Решение № 14710 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14710 гр. С., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110170285 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу ЗК „Бул Инс“ АД.

Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление-гр.

Ямбол твърди, че на 02.07.2016 г. на АМ „Тракия“, при км 278+000, водачът на лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. Номер .... предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което били увредени „пътни принадлежности“ по смис. на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, които представлявали основни елементи от републикански път, който се управлявал от ищеца. Сочи, че ПТП е констатирано с констативен протокол № 3392р4944/03.07.2016 г.

Счита, че ответникът (в качеството му на застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния водач) следва да му възстанови стойността на претърпените имуществени вреди по щета № ...2016. Съставена е количествено стойностна сметка, въз основа на която е посочено, че общата стойност на имуществените вреди възлиза на 4322,76 лева. Сочи, че обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП са безспорно установени по приключило досъдебно производство по НОХД № 85/2018 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, по което е постановена осъдителна присъда за водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и е допуснал напускане на платното за движение и преминаването му в разделителната ивица. В хода на ПТП е установено също така е установено, че водачът е бил с концентарция на алкохол в кръвта 1.39 промила. Въпреки отправеното заявление за изплащане на нанесената щета с изх. № 53-00-247/14.07.2016 г., получено от ответника на 18.07.2016 г. сумата в размер на 4322,76 не била заплатена. С оглед на изложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи сумата в размер на 4322,76 лева, обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.07.2016 г. на АМ „Тракия“, при км 278+000, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 2118,32 лв. за периода от 02.07.2016 г. до 30.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по 1 ч.г.д. № 29616/2021 г. по описа на СРС, 36 гр. състав. Претендира сторените в производствата разноски.

Ответникът „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл.

131 ГПК, с който заявява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва предявените искове по основание и размер, както и обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното събитие и наличието на причинно- следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и посочените в исковата молба вреди.

Въвежда възражение за съпричиняване, обосновано с това, че увредените ограничителни системи били монтирани незаконосъобразно и в нарушение на техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа, утвърдена от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че ищецът не бил изпълнил задължението си по чл. 30 ЗП във връзка с поддържане на процесните пътни участъци от републиканската пътна мрежа, което било допринесло за настъпване на пътнотранспортните произшествия. Оспорва механизма на настъпване на събитията, както и наличието на причинна връзка между вредите и застрахователните събития, както и претендираните от ищеца размери на застрахователни обезщетения като завишени. Поддържа, че при определяне на обезщетението следва да бъде приспадната стойността на запазените части и остатъчната стойност на материалите на увредените ограничителни системи. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва поддържа, че ответното дружество следва да дължи заплащане на такава от датата на уведомяване на застрахователя от страна на увреденото лице. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност относно съдебнопредявените вземания. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК положителни установителни искове с пр. основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже предпоставките включени във фактическия състав на вземането, а именно: наличието на застрахователно правоотношение при ответната страна по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие; наличието на застрахователно събитие; наличието на вреди по вид и размер, както и наличието на причинна връзка между претърпените вреди и застрахователното събитието.

При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, включително твърдението за съпричиняване.

За да възникне вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на непогасено главно вземане и изпадане на длъжника в забава.

В настоящия случай, с оглед становището на ответната страна и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, с изрично определение на съда е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица № BG/02/11600643696 при ответника по отношение на процесното МПС „Опел Мерива“, с рег. Номер .....

От представения по делото протокол за ПТП и съдебно техническа експертиза се установи, че на 02.07.2016 г. лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. Номер ...., управляван от Н. Д. Г. при движение по АМ Тракия по посока към Бургас при км.278+000 м губи контрол над МПС и се отклонява автомобила в ляво по посока на движението си, причинява ПТП и нанася увреждания на еластична ограда (мантинела), част от инфраструктурата на автомагистралата. Вещото лице по приетата без възражения от страните САТЕ посочва, че всички увреждания по еластичната ограда /мантинела/ и другите пътни детайли, съставляващи "пътна принадлежност", от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с настъпилото пътно2 транспортно произшествие, като поради естеството на съоръжението /отговарящо за безопасността при пътуване/ е невъзможна поправка на същото, като е задължителна подмЯ.та с ново /т. е. поставяне на нова мантинела/. Вещото лице посочва, че съгласно протокол за оглед на местопроизшествие, процесният участък е в нормално експлоатационно състояние.

Видно от приложеното към настоящото производство НОХД № 85/2018 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, се установява, че е постановена осъдителна присъда за водача Н. Д. Г., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и е допуснал напускане на платното за движение и преминаването му в разделителната ивица. В хода на ПТП е установено също така, че водачът е бил с концентарция на алкохол в кръвта 1.39 промила.

С писмо с изх. № 53-00-247/14.07.2016 г., получено от ответника на 18.07.2016 г., последният е поканен да заплати стойността на имуществената щета по настъпилото застрахователно събитие и образуваната щета. Съставена е количествено-стойностна сметка, в която са описани причинените ни действителни щети, изразяващи се в описаните увреждания с общата стойност на щетата в размер на 4322,76 лв.

Съдът като взе предвид съдебно автотехническата експертиза и съобрази доказателствата по делото и на основание чл. 162 ГПК намира, че искът е основателен за сумата от 4322,76 лв., който е размера на реалната причинена вреда и с оглед принципа на диспозитивното начало. Към момента на настъпване на застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответното дружество,която е описана в констативния протокол.

Всички посочени обстоятелства не се спорни между страните. Вината на водача на процесния лек автомобил се предполага до доказване на противното, тъй в случая се установи че именно негово противоправно поведение е довело пряко до причиняване вреда на ищеца, като в тази връзка съдът на осн. чл. 300 ГПК зачете и задължителната сила на присъдата на наказателния съд. Ответника не е оборил вината на водача.

Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност" към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на юридическо лице, на което е възложено управлението на републиканските пътища, към които се числи АМ "Тракия " в посочения участък, предявения осъдителен иск за заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.

Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахованата отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по еластичната ограда /мантинела/ и другите пътни детайли при процесното застрахователно събитие, представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпЯ. загуба. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /да се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел, респ. вече платена от ищеца за възстановяването на пътната инфраструктура. Размерът на тази парична сума следва да се определи съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи за страната към деня на увреждането. В тази връзка съдът взе предвид изложеното от в. л.

3 категорично становище, че увредената мантинела не подлежи на поправка, а е задължителна нейната подмЯ.та й. Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка "ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация. В този смисъл съдът намира, че от размерът на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и постановените по реда на решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., и др., поради което възражението на ответника в тази посока е неоснователно.

За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че вземането за главница е погасено по давност. По отношение на същото се прилага общата петгодишна давност, а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 26.05.2021 г.

Частично е основателно възражението на ответника за погасяване на вземането за лихва, тъй като същото се погасява с 3 годишна давност, с оглед което съдът приема, че се дължи лихва за забава върху главницата само за периода за периода от 26.05.2019г. до 30.04.2021 г., който съдът на осн. чл. 162 ГПК определи в размер на 847.74 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dba66b7b-dd38-40f3-9437-9c90add40a1e