Решение № 1799 от 20.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120101745 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба и уточняваща молба към нея от С. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Ч. ***, и С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр.

Ч. ***, двамата чрез адв. М. Г. от ВАК, личен номер ***, с адрес на адв.кантора: гр. Б. ***5 против: Д. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. А., ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.А., общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-18- 12/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с площ от 152 кв.м., трайно предназначение: Земеделска земя, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих ( съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 148, при граници: поземлени имот с ид. *** и Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.А., общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-1812/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с площ от 131 кв.м., трайно предназначение:

Земеделска земя, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих ( съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 143, при граници: поземлени имот с ид. *** НЕ СА СОБСТВЕНИ НА ОТВЕТНИКА.Иска се отмяна на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК на издадения Нотариален акт за собственост № 106 том 1 per. № 2164 дело № 104/2024 год. на нотариус И.

К. по отношение на процесните имоти.

В исковата молба са изложени твърдения, че Ищците С. И. Б. и С. И. Е. са наследници на закон на Ж. Д. З., б.ж. на с.Ч., поч. на *** год, видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № 040/21.01.2021 год., издадено от Община Созопол.

В качеството им на наследници на Ж. З., ищците са подали заявление до Поземлена комисия - гр. Созопол с вх.№ 2748/10.02.92 г. за възстановяване в стари реални граници на притежаваните от наследодателя им зем.земи в землището на с.Ч.. С протокол № 2748/01.03.1993 год. е признато правото на възстановяване правото на собственост върху 120.100 дка зем.земя, в това число и имот, заявен под №18, с площ 11.900 дка, местност А., в землището на с.Ч..

ПризнА. за възстановяване на имот от 11.900 дка, представлява имот 76 по картата на инж.Й., съответства на имот 3076 по помощния план. Част от него, с площ от 1

2,371 дка, съответстващ на имот 040076 по КВС на землището на гр.Ч. (представляващ ПИ с ид. ***) е възстановен на ищците. За останалата част от имота, попадаща в територия по §4, е налице постановено Решение № 2748/08.07.2020 год. издадено от Общинска служба по земеделие - гр. Созопол, раздел III т.4, с което е било отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Ж. Д. З., на Нива от 8.707 дка в землището на с.Ч., в местността А..

С влязло в сила съдебно решение по адм.дело №2/ 2021 год. по описа на PC Бургас е отменено Решение № 2748/08.07.2020 год. на ОС Земеледелие –Созопол в частта му по т.4 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8.707 дка, находяща се в строителните граници на с.Ч., в м.А..

С изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. поземлената комисия няма право да възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а само признава правото на собственост. Възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 46 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти.

Доколкото посочените 8.707 декара попадат в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, реалното им възстановяване в граници на конкретни новообразувани имоти следва да се извърши със заповед на кмета на община Созопол, по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на изготвени, одобрени н съответно влезли в сила, но реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ помощен план н съответно плана на новообразуваните нмотн.

Със Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител Бургас, издадена на основание §4к от ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на зем.земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по §4 от ЗСПЗЗ за местност „***“, село А., землище на гр.Ч., Община Созопол. Със същата заповед е одобрен помощния план и регистъра към него, за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства.

В границите на имот 3076 по помощния план, попадат Поземлен нмот с идентификатор *** по КККР на с.А., община Созопол, с площ от 152 кв.м. (с номер по предходен план 148) и Поземлен имот с ид. *** по КККР на с.А., община Созопол, (с номер по предходен план 143) с площ от 131 кв.м.

Ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост № 106 том 1 per. № 2164 дело № 104/2024 год. на нотариус И. К., с който е бил „признат за собственик“ на процесиите имоти, въз основа на „изтекла придобивна давност“.

Тъй като процесните поземлени имоти с идентификатор *** и по КККР на с.А. и ПИ с ид. *** не са били нанесени в ПНИ, одобрен със Заповед № РД-0920/29.05.2024 г. на Областен управител Бургас, ответникът е подал жалба срещу заповедта, с искане да бъдат отразени в ПНИ процесиите имоти и същият да бъде вписан като техен собственик в Регистъра към ПНИ. По този повод е било образувано гр. д. 6328/2024 г. по описа на PC Бургас.

В срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав

2 намира предявеният отрицателен установителен иск за допустим. Съгласно Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по тълк. д.

№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, „действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.

При отрицателния установителен иск доказателствената тежест е разместена и ответникът следва да проведе пълно, главно доказване на юридическите факти, въз основа на които претендира право на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот. В настоящия случай първите двама ответници претендират, че са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Созопол, С. И. Б. и С. И. Е. са наследници на Ж. Д. З., починал на *** г. В качеството им на наследници на Ж. З. са подали заявление с вх. № 2748 от 10.02.1992 г. до Поземлена комисия - гр. Созопол.

С Протокол № 2748 от 01.03.1993 г. е признато правото на възстановяване правото на собственост върху 120.100 дка земеделска земя, в това число и имот, заявен под № 18, с площ 11.900 дка, местност А. в землището на с. Ч.. Видно от приложения по делото стар картен материал - скица - извадка на инж. Й. от плана от 19361939 г., имот с площ от 11.900 дка в местността А. е записан на името на Ж. З., в границите на които е и процесният имот № 135.

Постановено е Решение № 2748 от 08.07.2020 г. за признаване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на притежаваните от наследодателя им земи в землището на с. Ч., изброени в решението, както и е отказано възстановяване на други имоти. Посочено е, че решението е в изпълнение на влязло в сила решение № 10/19.06.2019 г. по адм. д. № 1 по описа на БРС за 2019 г. Отказано е възстановяване правото на собственост в стари реални граници на нива от 8.707 дка в землището на с. Ч., в местността А.. С влязло в сила Решение № 260000 от 27.04.2022 г. по адм. д. № 2/2021 г. по описа на БРС е отменено решението на ОС Земеделие - Созопол в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Ж. Д. З. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8.707 дка, находяща се в строителните граници на с. Ч., м. А.. С последващо Решение № 2748 от 04.02.2025 г. ОС Земеделие - Созопол, е признала правото на собственост на наследниците на Ж. З. в стари реални граници на нива от 8.707 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с. Ч., местност А., заявена с пореден номер 18 от заявлението.

Със Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител Бургас, издадена на основание §4к, ал. 6 ЗСПЗЗ, е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ за местност ***, село А., землище на гр. Ч.. Със същата заповед е одобрен помощният план и регистъра към него. Видно от представеното удостоверение, издадено от Община Созопол, за ползвателски имот 3076(*** и имот № *** с площ 152 кв.м./ по кадастралната карта на с. А.) по стар недействащ, неодобрен кадастрален план на зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, м. *** има издадена заповед на кмета на Община Созопол, с която е отказано право на придобиване на Г. П. С.. Приложена е цитираната Заповед от 01.12.2009 г., в която е мотивиран отказът за придобиване правото на собственост.

Видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира изцяло като пълна и компетентно дадена, имот 3076 по помощния план е идентичен напълно с бивш имот № 76 с площ 11.900 дка по картата на Й..

Процесните поземлени имоти с идентификатор *** и по КККР на с.А. и ПИ с ид. ***по кадастралната карта попадат изцяло в границите на ПИ № 3076 по помощния план.

3

Съгласно разпределената доказателствена тежест по отрицателния установителен иск изцяло в тежест на ответниците по делото бе да установят собственическите си права върху процесния имот - че Д. В. А., ЕГН **********, е придобил имота на основание давностно владение, осъществявано от него , така както е вписано в констативния нотариален акт. Съдът намира, че не се установи по Д. А. А., ЕГН **********, да е собственик на имота на основание давностно владение. Не се ангажираха никакви доказателства в подкрепа на това.

Следва да се посочи още, че в полза на ищците е постановено решение № 2748/04.02.2025 г. на ОСЗ - Созопол, с което им е възстановено правото на собственост върху новообразувания имот с номер 62.136, в границите на който попадат процесните поземлени имоти. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на закона, ако решението на ОСЗ е постановено след изменението на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), възстановяването на собствеността става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а решението на Поземлената комисия само признава правото на собственост. На основание чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ до влизането в сила на крайния акт в реституционната процедура давност не тече. Няма данни по делото реституционното производство за процесния имот да е приключило, доколкото не е представена заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което трето лице не може да се позове на давностно владение.

По изложените съображения съдът приема, че Д. В. А., ЕГН

**********, не проведе пълно насрещно доказване на правоизключващите си възражения.

Ищците са придобили правото на собственост върху процесните имоте въз основа на реституционна процедура. Това налага извод за основателност на предявения иск, който следва да бъде уважен.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 11/2012 г. по т. д.

№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС „нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти”. След като нотариалният акт е издаден в хода на едно охранително по своята същност производство, той не се ползва със сила на пресъдено нещо и следва да ползва единствено молителя, но не и да създава неблагоприятни за трети лица правни последициИздаденият констативен нотариален акт от 02.05.2024 г. в атакуваните части следва да бъде отменен като неверен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като предявеният иск за собственост е основателен и като последица от това и съобразно изр. 3 на посочената разпоредба нотариалният акт следва да бъде отменен.