Решение № 8965 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8965 гр........ 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20221110132937 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

15.05.2024 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №32937 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I oт ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.

1

В съда е постъпила искова молба от ------, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ........- Изп. директори, срещу Н. М. С., във връзка с подадено възражение и указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 2 620,78 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, за обект в гр........., аб. №....., за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 340,28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022г., сума от 72,70 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2021г., сума от 12,62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2019г. до 10.01.2022г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2208/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез пълномощника си адв. М. Л. от САК, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Поддържа, че за същата сума и между същите страни се води друго исково производство за установяване недължимостта на паричното вземане, образувано преди подаване на исковата молба по настоящото производство. Посочва се, че исковата молба по отрицателния установителен иск била входирана в едномесечния срок за възражение по ч.гр.д. №2208/2022 г. на СРС, 165 състав. Моли за прекратяване на настоящото производство. В условията на евентуалност моли за спирането му, тъй като образуваното производство по отрицателния установителен иск се явява преюдициално по отношение на настоящото. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва между страните да съществува облигационно отношение, респективно да притежава качеството потребител на топлинна енергия. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи правото на собственост или на вещно ползване върху процесния имот по отношение на ответника. Релевира се възражение за погасителна давност. Не оспорва размера на процесните вземания, с оглед което възразява срещу искането за допускане и назначаване на ССчЕ. Оспорва да се дължи лихва върху главницата, като навежда твърдение за нищожност на клаузите по чл. 32 и чл. 33 от Общите условия поради като неравноправни.

Оспорва да е извършвана доставка на топлинна енергия до процесния имот за исковия период. Оспорва средствата за търговско измерване да са технически годни. Оспорва за процесния период ищцовото дружество да е имало валиден договор с дружеството, осъществяващо дялото разпределение. Оспорва процесният имот да е топлоснабден.

Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва да е извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Оспорва ищецът да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирами по БДС или по ISO. Оспорва редовността на водене на счетоводните книги от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение „.....“ ......., който представя 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, на името на ответната страна и 3 бр. подписани главни отчети, с данни за отопл. уреди, за отопл. сезони: 2018- 2021г.

Производството по делото е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с протоколно определение от 14.12.2022г. до приключване с влязъл в законна сила съд. акт на гр.д.

№21696/2022г. на СРС, 157 състав, по което е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на част от процесната сума между същите страни. След влизане в законна сила на прекратителното определение производството по делото е възобновено.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове 2 за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са препис на НА за дарение на недвижим имот №.......г., том I, н.д. №....г. на Нотариус ...., рег. №....... в НК, район на действие: СРС, с който отв. Н. С. е бил надарен от сестра си Г. С.а с ½ ид.ч. правото на собственост върху горепосочения имот.

По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което и съобразно разясненията й в о.с.з. в имота има монтирани 3 бр. радиатори и е налице щранг- лира в мокрото помещение, като ТЕ от нея е изчислена по реда на 6.9, вр.

6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост към Наредба №16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, изд. от мининстъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ, бр.34/24.04.2007г. Начислена е ТЕ за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем от 157 куб.м., при процентно съотношение от средно 40,47 % за трите отопл. сезона от общата ТЕ за отопление в етажната собственост. ТЕ за БГВ е отчетена визуално по данните на монтирани 2 бр. водомери.

Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от ответника, при задължения за ТЕ от общо за периода: 2 620,78 лв. и дялово разпределение от 72,70 лв.и задълженията за мораторна лихва. Посочени са погасените по давност задължения за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г., за главница и лихва.

Съдът достигна до следните правни изводи:

На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая следва да се приеме, че ответникът е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота и съотв.

„потребител на ТЕ“ за имота..

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща стойността на потребената от него ТЕ.

3

В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по давност, считано от м.05.2018г. до м.11.2018г. вкл., с оглед датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.01.2022г. и с оглед настъпването на падежа по всяка от съответните фактури и съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката.

Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за главница в размер на 198,83 лв. и за лихви от 43,07 лв. следва да се признаят за погасени по давност. На това основание следва да се приемат предявените искови претенции за главница и лихви срещу ответника за частично основателни.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 807,64 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.