Решение № 13803 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13803 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №

20221110100802 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198, ал. 1 от Закона за водите за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците при равни квоти от по ½ идеална частта - С. Т. Г. и Д. Т. Г., последната заместена от наследниците си С. Т. Г. и В. С. Г., за сумата от 1 873,11 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода 17.07.2013г. до 25.11.2020 г. относно водоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2021 г. и допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение от 08.02.2023г. в производството по ч.гр.д. № 25598/2021 г., по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът излага наличие на облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени дължимите суми за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК и допълнителна такава, които не са влезли в сила. Прави искане за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. Г. е подал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск. Твърди, че след 2008 г., е прехвърлил партидата на процесния имот на сина си В. С. Г., затова счита, че не дължи заплащане за услугите, след тази дата. В производството по ч.гр.д. № 25598/2021г. с възражението си срещу допълнително издадената заповед, представя съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по описа на СРС, 158 състав, че се е отказал от наследството, оставено му от Д. Т. Г..

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Г. е подал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск. Твърди липса на облигационни отношения с ищцовото дружество, тъй като не се доказва качеството му на ползвател или собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът С. Т. Г., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът В. С. Г., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат Л. Н., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете по отношение на доверителя си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва, по релевираното от ответника В. Г. възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и допълнителна такава в производството по ч.гр.д. № 25598/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото от ищеца е представена справка от АВ-ИР, изготвена към дата 11.18.2020г., от която се установява, че С. Г. и Д. Т. Г. имат качеството „ипотекарни длъжници“ по отношение процесният имот. Ищецът С. Г. не оспорва, че притежава право на собственост върху процесния имот до размера на ½ идеална част от него. Възразява, че след 2008г. е прехвърлили партидата на сина си В. Г., поради което не следва да отговаря за заплащане на процесните суми. Представя и съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по описа на СРС, 158 състав, от което се установява, че се е отказал от наследството, оставено му от Д. Т. Г.. По делото е прието и писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Оборище“ с вх. № 109826/03.04.2024г., в което е удостоверено, че данъчно задължено лице за недвижим имот, с административен адрес в /АДРЕС/ са лицата С. Г. и Д. Г., които са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ. След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Д. Г. е починала на 11.06.2021г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си С. Г. и сина си – ответникът В. Г., видно от приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Оборище.

По изложеното съдът приема, че след смъртта на Д. Г. съпругът й С. Г. е титуляр на ¾ 2 идеални части от имота, а синът им – ответникът В. Г. на ¼ идеална част от имота по правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН. Съвкупният доказателствен материал, неоспорването от ответника Г., че е титуляр на ½ идеална част преди смъртта на съпругата си, видно от приетите – писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Оборище“ с вх. № 109826/03.04.2024г. и справка от АВ-ИР за вписвания по партидата на имота, мотивират съда да приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение С. и Д. Г.и са били собственици на процесния имот при квоти от по ½ идеална част за всеки от тях, а след смъртта на ответника Г. и нейният син – В. Г. до размера на 1/4 идеална част от имота. Както бе посочено по-горе според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Изслушаната ССчЕ установява, че почти през целия процесен период партидата е била открита на името на ответника В. Г., в която част експертизата е съотносима и на твърдението на ответника С. Г., че през 2008г. е прехвърлил партидата на сина си – В. Г.. Експертизата установява, че за периода от 17.07.2013г. до 24.10.2020г. са издавани фактури по клиентски номер1003017860 с титуляр В. С. Г., а на 20.11.2020г. е извършена корекция по партидата на имота, поради смяна на собственост и сумите за главници за периода от 17.07.2013г. до 24.10.2020г. са префактурирани на новосъздаден клиентски номер ********** с титуляри С. Г. и Д. Г. за процесния имот, по фактури в периода от 10.09.2013г. до 18.01.2021г., като за тази корекция са издадени 2 бр. дебитни известия на обща стойност от 1848,21 лева, а изчисленията са онагледени в Таблица № 1 от експертизата, като крайният извод е че задължението по партидата възлиза на процесната сума от 1873,11 лева. Експертизата е установила, че за отчетен период от 17.07.2013г. до 25.11.2020г. потреблението на вода е начислявано по показанията на два броя водомери, като при неосигурен достъп са начислявани суми служебно, а в края на периода са изравнявани с реален отчет. По делото са приети ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на /ФИРМА/ одобрени от КЕВР на 13.07.2016 г., съгласно чл. 61 от които при промяна на собствеността или ползването на имота новият и/или предишният собственик/ ползвател следва да уведомят /ФИРМА/ в 30 дневен срок, като представят доказателства за промяната, неизпълнението на това задължение в срок обосновава начисляването в тежест на този който в последствие поиска промяната на административните разходи за смяна на партида, ако такова бъде поискано покъсно. Молбата на старият собственик се уважава само ако е платил задълженията си.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ ако в срок не се поиска смяна на партидата, то новият собственик дължи заплащане на задълженията натрупани след промяната на собствеността/ползването. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ОУ старият собственик/ползвател дължи заплащане на задълженията до откриването на партида на новия собственик/ползвател. По делото не се установи основанието въз основа на което през 2008г. партидата е била сменена на името на В. Г., както и това което е наложило префактуриране на сумите по партида № 1003017860 с титуляр В. Г. в нова партида с № ********** с титуляри С. Г. и Д. Г., затова съдът приема, че следва да бъде да бъде приложено правилото на чл.63, ал.2 от Общите условия и С. Г. и Д. Г. след смяна на партидата на 20.11.2020г., както е посочило вещото лице, поради смяна на собствеността да отговарят за заплащане на процесните задължения при притежаваните от тях квоти, тоест именно те да имат качеството „потребители“ на ВиК услуги, а след смъртта на Д. Г. и ответникът В. Г. по силата на универсално правоприемство до размера на 1/4 идеална част.

Така съдът на първо място приема, че исковете по отношение на С. Г. подлежат на отхвърляне за наследената от Д. Г. ¼ идеална част, доколкото същият представя съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 35179/2022г. по описа на СРС, 158 състав, че се е отказал от наследството, оставено му от Д. Т. Г.. Следователно неговата отговорност следва да бъде 3 ограничена до размера на ½ идеална част от вземането, която той притежава на собствено основание. Това е така доколкото е налице валиден отказ от наследство. Отказът от наследство води до невъзможност за придобиване на наследството от отреклия се наследник (ТР № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС). В посоченото решение е прието, че както приемането на наследството произвежда действие от откриването му, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. От горното следва, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че не отговаря за задълженията на наследодателя, тоест не е бил наследник. Счита се, че отказалият се от наследството в нито един момент след откриването му не е имал право върху него.

Обратното действие на отказа заличава качеството наследник от откриване на наследството и поради това няма основание отказалият да се причислява към наследниците. Лицето, което се е отказало от наследството на починалия праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което и не дължи заплащане на процесните задължения до размера на наследената част.

Ответникът В. Г. е релевирал възражение, касаещо количеството на доставената в имота услуга и размера на нейната цена.