Определение № 15677 от 22.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15677 гр. София, 22.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б.ова като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100511433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9304/29.09.2023 г., по описа на ЧСИ А.П., подадена Б. Ф. Д., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 698/2023 г., срещу Постановление за въвод във владение от 1.09.2023 г., издаден по изпълнителното дело, за недвижим имот - апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул.

„*******“ № *******

Излага твърдения, че на не й е предоставено копие от страницата с подписите, на която се е подписала с особено мнение и уточнение, че не ползва повече от частта, която притежава от имота. Поддържа, че имотът е съсобствен и взискателят по изпълнителното дело е частен правоприемник на другата идеална част от апартамента и иска да владее неправомерно цялото жилище, включително и нейната част.

Взискателят по изпълнителното дело И. П. П. депозира становище по частната жалба, с което оспорва същата като недопустима, евентуално - неоснователна. Твърди, че жалбата е просрочена и не съдържа нито едно от основанията за обжалване, посочени в закона, при които е предвиден контрол върху действията на съдебния изпълнител. Поддържа, че е собственик на 1/2 ид. части от изпълняемия имот и има право да си служи с общата вещ съгласно нейното предназначение. Сочи, че с представения по делото изпълнителен лист длъжникът Д. е осъден именно да предаде фактическата власт върху посочените идеални части, собственост на взискателя, а последната незаконосъобразно прави едностранно разпределение на ползването на помещенията.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, излага съображения относно недопустимостта на жалбата, поради изчерпателното уреждане на основанията, на които постановлението за възлагане може да бъде обжалвано. По същество твърди, че от изпълнителния лист е видно, че взискателят и длъжникът съпритежават равни идеални части от процесния апартамент, които не са определени по граници и площ, противно на твърдяното от длъжника Д.. В 1 допълнение твърди, че възраженията касаят материалноправен спор, чието разглеждане не е част от компетенциите на съдебния изпълнител. Възражението, че длъжникът е предоставил ключ от апартамента, поради което въвод не се налагало да се извършва, счита за неоснователно, тъй като се установило, че длъжникът е възпрепятствал достъпа на взискателя до 4 от общо 6 стаи в жилището. Моли съдът да потвърди предприетите от него изпълнителни действия като предприети в съответствие със закона.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 202384904000698, по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба на взискателя И. П. П., в качеството му на правоприемник на В. и Б. М.и – титуляри на вземане, обективирано в изпълнителен лист от 11.07.2013 г. по гр. дело № 7735/2015 г. срещу Б. Ф. Д. да предаде владението върху 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, бул. „******* С молба от 19.09.2023 г. взискателят по делото И. П. е поискал от ЧСИ П. да предприеме принудителни действия по въвод във владение в процесния имот, тъй като длъжницата е предала доброволно ключа от входната врата за апартамента, но вътрешните 4 броя врати от общо 6 са били заключени и по този начин му е ограничен достъпа до имота. По молба на взискателя, на 21.09.2023 г. в 13 ч. ЧСИ П. е извършил въвод във владение на взискателя П. в процесния съсобствен имот, за който е била предварително уведомена длъжникът Д. и е присъствала лично.

На 29.09.2023 г. е постъпила частната жалба на длъжника Д. срещу извършения въвод, по която е образувано настоящото производство.

По допустимостта на частната жалба настоящият състав намира следното :

Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител, поради което жалби срещу други действия не са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва само лимитативно изброените действия на частния изпълнител, а именно : постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая жалбоподателката, която е длъжник в производството по изпълнителното дело, не излага конкретни твърдения относно основанието, на което оспорва постановлението за въвод във владение на взискателя, съобразно възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител уредени в чл. 435, ал. 2 ГПК. Дори да се приеме, че жалбата е насочена срещу отстраняването на жалбоподателката от имота, законово регламентираното право на жалба е налице

2 само при излагане на твърдения, че тя не е уведомена надлежно за изпълнението. В случая такива твърдения не се излагат в жалбата, а и от приложените по делото документи не се установява длъжникът да не е надлежно уведомен за изпълнението.

Според отбелязване по изпълнителното дело, длъжникът Д. е била уведомена за предстоящия въвод по телефона (л. 45 от изп. дело), което се потвърждава и от изложеното в подадена впоследствие молба за неосъществяване на въвода (л. 62 от делото) от страна на длъжника.

Като съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира, че от една страна те са насочени срещу надлежното водене на процедурата по въвод, а от друга касаят спор за материално право на собственост, който не може да е предмет на изпълнителното дело. Тези доводи нямат отношение към законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на проверка от съда, съобразно задължителните указания в т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС. В обобщение на изложеното, жалбата е недопустимо подадена.

По изложените съображения настоящият състав намира жалба, вх. № 9304/29.09.2023г., по описа на ЧСИ П., подадена от Б. Ф. Д. за процесуално недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба, подадена от Б. Ф. Д. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот – Апартамент, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул. „******* от 21.09.2023 г., по изп. д. № 20199210400185 на ЧСИ А.П. с рег. № 849 на КЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3