Решение № 158 от 18.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер -102

18.04.2018 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На четиринадесети март, две хиляди и осемнадесетата година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор: ______________

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Търговско дело № 70 по описа за 2017 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът Т.В.В. от гр. Ст. Загора е предявил иск против „Пиргос ланд“ООД – гр.Бургас и Д.Г.М. от с.Р., обл. Б., с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците , че дължат солидарно на ищеца сумата от 112 000 лв. – част от дължимата главница от 212 000 лв. в пълен размер по запис на заповед от 16.10.2015 г. , с издател „Пиргос ланд“ООД, авалиран от д.м. с падеж 01.10.2016 г. ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в заповедното производство в размер на 4940 лв. и разноски в настоящото производство. Прилагат се и се ангажират доказателства. Сочи се от ищцовата страна , че първият ответник , представляван от Д.М. на 16.10.2015 г. е подписал запис на заповед с падеж 01.10.2016 г. , с който дружеството се е задължило да плати на ищеца като поемател сумата от 212 000 лв. като записът на заповед е авалиран от втория ответник – физическо лице. Чрез банков превод на 11.10.2016 г. е било извършено плащане на сумата от 100 000 лв. от страна на Ответника „Пиргос ланд“ ООД. По реда на заповедното производство чрез депозирано заявление по чл.417 от ГПК ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимата сума и разноски в размер на 4940 лв. Последвало е образуване на изпълнително производство като след получаване на ПДИ от страна на длъжника е било депозирано възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата.

С отговорите си на исковата молба ответниците Пиргос ланд“ООД и Д.М. оспорват предявената претенция. Твърди се , че записа на заповед е издаден по повод обезпечаване на задължение по каузална сделка – сключен между ищеца и първия ответник – договор от 22.12.2015 г. за покупка на дружествени дялове от капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. На основание този договор ищецът е продал на първия ответник всички свои дялове от капитала на това ЕООД , в резултат на което първият ответник е станал едноличен собственик на капитала на това дружество. Прехвърлянето на дяловете е било вписано в ТР на 30.12.2015 г. Твърди се още , че този договор е бил втори по ред , а първият – бил сключен на 16.10.2015 г. като и в двата договора продажната цена била 1 300 000 лв. Към първият договор е бил подписан и анекс на същата дата – 16.10.2015г. като според него продажната цена ставала 1 512 000 лв. – увеличена с 212 000 лв. и с този анекс е уговорено , че за обезпечаване на задължението за заплащане на 212 000 лв. купувачът ще издаде в полза на продавача запис на заповед за тази сума като вторият ответник ще авалира записа на заповед.

Ответниците сочат и представят писмени доказателства , че с подписано допълнително писмено споразумение с нотариално удостоверени подписи на 08.12.2015 г. договорът за покупко-продажба на дружествените дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД от 16.10.2015 г. е прекратен.

Намират , че единствения действащ договор между страните е от 22.12.2015 г. и с него са уредени отношенията по прехвърляне и придобиване на дяловете от капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. Поради това , че процесният запис на заповед е бил издаден по сключен анекс , допълващ първия договор , който е прекратен , то и анекса , то и анекса , представляващ част от прекратен договор не е действащ. Страната обосновава тезата , че след като записът на заповед обезпечава вземане по прекратен договор ведно с анекса към него, който няма самостоятелно действие , то сумата по записа на заповед е недължима , считано от датата на подписване на прекратителното допълнително споразумение – 08.12.2015 г. Плащането на сумата от 100 000 лв. се твърди , че е резултат на грешка вследствие продължителните преддоговорни отношения с ищеца , довели до сключване на предварителен договор и няколко споразумения и сделки. Приложени са доказателства, претендират се разноски.

От своя страна ищецът Т.В. с допълнителната искова молба оспорва като неотговаряща на действителното положение твърденията на ответниците.

Излагат се следните факти и обстоятелства: - на 23.09.2015 г. между ищеца като едноличен собственик на капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД и ответното дружество „Пиргос ланд“ ООД е бил подписан предварителен договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. При преговорите е станало ясно , че за осъществяване на сделката „Пиргос ланд“ ООД ще ползва банков кредит от „Райфайзенбанк“. При договорена стойност на дяловете 1 500 000 лв. , банката е преценила , че ще отпусне кредит 1 000 000 лв. – представляващи 80% от финансирането на сделката.

Поради това страните са се договорили в официалните документи за пред банката цената на сделката да е 1 300 000 лв. като банката ще отпусне кредит от 1 040 000 лв. , а остатъкът от 260 000 лв. ще бъде изплатен със средства на „Пиргос ланд“ООД. С цел установяване на действителната цена между страните е бил подписан анекс също на 23.09.2015 г. като в него е посочена цената от 1 500 000 лв.

Сключения предварителен договор без анекса е бил представен на банката и на 29.09.2015 г. между банката и „Пиргос ланд“ООД е бил подписан договора за целеви кредит като дружеството получава 1 040 000 лв. – представляващи 80% от цената на дружествените дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД. Сочи се още , че междувременно страните уговорили вдигане на действителната цена с още 12 000 лв. и същата възлиза общо на 1 512 000 лв. поради условието на банката преди отпускане на кредита да бъде представен нотариално заверен окончателен договор за закупуване на 100% от дружествените дялове на „Травъл ин БГ“ ЕООД на

16.10.2015 г. е бил сключен такъв нотариално заверен договор. В него е била вписана не действителната цена от

1 512 000 лв. , а според демонстрираната пред банката воля – 1 300 000 лв. с оглед финансовото състояние на „Пиргос ланд“ООД. На същата дата с цел защита интересите на ищеца В. е бил сключен и анекс , в който е посочено , че действително дължимата цена е 1 512 000 лв. и като обезпечение за заплащането на част от цената е подписан и процесния запис на заповед. По искане на ответника в началото на ноември на основание чл.5.6 и 9.5 от кредитния договор с банката се е наложило подписване на допълнително споразумение за прекратяване действието на окончателния договор от

16.10.2015 г. „Пиргос ланд“ООД е бил задължен в 3 – дневен срок от сключването на договора за продажба на дяловете да заяви вписване новото обстоятелство по смяната на собственика на капитала в ТР. Това не е било сторено от ответното дружество и с цел да не се попадне в хипотеза на неизпълнение на договора за кредит / по чл.9.5/ и да се предизвика преустановяване на отпускането на кредита се е стигнало до прекратяване на договора от 16.10.2015 г. и подписване на нов – на 22.12.2015 г. – окачествен като преподписан окончателен договор от ищеца. Твърди се от страна на ищеца обаче, че действителната обща воля на страните по параметрите на договора не са променени – в т.ч. – и по цената от 1 512 000 лв. Излагат се доводи , че действителната вола се потвърждава от факта на подписване на договора от 22.12.2015 г. със същия предмет – брой дружествени дялове, на същата номинална стойност, на същата , представена пред банката цена със същия план за изплащане на цената на дяловете. Ищецът счита , че действието на предварителния договор и анекса , указващ действителната цена на дяловете преди увеличаването й не е прекратено и към настоящия момент и това доказва , че общата воля на страните не е променена и условията за продажбата остават същите. Твърди се , че цената на дружествените дялове, посочена в предварителния и в двата окончателни договора е привидна. Действително уговорената цена е посочена в анекса от 23.09.2015 г. към предварителния договор и в анекса от 16.10.2015 г. към окончателния договор и записа на заповед от 16.10.2015 г. Твърди се , че ответниците са признали съществуването на вземането и задължението по записа на заповед чрез:

- подписването от ответника М. в качеството му на управител на ответното дружество, на анекс към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД на 23.09.2015 г., в който е посочена действително уговорената цена между страните;

- с подписването на анекс от ответника М. в качеството му на управител на ответното дружество на 16.10.2015 г. , в който е посочена завишената действителна цена – 1 512 000 лв. , с което изрично е признал , че това е уговорената цена между страните; - след изпратена покана от ищеца на 05.10.2016 г. – т.е. – 4 дни след падежа на записа на заповед до електронната поща на ответното дружество и до ответника М. за заплащане на дължимата сума от 212 000 лв. по записа на заповед на 11.10.2016 г. банковата сметка на ищеца е била заверена със сумата от 100 000 лв., приведена от „Пиргос ланд“ ООД с посочено основание – по договор за покупко-продажба, анекс от 16.10.2015 г.; - на 11.10.2016 г. по повод получената покана за плащане на задължението по записа на заповед ответникът М. е изпратил по електронната поща на ищеца В. писмо с признание на задължението от 112 000 лв. по записа на заповед. С това писмо ответникът е посочил причините , поради които не извършил плащането като предлага задължението по записа на заповед да бъде прихванато с твърдяни задължения на ищеца към ответното дружество. В отговор ищецът е отказал да бъде извършено такова прихващане като подробно се е аргументирал. По повод твърдението на ответниците , че извършеното частично плащане на сумата от 100 000 лв. отново е изтъкнато направеното признание от страна на ответниците на 11.10.2016 г. , в което е заявено , че в същия ден е извършено плащане на сумата от 100 000 лв. , а за остатъка е предложено прихващане. С приложените към допълнителната искова молба доказателства е удостоверено , че месец след извършеното частично плащане на сумата от 100 000 лв., ответникът М. е предложил остатъкът от задължението по записа на заповед от 112 000 лв. да бъде изплатен на два пъти: - половината при получаване на субсидията и другата половина – при добива на реколтата през август 2017 г.. С това страната обосновава , че плащането на 100 000 лв. не е грешка и че това плащане е извършено в резултат на договорената цена на дружествени дялове. Ищецът твърди , че между страните няма други договорни отношения между страните, по които да са дължими 100 000 лв. , още повече , че при превода основанието ясно е посочено защо е преведена сумата. Приложени са и са ангажирани доказателства.

С отговорите на допълнителната искова молба ответниците „Пиргос ланд“ООД и Д.М. оспорват твърденията на ищеца относно причините за прекратяване на договора от 16.10.2015 г. и намират тези причини за ирелевантни като сочат , че първият договор е прекратен и действащ между страните е втория договор с размер на покупната цена –

1 300 000 лв. Намират, че със сключването на окончателен договор, по принцип се поставя край на действието по предварителния , който е сключен единствено с цел да бъде сключен окончателен договор. Отново се твърди , че извършеното частично плащане на сумата от 100 000 лв. е резултат на грешка като е преценено за достатъчно , че е извършено по анекс с прекратено действие и то след прекратяването му. Сочи се , че част от твърденията в допълнителната искова молба са извън предмета на процеса и посочените факти са ирелевантни.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На основание чл.417 от ГПК от страна на Т.В.В. е било депозирано заявление пред Районен съд – Бургас против „Пиргос ланд“ООД , представлявано от Д.М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за заплащането на сумата от 112 000 лв. на основание запис на заповед , както и да се издаде изпълнителен лист. Представен е оригинала за документа по чл.417 от ГПК. Посочено е