Определение № 1165 от 04.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 644/2023
- Вид
- Определение № 1165
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1165 гр. Стара Загора, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500644 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законни представители:
Л.Д. и С.П. – изпълнителни директори, чрез юрк. В. Ц., против разпореждане № 912/21.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 572/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като излага оплаквания, че указанията да представи договорът за цесия, по силата на който твърди да е носител на претендираните вземания не следва да бъдат изпълнявани, т.к. разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК не предвижда подобно задължение за заявителя.
Претендира за отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение, както и присъждането на разноски в производството.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна .
След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
Ч.гр.д.№ 572/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан е образувано по заявление на „Ф.и.“ ЕАД – гр.С. срещу И. А. И. от гр. Ч. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от договор за потребителски заем, сключен между „С.к.“ ООД и И. А. И., и последващ договор за цесия между „С.к.“ ООД и „Ф.и.“ ЕАД, по силата на който последното е придобило вземанията, произтичащи от договора за заем.
Със заявлението е представен препис от договора за заем, сключен между „С.к.“ ООД и И. А. И., и общите условия към него.
С разпореждане от 14.08.2023 г. заповедният съд е намерил заявлението за нередовно и е дал указания на „Ф.и.“ ЕАД да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера.
Заявителят не е изпълнил указанията на съда в предоставения му срок, поради което заявлението е било отхвърлено с обжалваното разпореждане.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и 2 приложимите общи условия, ако има такива.
Това законово изискване произтича от установените в правото на Европейския съюз задължения на националните юрисдикции да следят служебно за защита на правата на потребителите.
Тази защита се отнася както до защитата от неравноправни клаузи в договорите, така и до защитата от нелоялни търговски практики и превратно упражняване на права от страна на кредитора - икономически по-силната страна в правоотношението.
В областта на кредитирането на потребителите е налице специална правна уредба – Закона за потребителския кредит, която конкретизира и допълва общата правна уредба, касаеща защитата на правата на потребителите, закрепена в Закона за защита на потребителите.
Глава 8 от Закона за потребителския кредит урежда защита на правата на потребителя при прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит.
Наличието на тази законова регламентация, преценена в аспекта на задължението на съда да следи служебно за защита на правата на потребителите, обуславя извода, че в случай на сезирането му с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане, основано на договор за потребителски кредит и договор за цесия, съдът следва да изпълни правомощията си като провери дали заявителят се легитимира като носител на претендираното със заявлението вземане.
Това произтича от императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/
Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.
Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се се снабди с изпълнителен титул, то следва да се приеме, че част от правомощията на заповедния съд за защита правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски 3 кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.
Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.
В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, макар и непълни.
Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.
Частната жалба е неоснователна и на друго самостоятелно основание.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по частна жалба дейността на въззивният съд се осъществява при условията на пълен въззив.
Предвид това и при изпълнение на правомощията си за проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, съдът го намира за правилен като краен резултат и по следните съображения:
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона.
В случая такова противоречие е налице, т.к. чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит предвижда кредиторът да може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
В сключеният между С.к.“ ООД и И. А. И. договор за потребителски кредит такава възможност за цедиране на вземанията не е предвидена, и т.к. заявителят основава искането за издаване на заповед за изпълнение си именно на сключен между кредитора и него договор за цесия, то същото се явява в противоречие със закона.
Предвид гореизложеното Окръжен съд – Стара Загора намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
4
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 912/21.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 572/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5