Определение № 18283 от 15.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45855/2025
- Вид
- Определение № 18283
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18283 гр. София, 15.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110145855 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен от З. Р. П. против „ск“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумата в размер на 1977,44 лева, представляваща извънсъдебно претендирана от ответника сума по недействителен Договор за кредит № ***. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за кредит № ***, по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която следвало да бъде върната в шестмесечен срок. Страната поддържа, че на 30.08.2025 г. отправила искане към кредитора за предоставяне на извлечение за извършени и бъдещи плащания по договора. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът претендира сумата в размер на 3477,44 лева, от което може да бъде направен извод, че действителният годишен процент на разходите по сделката многократно надвишава законоустановения максимум. Страната поддържа, че вероятно в договора за кредит се съдържат клаузи за неустойки за непредставяне на обезпечение с цел оскъпяване на кредита. В исковата молба са изложени твърдения, че сумата в размер на 1977,44лева, явяваща се разлика между чистата стойност на кредита и претендираната от ответника сума, е недължима.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат М. от САК оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит, като представителят на дружеството поддържа, че преди сключване на договора за кредит на кредитополучателя е предоставена подробна информация относно условията на сделката. Представителят на страната сочи, че при формирането на годишния процент на разходите по кредита са спазени всички законоустановени изисквания, като същият възлиза на 28,32 %. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че уговорената по договора неустойка се дължи единствено при условие, че кредитополучателя не представи уговореното обезпечение по кредита и за срока, за който не е представено обезпечение, поради което и задължението не следва да бъде включвано в годишния процент на разходите. По изложените доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
1
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
С определение от 03.02.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от „ск“ АД насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 766,94 евро, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***/26.04.2025г., ведно със законна лихва за забава от подаване на насрещната исковата молба до окончателно погасяване на вземането, а при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме договорът за недействителен, сумата да бъде присъдена на основание чл. 23 ЗПК. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.
Направено е искане, в случай че бъде уважен първоначалния иск, да бъде извършено съдебно прихващане на насрещните вземания за съдебно-деловодни разноски до размера на по-малкото.
Ведно с насрещната искова молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не изразява становище.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., по силата което ищецът дължи заплащане на сумата в размер на 1977,44 лева, представляваща разлика между чистата стойност по договора и извънсъдебно претендираната от дружеството сума.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на главница по Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., респ. по чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност по договор за кредит, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с описан в насрещната искова молба предмет, по силата на което процесуално легитимирания ответник се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума, предаване на отпуснатата в заем сума, размера и настъпване на изискуемостта на вземането. В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е погасил вземането за главница.
При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между З. Р. П. против „ск“ АД е сключен Договор за кредит № ***/26.04.2025 г., по силата на който дружеството предоставило на ищеца по първоначалния иск в заем сумата в размер на 1500 лева, че кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение по креда – банкова гаранция или трето лице-поръчител, което да отговаря на разписани от дружеството условия, като при неизпълнение на задължението в тежест на кредитополучателя е начислена неустойка, която не е включена в годишния процент на разходите по сделката.
Представените от страните документи са относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.06.2026 г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3