Решение № 424 от 18.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Б.С., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100326 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.“Х.К.“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“, ет,4, оф.30, чрез адв.Д. Г. от АК-Ловеч, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.Л. 7, бул.Д.Н. №28, ет.2, ап.40-46, Силвър Център, общ. Столична, обл. София (столица), с който се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 438,16лв. /четиристотин тридесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща начислена договорна лихва по Договор за паричен заем №5195036/09.08.2024г., сключен между страните по делото.

Ищцата сочи, че на 09.08.2024г. между страните е сключен Договор за паричен заем №5195036, по силата на който е получила от ответника, в качеството му на кредитор, сумата в размер на 1750,00лв., представляваща главница. Сочи, че страните се договорили ищцата да заплати възнаградителна лихва в размер на 438,16лв.

П. твърди, че за да усвои сумата по договора за кредит, следвало да сключи на същата дата – 09.08.2024г., договор за предоставяне на гаранция с држуство „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, съгласно който се задължила да заплати на дружеството-гарант възнаграждение в размер на 1685,84лв.

Сочи, че дружествата, с които е сключила договори, са свързани, като дружествотокредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант. Предвид посоченото счита, че налице нарушение на разпоредбите на ЗПК, което обуславя нищожността на 1 договора за кредит, в която хипотеза кредитополучателят би дължал връщане единственото на получената сума за главница по кредита.

Предвид изложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Релевира доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Излага становище за действителност на процесния договор, като сочи, че същият е сключен в съответствие със законовите разпоредби, подробно посочени в отговора на исковата молба. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Ц. П. П. да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 716,68лв., представляваща незаплатенa падежиралa вноска за главница за периода от 15.11.2024г. до 04.04.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 209,08лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.11.2024г. до 04.04.2025г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме процесния договор за недействителен, моли да бъде осъдена Ц. П. П. да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 1245,04лв., представляваща остатъка от получената, но незаплатена главница по договора за кредит. Излага подробни съображения. Претендира разноски

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал писмен отговор, в който оспорва насрещния иск по основание и размер. Релевира доводи за нищожност на процесния договор за кредит.

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №5195036/09.08.2024г. По силата на цитирания договор ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца сумата в размер на 1750,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 26 равни седмични вноски в размер от 84,16 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 45% и годишен процент на разходите от 56,44 %. В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в 2 размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 2188,16 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не се спори, като същото се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че между между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №5195036/09.08.2024г., по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1685,84 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 64,84 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че във връзка с процесния договор за кредит ищцата е заплатила сумата в общ размер на 973,60лв.

Вещото лице сочи, че при включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция към ГПР по договора за кредит, ГПР би бил в размер на 376,17%.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск.

С оглед изложеното съдът намира предявения иск за допустим. Разгледан по същество, 3 искът е основателен.

Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65,44 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

4

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.