Решение № 893 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510668 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., срещу решение № 8203 от 18.07.2022 г. по гр.д. № 71335/2021 на СРС, ГО, 42 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „М.К.н“ АД, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: 1/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 866,63 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2018 г. – м. април 2019 г., за топлоснабден имот ап. 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане;

2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 222,19 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г. на главницата за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 52868/2021 г. на СРС, ГО, 42 състав.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че въпреки, че между страните за процесния период няма изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ответникът е употребил процесното количество топлинна енергия за стопански нужди, поради което дължи заплащането й. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

1

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответното дружество „М.К.н“ АД, чрез юрк. Гергана Рабетова, се поддържа правилност на обжалваното решение. Твърди се, че не е доказано именно дружеството-ответник да е ползвало имота, съответно да се е обогатило с цената за доставената топлинна енергия. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Делото има за предмет предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „М.К.н“ АД иск за установяване съществуване на вземане на ищеца към ответника, основано на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това личи от фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, както и от петитума на същата. Твърди се, че в исковия период ответникът е бил фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот, без между страните да е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и че стойността на доставената за периода топлинна енергия не е била платена от ответника. Това е довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД същият дължи плащане на сумата, с която се е обогатил без основание, представляваща цената на доставена и неплатена топлинна енергия.

За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се осъществили.

В случая страните не спорят, че „М.К.н“ АД е собственик на процесния апартамент.

Този извод следва и от данните, съдържащи се в акт за разпределение на отопляеми обекти 2 по проект в ап. 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* от 28.08.2012 г., който акт е подписан от представители на двете страни, като за ответника е посочено, че е собственик на имота, както и от списък на собствениците на самостоятелни обекти във вх. ******* ж.к.

„Лагера“, гр. София от 10.08.2012 г..

Не се спори, че имотът се полза за небитови нужди.

Между страните, за процесните имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение. Съгласно цитираната разпоредба формата на договора за продажба на топлинна енергия за небитови нужди е писмена, задължителна и е условие за действителност на сделката. Следва да се посочи, че представеният от ищцовото дружество договор № 9116/431532/ 27.09.2012 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е бил сключен за срок от 5 г. (до 27.09.2017 г.) и не е действал в процесния период м. август 2018 г. – м. април 2019 г.

С протокол от 03.05.2012 г. общото събрание на етажната собственост в сградата на адрес гр. София, ж.к. „******* Г, присъединена към „Топлофикация София“ ЕАД, е взело решение за сключване на договор за избор на „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от договор от 01.06.2015 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на сградата.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период сградата на адрес гр. София, ж.к. „******* Г, е била непрекъснато топлоснабдена. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия.

От заключението на съдебносчетоводна експертиза се установява, че стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия в процесния период и имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 866,63 лв.

Налице е обогатяване на ответника, доколкото той е собственик на апартамента и по делото няма данни друго лице да го е ползвало (недоказано е твърдението на ответника, че в процесния период апартаментът се е ползвал от наемател).

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесната сума не е заплатена.

Предвид изложеното предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност. В случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, доколкото процесното вземане не представлява периодично плащане, а 3 се основава на неоснователно обогатяване. Поради това и с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.09.2021 г., вземането на ищеца за сумата 866,63 лв., представляваща цена на доставена в периода м. август 2018 г.

– м. април 2019 г. топлинна енергия, не е погасено по давност.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Искът е неоснователен.

За да бъде уважен, следва да са налице следните предпоставки: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението (с възможност на приложение на чл. 162 ГПК, ако искът е доказан само по основание).

Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая по делото няма данни такава покана да е била отправена от ищеца към ответника преди образуване на заповедното производство, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава едва на 08.10.2021 г., с получаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С оглед на горното искът по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г. на сумата 866,63 лв., подлежи на отхвърляне.

Предвид изложеното първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против „М.К.н“ АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 866,63 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2018 г. – м. април 2019 г., за топлоснабден имот апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане, и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен. В останалата част решението ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищецавъззивник следва да се присъдят 80 % от направените от него разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции – сумата 600 лв., включваща част от платените държавни такси и възнаграждения за вещи лица. В негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена и сумата 200 лв. юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции, изчислено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред първата инстанции, изчислено по реда на чл. 25, ал.

1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответникът не претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

4

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8203 от 18.07.2022 г. по гр.д. № 71335/2021 на СРС, ГО, 42 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против „М.К.н“ АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 866,63 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2018 г. – м. април 2019 г., за топлоснабден имот апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против „М.К.н“ АД иск, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 866,63 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2018 г. – м. април 2019 г., за топлоснабден имот апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 52868/2021 г. на СРС, ГО, 42 състав.