Разпореждане № 45742 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45742 гр. София, 17.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110114992 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба вх. № 92217/14.03.2025 г., подадена от К.

Г. Г..

Съдът намира, че исковата молба е нередовна.

За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.

Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим, ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват процесуалните пречки за съществуването или за упражняване правото на иск. В мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено е че недопустимо е съдебното решение, постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество – отсъствие на положителна, или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от съдържанието на исковата молба са посочване на ответника по делото – чрез имената и адреса му, ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като искане за защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането.

1/ Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, намира, че към настоящия момент исковата молба е нередовна – по делото е неясно срещу кого е насочена исковата молба. Посочването на надлежен ответник с адрес му съгл. изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК е част от редовността на същата и съответно от значение за надлежното упражняване на правото на иск.

1

Ищецът следва да идивидуализира ответника с наименование, ЕИК, седалище и/или адрес на управление.

2/ В исковата молба липсват конкретни твърдения за нарушени или засегнати права на ищеца.

Ищецът трябва да изложи ясно фактически обстоятелства, на които основава предявената претенция.

3/От исковата молба не става ясно какъв е петитума на иска – в какво се състои искането й, казано по друг начин какъв иск е предявен. Невъзможно да се изведе вида на търсената от ищеца защита.

Ищецът трябва да посочи в какво се изразява искането му до съда, като формулира надлежен петитум, съответстващ на обстоятелствената част.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 92217/14.03.2025 г., подадена от К. Г. Г..

УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да представи поправена искова молба, с препис за ответника, в която следва да отстрани констатираните нередовности, като:

1. посочи пълно наименование, ЕИК, седалище и/или адрес на управление на ответника;

2. опише подробно обстоятелствата, на които основава иска си.

3. да формулира ясно искане до съда – петитум на исковата молба;

4. да представи копие от приложените към исковата молба приложения за ответника.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на което и да е от така дадените указания, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал.

3 ГПК.

УКАЗВА на страната за правото и да ползва безплатна адвокатска помощ, в случай, че същата не може да си позволи такава. В случай, че страната желае да ползва безплатна адвокатска помощ следва с писмена молба отправена до съдебния състав за заяви същото, както и да приложи към молбата си доказателства за 1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Съдът изрично подчертава, че трябва да се представи декларация за материално и гражданско състояние.

УВЕДОМЯВА страната за следните и задължения и последици при неизпълнението:

Чл. 40. (1) ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в 2

Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) (Доп. - ДВ, бр.

110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3