста.

На основание чл. 484, ал. 3 ТЗ, доколкото не е посочено за кого поръчителства /авалира/, се смята, че авалистът поръчителства за издателя.

Следва да се отбележи, че при редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване е без значение дали записът на заповед е предявен на авалиста /в този смисъл са: Решение № 206/06.04.2015 г. по т. д.

№ 3701/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., постановено по чл. 290 ГПК;

Определение № 349/04.05.2012 г. по ч. т. д. № 135/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 45/13.01.2014 г. по ч. д. № 2880/2013 г. по описа на ВКС, І т. о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК/. Предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записът на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя.

Настоящата запис на заповед е предявена за плащане на издателя срещу негов подпис, както вече се посочи по-горе в изложението. Тоест, следва да се приеме, че ответникът валидно е поел задължение към ищеца по записа на 3 заповед.

Във връзка с възраженията на особения представител на ответника в първото проведено по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представи доказателства, установяващи наличието на каузално правоотношение между него и издателя на записа на заповед – дружеството „Н. И. 20***“ ЕООД, а именно сключен договор за паричен заем от ****** Посочената в договора заемна сума 20000 лв. е преведена от ищеца в качеството му на заемодател по банков път на заемателя „Н. И. 20***“ ЕООД с две преводни нареждания от 06.10.20*** г. и ******, всяко за по 10000 лв.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че двете суми не са платени по договор за процесния заем. От една страна, в самия неоспорен договор за заем от ****** е посочено, че заетата сума е заплатена напълно по банков път преди подписване на договора, като в тази си част договорът има характера на разписка за получената сума. От друга страна, процесната запис на заповед е подписана от издателя именно на датата ******, съвпадаща с момента на сключване на договора за паричен заем. На следващо място, издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу дружеството – издател на ценната книга, е влязла в сила и не е оспорена от „Н. И. 20***“ ЕООД.

Всичко това в своята съвкупност доказва по категоричен начин, че процесната запис на заповед обезпечава определено каузално правоотношение – това във връзка с предоставената в заем сума в размер на 20000 лв.

Неоснователно е и направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. В разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

В тази връзка следва да се отбележи, че записът на заповед е предявен за плащане на ****** Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено в съда на ******, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че установителният иск, депозиран в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е настоящият случай/, е предявен преди изтичане на тригодишния давностен срок. Нещо повече.

Заявлението е подадено преди да изтекат три години дори от самото издаване на записа на заповед /същият е от ******/.

П о изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й плащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът.

Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1015.80 евро, в това число: платена държавна такса /204.51 евро/, възнаграждение за особен представител на ответника /511.29 евро/, както и платено в брой адвокатско възнаграждение /300 евро/, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г.

Р., ЕГН **********, с адрес: ****** дължи на Ж. И. Н., ЕИК **********, с адрес: ****** сумата 10225.84 евро /20000 лв./, представляваща главница по запис на заповед, издаден на ****** от „Н. И. 20***“ ЕООД, ЕИК ****** авалиран от ответника М. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ****** по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, **** и която сума е дължима солидарно с издателя на записа на заповед „Н. И. 20***“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.