Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 585 от 11.12.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 482/2023
Вид
Решение № 585
Подписан
11.12.2023
В сила
25.11.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500482 по описа за 2023 година

С Решение № 34/28.04.2023г. по гр.д. 313/2022г. по описа на Районен съд – Етрополе на основание чл. 108 от ЗС Т. В. И. с ЕГН********** и П. С.

И. с ЕГН ********** са осъдени да предадат на И. В. И. - С. с ЕГН ********** и Р. В. И. с ЕГН ********** владението на следния недвижим имот: ¼ /една четвърт/ ид. част от Поземлен имот с идентификатор ............., с площ от 611 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, при съседи:

.............; .............; .............; .............. Със същото решение е отменен и Нотариален акт за собственост на недвижим имот №..., т. .., дело №.../.... год. от ........ година на Нотариус рег. №371 с район на действие РС- Ботевград.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по жалба на Т. И. и П. И. срещу горното решение. Жалбоподателите твърдят, че същото е неправилно, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства. Сочат, че съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите Р.

Ц., Д. Д. и Ц. М., както и че не е изложил мотиви, защо не ги цени. Считат, че, ако не беше допуснал тези грешки, първоинстанционният съд е щял да установи, че двамата жалбоподатели владеят имота повече от 25 години.

Освен това изтъкват, че показанията на Р. Ц. и Д. Д. относно почистването на имота през 2022 г. са неправилно интерпретирани, като въз основа на тях съдът неправилно е заключил, че тогава за първи път имотът е бил почистен, а до този момент е бил пустеещ. Поддържат също, че почистването на имота и ползването му за отглеждане на земеделски култури се потвърждава и от показанията на свидетелката И. Л., която е заявила, че през 2007 – 2008г. в имота е била засята царевица. Свидетелката Д. В., която познава имота от 10г., в своите показания, също била заявила, че през този период някой е 1 държал имота, т.е. видно е било, че за имота са се полагали грижи.

Жалбоподателите считат, че тези показания пряко противоречат на твърдяното от свидетелите на ищците, особено на твърдяното от св. Ф., че имотът е бил пустеещ още от 2000г., както и че това противоречие е трябвало да доведе до ограниченото им кредитиране от съда. Правят извод, че по делото е установено, че осъществяваното от тях владение е явно и известно на всички, което е достатъчно, за да се приеме, че в тяхна полза е текла придобивна давност. Твърдят, че не са знаели, кой е собственик на имота и дали въобще има такъв, поради което било достатъчно да се приеме, че се отблъсква владението и претенциите на всички. Не оспорват, че от писмените доказателства е видно, че имотът е възстановен на ищците с решение на поземлена комисия, влязло в сила на 28.05.2001г., до който момент е съществувало ограничение на придобиването на имота по давностно влдение.

Според тях, обаче, давността е изтекла на 28.05.2011г., като твърдят, че ищците не са предприели никакви действия по отношение на имота.

Изтъкват, че чрез св. Р. Ц. и св. Д. Д. категорично се установява по делото, че през този период е осъществявано владение. Излагат съображения, че по делото не са били събрани никакви доказателства относно обстоятелството, че през този период ищците са имали претенции спрямо имота или по какъвто и да било начин са оспорили владението им.

Освен това, жалбподателите поддържат, че за полагането на грижи за имота и за неговото владение от ответниците и след 2011г. свидетелстват не само показанията на доведените от тях свидетели, но и показанията на свидетелите на ищците. В този смисъл били показанията на св. В., която заявила, че е имало периоди, в които някой друг, различен от ищците, се е грижил за имота. Св. Л. пък била изтъкнала, че е разбрала, че други лица се представят за собственици на имота, поради което продажбата на имота не е могла да бъде организирана. Жалбоподателите, обаче подчертават, че показанията и на двете свидетелки се отнасят за периода след 2011г., когато вече имотът е бил придобит въз основа на давностно владение. Смятат, че по делото не е установено оспорване или противопоставяне на тяхното владение за периода от 28.05.2001г. до завеждане на настоящото производство. Излагат доводи, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Ф. относно твърденията, че имотът никога не е бил обгрижван и обработван, тъй като в тази си част противоречат на показанията на всички останали свидетели.

Считат за несъстоятелни и изводите на съда, че с уреждането на сметките по регулация на имота се прекъсва и спира даността. Сочат, че тези действия са предприети едва през 2013г., а имотът бил придобит по давност още през 2011г. Освен това, тези действия не били от категорията на изчерпателно изброените в чл. 116 от ЗЗД, с които се прекъсва давността, поради което владението е продължило да бъде неоспорвано до предявяване на настоящата искова молба. Молят решението да бъде отменено. Претендират разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемите И. И.- С. и Р. И..

Твърдят, че при обсъждането на дадените от св. Д. В. обяснения се пропуска съществена част, че в имота е имало засадена царевица от човек, който живее на главната улица в м. „З.“ и отглежда крави, и то - за период от 2 - 3 години, както и че този период съвпада с периода, в който жалбоподателите твърдят, че сами и лично са владели имота. Считат, че в останалата част обясненията на И. Л., Д. В. и Т. Ф. са категорични и последователни, описващи имота като пустеещ до 2022г., когато ответниците са предприели действия по неговата обработка. Подчертават, че в идентичен смисъл са и свидетелските показания 2 на Д. Д. и Р. Ц..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. М., който моли съда да отмени първоинстанционното решение по съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Заявява, че не претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция от въззиваемите се явява И. С. – в лично качество и като представител на Р. И..

Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и я оспорва, като излага становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззвното производство са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, като изразената от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.

ІІI. По същество

Предмет на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС е правото на собственост на ищеца и твърдяното от него нарушение на последното от страна на ответника.

За уважаване на ревандикационен иск е необходимо, ищецът да докаже претендираното от него право на собственост върху процесната вещ, както и това, че ответникът я владее или държи, а в тежест на ответника е да докаже, че за неговото владение или държане (ако се установи такова) има валидно правно основание.

В случая ищците се легитимират като собственици на ¼ ид.ч. от процесния имот с идентификатор ............. чрез Решение № 9080* от 03.05.1995г., влязло в сила на 28.05.2001г. и придружено със скица, с което на наследниците на И. В. С. е възстановено правото на собственост върху четири поземлени имота, вкл. процесния, както и с удостоверение на наследници на С., от което е видно, че те имат такова качество. Съгласно чл. 17, ал. 1 от 3

ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Ответниците не оспорват, че владеят имота, а като правно основание за това изтъкват, че самите те са го придобили по давност, за което са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., т. .., дело № .../....г. от .... година на Нотариус рег. № 371 с район на действие РСБотевград.

Следователно, и двете страни в процеса се легитимират като собственици на спорния имот с нотариален акт, респ. с приравнен на такъв акт документ. В такава хипотеза не се прилага основното разрешение съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, че опровергаването на признатото с акта право на собственост е в тежест на оспорващата страна, а вместо това разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В такъв смисъл са мотивите към цитираното тълкувателно решение, както и последващата трайна съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 128 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 412/2017 г., II г. о., ГК , Определение № 65 от 21.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2965/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 77 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2018 г., II г. о., ГК , като при това Определение № 103 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4022/2020 г., I г. о., ГК, изрично намира това разрешение за приложимо и в случаите, когато някоя от страните се легитимира като собственик с решение на общинска служба по земеделие за възстановяване на собствеността (както в настоящия случай). Нещо повече: Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о., ГК и Определение № 3317 от 2.11.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 4912/2022 г., II г. о., ГК изрично и категорично приемат, че „тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право“. Както се посочи по- горе, в случая тази хипотеза не е налице, тъй като и двете страни в производството разполагат с титул за собственост върху имота с еднаква тежест, в който случай всяка от тях носи тежестта да докаже придобивното си основание, ако то бъде оспорено.

В конкретния казус, ответниците не оспорват придобивното основание на ищците, поради което не е било необходимо неговото нарочно доказване, а съдът намира, че последните са доказали пълно своето право на собственост върху имота. При това е ирелевантно, дали след възстановяването по реда на ЗСПЗЗ ищците са били въведени в имота и са демонстрирали фактическа власт върху него, тъй като веднъж придобитото право на собственост може да се изгуби само в предвидените от закона случаи - ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.

Поради това, в случая в тежест на ответниците, които се позовават на придобивна давност след реституцията по ЗСПЗЗ, е било да установят осъществяването на фактическия състав на този релевиран от тях придобивен способ, а именно - упражнявано владение върху имота в продължение на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Такива са били и дадените от районния съд указания с доклада на делото (л. 52 от първоинстанционното 4 дело), а процесуалните усилия на страните правилно са се насочили към доказване, респ. оспорване, на соченото от ответниците придобивно основание, за което те е следвало да проведат главно и пълно доказване.