Решение № 2 от 09.01.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Б., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20241310200213 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛ.ХХVІІІ ОТ НПК ВЪВ

ВРЪЗКА С ЧЛ. 78 А НК.

По досъдебното производство № 338/2024 г. по описа на РУ -Б., прокурор при РП-Видин, с мотивирано постановление от 05.12.2024 г., е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на И. А. Ц. от гр. Б., обл. В., затова, че на 02.10.2024 г. в недвижим имот, находящ се на ул. „Т.м.“ № ... в град Б., обл. В., нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на М. В. Н. от град Б., с която се намира във фактическо съпружеско съжителство, вследствие на което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми в областта на дясно слепоочие, на носа и по двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 предл. последно от НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а НК във вр. чл.130 ал.2 от НК.

1

В с. з., наблюдаващият прокурор поддържа предложението, направено с Постановлението от 05.12.2024 г. Пледира, че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвин. И. А. Ц. и налагане на административно наказание "глоба". Относно размера на глобата пледира същият да бъде минималния, предвиден в закона.

Обвиняемият Ив. Ц. се явява лично в с. з., не признава вината си и авторството на деянието, дава обяснения по обвинението, както и принципно за съжителството си с М. Н. – отношения по между им и здравословно състояние на последната. Смята, че наказание се следва само при извършено престъпление, а той не е сторил такова, счита, че ако съдът го накаже с „глоба“ това ще затрудни финансовото им положение, относно осигуряване на лекарства и иска при решение за санкция – тя да е „порицание“.

Съдът, като взе предвид събраните по ДП № 338/2024 г. на РУ - Б. доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът поддържа направеното предложение по реда на гл. ХХVІІІ от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият И. Ц. и пострадалата М. Н. живеели във фактическо, съпружеско съжителство, т.е. без да сключват брак, в неговия дом - в град Б., на ул. „Т.м.“ № 42. Това съжителство продължавало от над 30 години, като от него те не са имали общи деца. Н. имала свои деца, които живеели в чужбина и не си идвали често в страната.

През последните години от съжителството им, често по между им възниквали скандали – словесни, кавги, повишаване на тон и обиди – инициирани и осъществявани от обвиняемия, свидетели на което ставали техни съседи и случайни хора. Никога обаче, никой не е подавал оплаквания и сигнали за това.

На 02.10.2024 г. вечерта, обв. И. Ц. направил забележки за дребни, ежедневни неща на съжителката си, като тя му възразила, че докато била здрава и работела, била „добра“, а сега е „саката и не му трябва“. Н. била в кухнята им и гледала телевизия. Обвиняемият първоначално напуснал помещението, в което били двамата, но след малко се върнал, ядосан от казаното от св. Н., и й казал, че ще я пребие. Веднага започнал да нанася удари с юмруци по главата й, лицето, дори ритници по краката. След побоя св.

Н. имала видими синини и червени петна по лицето и тялото си / едното, дясното бедро/. След нанесените й удари обаче, тя не съобщила на никого веднага – същата вечер.

2

На 04.10.2024 г. при Н. дошли две служителки на местния „Център за домашни грижи“ - медицинската сестра В. Ц. и домашната помощница Соня Ц., двете от град Б., като Ц. и Н. имали писмен договор за обслужване и помощ от този Център. В посочения момент, на посещението, И. Ц. не бил вкъщи. Двете служителки на Центъра забелязали синини и кръвонасядания по лицето и крака на Н. и я попитали какво е това. Тя им разказала, че на 02.10.24 г. Ц. й е нанесъл побой, че се страхува за живота и здравето си, че иска дори да излезе от дома им, и да живее другаде – в някой „социален дом“. Свид. В. Ц. попитала Н. дали ще й разреши да я заснеме – с телефона си. Последната се съгласила, и Ц. направила две снимки на лицето на пострадалата.

Когато Ц. и Ц. се върнали в Центъра, те споделили за видяното и разказаното им с ръководителя му – свид. П. И., а тя веднага съобщила на личния лекар на Н. – доктор В. П.. По негов съвет, от Центъра уведомили полицията, чиито служители посетили незабавно Н., където дошла и линейка на ФСМП-Б.. Н. била прегледана от дежурния лекар във филиала и било образувано досъдебно производство в полицията - за евентуално деяние по НК.

Ив. Ц. бил предупреден с нарочен протокол по ЗМВР да не осъществява действия, застрашаващи живота и здравето на М. Н., да не й нанася телесни повреди, да не й се заканва и да се извършва домашно насилие.

Били подадени сигнали до ръководителя на ДПС-Б. относно Н., като претърпяла насилие и лице имащо нужда от настаняване в социална институция.

В хода на досъдебното производство била назначена и проведена съдебно-медицинска експертиза - по писмени данни. Видно от заключението на вещото лице, на М. Н. били причинени хематоми в областта на дясно слепоочие, на носа и по двете очи. Също така – освидетелстваната имала и хематом на десния крак /бедрото/. По механизъм на увреждане, същите увреждания отговарят да са получени по време и начин, както са описани от пострадалата и потвърдени от свидетелските показания по делото и не е възможно да са вследствие на падане на пострадалата – резултат от падане от собствен ръст или удари по елементи от обстановката /мебели/. Според вещото лице, тези увреждания са довели само до болка и страдание.

За настоящия съдебен състав безспорно се доказаха фактите – получени телесни наранявания по главата – лицето и крака на свид. М. Н., момента на получаването им, начинът на същото, механизма на това – вкл. и кой е нанесъл ударите и ритниците по тялото на пострадалата – а именно обвин. Ц.. Тези обстоятелства освен устните доказателства – свидетелски показания на самата М. Н., В. Ц., С. Ц., П. И., В. П., Н. И. М. П.-Д., Д. Д., Г. Г. и В. Т. /които са 3 абсолютно непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло, вкл. и дадените пред съдия от пострадалата в хода на ДП /, се установяват и от писмените доказателства, изготвени по реда на НПК и приети от съда – докладни записки до Началник РУ-Б., сигнал от последния до Директора на ДСП-Б., Доклад за посетен сигнал за упражнено домашно насилие, предупредителен протокол по ЗМВР – съставен на обвиняемия, амбулаторен лист от преглед на Н. във ФСМП-Б. от 04.10.24 г., заключение на проведена съдебно медицинска експертиза. Дори съдът приема като доказателства, съответстващи и с показанията на свидетелите, видели на 04.10.24 г. състоянието на Н. – и двата броя снимки, макар и да не са изготвени по реда на НПК, но не оспорени от обвиняемия и кореспондиращи с думите на свидетелите – като начин, време и място на изготвяне /заснемане/.

Абсолютно право на обвиняемия е да не признава вина и авторство на поведението си, както към 02.10.24 г., така и предходно такова с прямо Н..

Наистина той няма и лоши характеристични данни, съгласно изготвената му характеристика от полицейски служител в РУ-Б., няма регистрации и провеждано лечение при психиатър. Но по делото се събраха и показания – на свид. П.-Д., на свид. Д., на Г. и Т. – за предходно агресивно поведение на Ц. спрямо Н.. Св. П.-Д. и св. Д. съобщават, че лично те, като и трети лица/ туристи, ползващи услуги в туристически обект на първата свидетелка, находящ се в близост до дома на Ц./ са ставали свидетели на кавги, викове, скандали от страна на Ц. към съжителстващата с него жена, а пред свидетелите Г. и Т. – самата тя е споделила за подобно поведение /побой конкретно/ на Ц. и преди, но не чак с такива сериозни последици за нея.

Вещото лице, съдебен лекар, в заключението си по извършената медицинска експертиза, изразява категорично мнение за механизма, по който са получени телесните увреждания на Н. / удари на твърди тъпи предмети/ и възможността това да са именно юмруци и ритници. Също така, това вещо лице категорично отрича възможността уврежданията да са настъпили от удари при падане – удари на тялото на пострадалата в различни предмети под тежестта на самото тяло, при негово падане.

Няма спор по делото за факта на дълготрайното съвместно съпружеско съжителство на обвиняемия и Н. – като при семейни хора, без обаче да имат брак, поради което и посегателството на обвиняемия върху телесната 4 неприкосновеност на пострадалата, изпълва признаците на квалифициращото обстоятелство „ в условията на домашно насилие“ по см. на чл.93 т.31 от НК.

За съда, самата пострадала, очевидно е затруднена да сподели пред трети лица, вкл. и разследващи органи за проблемните им отношения с обвиняемия в пълнота, тъй като освен дългото съжителство, понякога водещо до почти необяснима емоционална и психическа зависимост по между такива лица, и до обикновен физически страх от последващи посегателства.

Доказателство за това са показанията на Н., която е твърдяла, че не е имало други такива побои, но пред свидетели е споделила обратното, както и че изпитвайки притеснения за себе си – е имала намерения първоначално /след 04.10.24 г./ да напусне общото жилище с Ц..

Предвид всичко посочено до тук, съдът приема, че обвиняемият И. А.

Ц., от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на чл. 131 ал.1 т.5а във вр. чл.130 ал.2 НК, тъй като на 02.10.2024 г. в недвижим имот, находящ се на ул. „Т.м.“ № 42 в град Б., обл. В., нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на М. Владимирова Н. от град Б., с която се намира във фактическо съпружеско съжителство, вследствие на което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми в областта на дясно слепоочие, на носа и по двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 предл. последно от НК.

Относно телесно увреждане, нанесено и върху бедрото на пострадалата, за което се съдържат доказателства по делото, вкл. и в медицинската преценка от вещото лице – обвинение няма повдигнато, поради което и съдът не може да го включи в състава на престъплението като конкретен елемент, респ. не е възможно да произнесе съдебния си акт и относно него, т. к. би излязъл извън рамките на обвинението.

Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.

131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК, е "лишаване от свобода" до една година или «пробация».

Към момента на извършване на деянието обвиняемият Ц., е не осъждан и не му е налагано наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК също.

Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а 5 от НК, за освобождаване на обвин. Ив. Ц. от наказателна отговорност, и няма законови пречки на същият да бъде наложено административно наказание "глоба". / възможност за наказание „порицание“ не съществува тук, както поиска обвиняемият, като опция/

Съдът налага на обвин. И. А. Ц. административно наказание "ГЛОБА" в размер на минималния предвиден в НК все пак, а именно – 1000,00 лева.

Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелствата, че обвиняемият е затруднен финансово – пенсионер, възрастен човек е, също се придвижва затруднено /с патерици/, и по-висок размер на това наказание наистина би обременил бюджета на наказания, който на практика е общ с този на пострадалата. Според съда с този вид и размер на санкцията ще бъдат постигнати и целите на наказанието.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди обвин. Ц. да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин 279,90 лв. – разноски, направени в хода на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице – съдебен лекар, за провеждане на съдебно-медицинска експертиза.