Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 102 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 111/2026
Вид
Протоколно определение № 102
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Румяна Панталеева, Георги Николов Грънчев, Павлина Георгиева Димитрова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 102 гр. Варна, 14.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова и прокурора А. Вл. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600111 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:08 часа се явиха:

Жалбоподателят К. А. Е., редовно призован, явява се, воден от органите на РД „Охрана“ Варна и заедно с адв. С. В. И. от АК - Варна, надлежно упълномощен от обвиняемия от фазата на досъдебното производство и приет от съда

За Апелативна прокуратура - Варна се явява прокурор А. П..

АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Моля да приемете по доказателствата 3 броя копие на удостоверения за раждане, касателно семейния статус и децата, за които се полагат грижи - едното е негово, а другите са от предишен брак на жената, с която сега живее, общо са три деца. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства, да се приемат представените от защитата. Не правя искания за отвод.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както и да бъдат приети представените документи, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства три удостоверения за раждане, издадени от Община Варна – по отношение на децата А. А. Е., А. А. Р. и Ф.А.Р..

ПО ЖАЛБАТА:

АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така депозираната жалба. На първо място досежно обоснованото предположение за авторството на деянието, ние положихме усилия да бъде извършен повторен разпит на единствения свидетел - П.Х., който посочва К. Е. като лице, което му е разпространило, същевременно говори и упоменава имената на баща му, има разногласия по отношение на това кой от двамата има предвид.

Доколкото обвинението е за държане на високорискови наркотични вещества, намерени на адреса на баща му и тези наркотични вещества са държани в съучастие, ние считаме, че този 1 момент следваше да бъде изяснен, дали действително е имало разпространение по отношение на този свидетел, който отказва да даде каквито и да е свидетелски показания, отказва да участва в очна ставка, като обвиняемият даде подробни обяснения в тази насока и изяви желание да участва в очна ставка, за да са изясни момента на свидетелстване, досежно разпространителската дейност дали е налице или не. Считам, че до приключване на досъдебното производство този момент трябва да се изясни с оглед категоричния отговор дали има такава разпространителска дейност. Това не е сторено до настоящия момент, а и предвид нежеланието на свид. П.Х., което за мен е логично и има защо да не съдейства, същият в момента по наши данни се намира в Затвор - Варна отново за притежание на наркотични вещества.

Досежно опасността от укриване и извършване на ново престъпление, аз считам, че към този момент същата е намаляла. Обвиняемият полага грижи за 3 деца, на всички ни е известно, че баща му също е задържан по досъдебното производство, майка му почина, тези три деца са изцяло на плещите на съпругата, която не може да се справя. Молбата ни е, ако е възможно мярката за неотклонение да бъде „домашен арест“ с електронно наблюдение до приключване на досъдебното производство и за изясняване на свидетелите по отношение на диспозитива, който към настоящия момент не знам дали е работен или ще бъде прецизиран още веднъж, това е изцяло работа от органа на досъдебното производство. Няма опасност да се укрие, да извърши друго престъпление, пак казвам, периода на задържане намаля интензитета на тази опасност и Ви молим, ако е възможно мярката за неотклонение да бъде „домашен арест“ с оглед полагане на каквито да е грижи и помощ на съпругата в отглеждането на трите деца. Семейният статус е изключително тежък, майка му почина докато са в ареста, баща му понастоящем също още е в ареста в гр. Шумен.

Основно обвинението се крепи върху този свид. П.Х., който чисто физически на снимка посочва К. Е. и навсякъде говори за Арап Али, който е баща му, навсякъде говори за този човек, това трябваше да се изясни, но той упорито отказва да се изяснят тези обстоятелства и това е видно от досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение. Няма да вземам отношение по обоснованото предположение, т. к. считам, че липсват каквито и да е нови обстоятелства, които да обосновават същото. Не мисля, че такива изобщо се сочат в молбата и жалбата на защитата. Намирам, че в случая е налице опасност да извърши ново престъпление от страна на К. Е., предвид спецификата на престъплението, характеристиките на същото, броят, видовете и количеството на наркотичните вещества, специфичният начин на държане - те са били укрити, както и данните за една дълговременна и упорита разпространителна дейност, превърнала се според мен в начин на живот и перманентен източник на неправомерни доходи за фамилията. Очевидно е наложено условно наказание, в чийто изпитателен срок е извършено и настоящото престъпление, това не е оказало никакъв ефект върху битието му и неговия светоглед. При това положение считам, че мярката за неотклонение правилно е била потвърдена от ОС – Варна и жалбата е неоснователна.

ЖАЛБ. К. А. Е.: Искам домашен арест, ако може.

След тайно съвещание, за да се произнесе, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Предмет на проверката е определение по ЧНД № 523/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег. № 343/06.04.2026 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на К. А. Е., обвиняем по ДП № 1025/2025 г. на Трето РУ ОД МВР Варна.

Претенцията, която се разглежда от въззивния съд, е по реда на чл.65 от НПК, което предполага при първоначално вземане на мярката за неотклонение вече да е било обсъдено и възприето наличието на подозрение относно авторството на деянието. Въпреки направените възражения от жалбоподателя във връзка с един от свидетелите, които на практика се свеждат до това, че той не е разпитан допълнително, при преглед и запознаване с резултатите от всички последващо извършени процесуални действия по разследването в досъдебното производство, 2 настоящият въззивен съдебен състав не констатира такива, който да разколебават първоначалното обосновано предположение.

По отношение на рисковете в чл.63, ал.1 НПК, основанието при първоначалното вземане на мярката за неотклонение е било изведено от факта на предходно осъждане с наложено наказание при приложение на чл.66, ал.1 НК и актуална инкриминация в рамките на определения изпитателен срок. Предметната престъпна дейност е продължавана, състои се от няколко отделни деяния, вписани в диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем по чл.354а, ал. 1 от НК.

Дейността е извършвана в условията на съвместна престъпна дейност с бащата на задържаното лице и предмет на инкриминацията са различни по вид високорискови наркотични вещества в немалки количества, което заедно с риска от предходното осъждане, обосновава и висока степен на обществена опасност на деянията, съответно добавя отделно основание да се счете, че именно мярката за неотклонение „задържане под стража“ е адекватна и ще осъществи целите, предвидени в закона.

Искането за определяне на втората по тежест мярка за неотклонение и днес се аргументира с необходимостта да се полагат грижи за малолетни деца. Този въпрос вече е разглеждан при предходно произнасяне, представените тогава доказателства са аналогични с депозираните днес, и не могат да обосноват промяна във вече направената констатация, че децата фактически се отглеждат от тяхната майка. В тази връзка искането да се наложи мярка „домашен арест“ е и неуместно, доколкото разпространяването на наркотиците е извършвано във и около домовете на обвиняемия и лицето, с което отговаря при условията на чл.20, ал. 2 НК – неговият баща.

Твърдените социални причини не са с такава тежест, която да ги противопостави убедително на необходимостта от защита на обществения интерес.

Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал. 9 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 523/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег. № 343/06.04.2026 г., с което е оставено без уважение искане за промяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на К. А. Е. , ЕГН **********, обвиняем по ДП № 1025/25 г. на Трето РУ ОД МВР Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът се води в съдебно заседание, което приключи в 10:17 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

3