Решение № 1288 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Елизабет Петрова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000500396 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 - ЧЛ.273 ОТ ГПК.

С Решение № 6033 от 24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 8956/2022 г. по описа на СГС, ГК, I-22 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. П. З., ЕГН **********, чрез адв. Л. М. Г., срещу Ю. Я. П., ЕГН **********, иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за независимите оценители (ЗНО), за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, вследствие на предоставена от ответника, по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ - Н. М., занижена оценка на недвижимия имот на ищеца Поземлен имот - УПИ с кад. № ***, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „***” № *, представляваща непозволено увреждане.

Отхвърлен е и предявеният от Р. П. З., ЕГН **********, чрез адв. Л. М.

Г., срещу ЧСИ - Н. Л. М., рег. № *** от Регистъра на КЧСИ, чрез адв. А. В., евентуално съединен иск с пр. осн. чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение на причинени на имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ - Н. М., довело до продажбата на публична продан на недвижимия имот на ищеца - Поземлен имот - УПИ с кад. № ***, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „***“ № *.

Ищецът е осъден да заплати на ответника ЧСИ - Н. Л. М., рег. № *** от Регистъра на КЧСИ, сумата от 1 580 лева – разноски по делото.

1

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на втория ответник - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД , ЕИК 121265113.

Срещу т а к а постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. П.

З., ЕГН **********, чрез адв. Л. М. Г.. Излагат се съображения, че решението е неправилно и несправедливо, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (погрешна оценка на доказателствата по делото). В мотивите на обжалваното решение не са коментирани в цялост аргументите, изложени в писмената защита. Този пропуск сам по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т.1 и 2 от въззивната жалба).

В т.3 от въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд в съдебно заседание от 14.11.2023 г. е дал 10-дневен срок за писмени бележки (защита), след като е прекъснал пледоарията на пълномощника на жалбоподателя адв. Г.. След като протоколът от съдебното заседание е бил публикуван, е било установено, че в него липсват както думите на съдията, с които е прекъснал пледоарията, така и думите му, с които се дава 10-дневен срок за писмени бележки (защита). В обжалваното решение съдия Ш. не е коментирал в цялост аргументите на защитата на ищеца (в 8 точки), които са били изложени в писмената защита с вх. № 109065/22.11.2023 г. по описа на СГС. Този пропуск сам по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В т.4 от въззивната жалба се претендира на основание чл. 260, т. 3 от ГПК като порочност на обжалваното решение това, че по делото има данни за нарушена тайна на съвещание по чл. 21 от ГПК във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗСВ , както и това, че обжалваното Решение не е връчено по правилата на ГПК по нито един от способите по чл. 38, а л . 2 - чрез ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или чрез Системата за сигурно електронно връчване. Обжалваното решение № 6033/24.11.2023 г. е било изпратено на дата 24.11.2023 г. в 10:25 часа по електронната поща на адв. Г. като неподписан WORD файл, независимо, че адв. Г. не е д авал своето съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ГПК актовете на съда да му бъдат връчвани на е-мейл адрес. От друга страна, в електронната папка на делото е посочено, че съдията С. И. Ш. е подписал обжалваното решение на 24.11.2023 г. в 10:22:56 часа.

Излагат се в същата точка и доводи, че е налице н ищожност на обжалваното решение, тъй като е физически невъзможно да има такъв синхрон между съдия и съдебен деловодител, при който съдията подписва в ЕИСС/ЕПЕП съдебно решение в 10:22:56 часа, а съдебният деловодител да може да напише текст на е-мейл съобщение, да прикачи WORD файл и да го изпрати на е-мейл: ***@abv.bg, където съобщението е било получено в 10:25 часа. Поради това са налице основателни съмнения, че деловодителката на състава е разполагала с текста на съдебно решение с № 6033 от дата 24.11.2023 г. още преди то да е било подписано електронно от съдията в ЕИСС/ЕПЕП, дори след самото подписване, физически отнема време докато самото решение се отрази от системата на ЕИСС в ЕПЕП и със сигурност това няма как да стане за две минути. Налице е предварителен сговор за 2 експресното връчване на обжалваното решение.

В т.5 от въззивната жалба се твърди, че са неправилни изводите на съда на стр. 4 от обжалваното решение, че ищецът сам си е виновен за това, че в нарушение на своите задължения ЧСИ не е цитирал нормата на чл. 485 от ГПК в своето съобщение от дата 14.09.2017 г. до длъжника - ищец. Това правоприлагане на СГС е недопустимо, защото съдържанието на съобщенията в изпълнителното производство е нормативно определено.

В т.6 и 12 от въззивната жалба се поддържа, че на стр. 5 от обжалваното решение съдът отсъжда, че ищецът носи вина за това, че не се е явил на 15.12.2017 г. за предявяване на оценката, като съдът не коментира неговите възражения в исковата молба, че законодателят, с промените от ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., изрично, точно и ясно е записал, че ЧСИ е длъжен да съобщи на страната заключението на вещото лице. Съответно, с това нарушение е било осуетено упражняването на най-важното право на ищеца правото да оспори заключението на вещото лице и първи ответник - Ю. П..

Поддържа се в т.7 от въззивната жалба к а т о порочност на обжалваното решение това, че на стр. 6 от обжалваното решение съдът не е отчел и анализирал правилно факта, че в своето заключение вещото лице Т. ясно посочва при определяне на пазарната стойност се взимат предвид всички подобрения в имота, каквато се явява и процесната масивна ограда, т.е. ответникът П. очевидно не е спазил този принцип при оценяването на недвижимия имот и това е само една от причините за занижената пазарна оценка, която той е дал в изпълнителното дело и която е следвал о д а бъде обект на задълбочен анализ.

В т.8 от въззивната жалба се твърди, че на стр. 7 от обжалваното решение съдът неглижира констатираното нарушение от страна на ЧСИ досежно обявата за публичната продан на имота, тъй като е нямало качени снимки. Логично е, щом ответникът П. е направил снимки при огледа на имота, ЧСИ да г и ползва за надлежното разгласяване на проданта и привличането на повече кандидат-купувачи, което не е било направено, защото имотът е бил предназначен за взискателя - св. М. В..

В т.9 от въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съдът коментира със снизходителност показанията на свидетеля В., като не излага доводи защо ги кредитира.

В т.10 от въззивната жалба се претендира на осн. чл. 260, т. 3 от ГПК като порочност на обжалваното решение това, че на стр. 7 от него съдът не прави анализ на факта, че от девет публични продани насрочени за 12.06.2018 г. на този ден са били проведени само две, една от които е и процесната.

Поставя се въпросът защо ЧСИ в седем други продани са решили да не рискуват законосъобразността на принудителното изпълнение, а ответникът ЧСИ на всяка цена е решил да обяви взискателя свидетеля в. за купувач.

Съгласно т.11 от въззивната жалба на осн. чл. 260, т. 3 от ГПК се претендира като порочност на обжалваното решение това, че съдът отсъжда, че при проведения разпит по чл. 176 от ГПК на първия ответник Ю. П. не са налице признания на неизгодни за страната факти. Твърдението, че в откраднатия лаптоп е н а била цялата информация на ответника, е изцяло голословно и недоказано. Отговорът на ИМ е депозиран от П. на 26.10.2022 г.. а в процесното удостоверение от СДВР се сочи дата на издаване - 03.02.2022 г., което означава, че ответникът е разполагал с този документ и с този факт 3 датата на изготвяне на отговора на ИМ, и въпреки това го представя в последното съдебно заседание - на 14.11.2023 г. Съдебният състав при СГС е отказалв да изведе естествени логически изводи за процесуалното поведение на ответника П..

В т.13 от въззивната жалба се твърди, че първоинстанцонният съд е е допуснал нарушение, тъй като изобщо не е анализирал факта, че ответникът П. е ограничил валидността на своето заключение до шест месеца, поради което преди последната публична продан (в периода от 11.05.2018 г . до 11.06.2018 г.) ответникът ЧСИ е следвало да назначи нова оценка на имота по реда на чл. 485, ал. 1 от ГПК. Този очевидно незаконосъобразен пропуск на ЧСИ е в ущърб на ищеца (длъжник), е убягнал от вниманието на съда.

В т.14 от жалбата се поддържа , че, решението е порочно, тъй както не става ясно въз основа на кои доказателства по делото съдът се е убедил, че последната публична продан, в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г., е била надлежно разгласена.

В т.15 се твърди, че СГС не е изпълнил своето законово задължение по чл. 202 от ГПК - да обсъди заключението на вещото лице Т., заедно с другите доказателства по делото. При безспорно установената по делото занижена цена на имота на ищеца, съдът е следвало да уважи предявения иск срещу ответника П., тъй като с Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имот с № 73/21.04.2020 г. на Нотариус Б. П., почти две години, след възлагането на имота от дата 23.07.2018 г.) взискателят М. в. е продал закупените на публичната продан 1/3 ид. части на лицето Л. Л. Л. срещу продажна цена в размер на 35 000 хил. лева.

В т. 16, 17 и 18 се твърди, че е налице порочност на обжалваното решение, тъй като ответникът Ю. П. е проявил груба небрежност по отношение на оценката си по изпълнителното дело и е наясно с факта, че посочените от инж. Б. Т. пазарни стойности на имота към дата 28.08.2017 г. са обосновани и подкрепени с убедителни пазарни аналози, които произхождат от извършена задълбочена проверка в Агенция по вписванията за наличие на осъществени сделки с подобни имоти.

В т.19 до 22 от въззивната жалба се твърди неправилност на въззивното решение във връзка с действията на ЧСИ че новата начална цена се определя по реда на този закон ЗИД на ГПК (ДВ бр. 63 от 2017 г.), което обосновава извършване на нов оглед оглед и изготвяне на ново заключение за стойността на имота. Претендира се като порочност и това, че валидността на оценката на П. е изтекла към третата продан.

Моли съда, да отмени Решение № 6033 от 24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 8956 / 2022 г. по описа СГС като неправилно и несправедливо, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответно да уважи исковата претенция - на първо място, срещу ответника П. и при условията на евентуалност - срещу ответника – ЧСИ Н. М..

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по главния иск Ю. Я. П., чрез адв. К. М. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, с който се оспорва същата.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е правилно и 4 обосновано, като моли същото да бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че възраженията на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непроизнасяне по всички аргументи в писмената защита и нарушена тайна на съвещание са неоснователни.

Исковете срещу вещи лица оценители са отхвърляни, като е налиц е обширна и задължителна практика (напр. Определение № 1269/13.11.2013 г. по гр.д.№ 4487/2013 г. на ВКС, IV г.о.), според която оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, а нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания. Това е така, защото не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Оценката служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена. Дадената от вещото лице оценка на недвижим имот е единствено негово субективно мнение/становище за пазарната му оценка, като различни вещи лица биха дали различни оценки, тъй като биха дали приоритет на едни или други обстоятелства, свързани с имота. Това обаче не е реалната пазарна оценка на имота, която може да бъде определена само при извършването на реална сделка, респ. реална публична продан.