Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1499 от 20.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6828/2021
Вид
Решение № 1499
Подписан
20.06.2022
В сила
20.06.2022
Състав
Иванка Иванова, Яна Емилова Владимирова, Петър Любомиров Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6 и сл. · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 13 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100506828 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

С решение № 20055256 от 1.03.2021 г. по гр.д. № 46736/2019 г. на Софийски районен съд, 145 състав, е осъден ответникът „ВСБ А. 6 – Д.У.“ ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на „Ф.М.“ ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 1560,44 лева, представляваща дължими по договор от 20.01.2016 г. суми за такса и управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, находяща се в жилищен комплекс „В.С.Б..БР.“ – гр. Варна, ул. „*******, за периода 1.05.2018 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /0.08.2019 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 512,40 лв. – разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ВСБ А. 6 – Д.У.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.

П.И., с която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че по делото е предявен иск за реално изпълнение на договор, а не за заплащане на такса управление и поддръжка, както и че таксата е дължима на ищеца. В исковата молба било изрично посочено, че „Ф.М.“ ЕООД претендира именно такса поддръжка на общи части на жилищната сграда. От анализа на договора, сключен между ищеца и етажната собственост, не можело да се направи извод, че на ищеца е прехвърлено правото да получава такса поддръжка за себе си. Ищецът бил упълномощен да събира такса поддръжка от името на етажната собственост. Сочи се, че представляващият етажните собственици е предявил иска от свое име и в своя полза или същият няма 1 надлежно сключен договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, искът е неоснователен, тъй като съдът не може да се произнесе в полза на етажните собственици, чиито интерес се защитава и които не са страни по договора. В тази връзка се позовава на решение № 326 от 7.11.2014 г. по гр.д.№ 4010/2013 г. на ВКС. На следващо място, оспорва се ищецът да е осъществявал поддръжка в процесния комплекс. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото са събрани доказателства, установяващи провеждането на процесното общо събрание и сключването на процесния договор за поддръжка и управление. В първоинстанционното решение неправилно било заключено, че процесният договор е договор за поддръжка по смисъла на чл. 11, т. 11 ЗУЕС и за него не намирал приложение чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В § 1, т. 13 ЗУЕС се съдържала легалната дефиниция на дейности по поддръжка на общите части и същите не включвали събиране на такси и представителство пред съд. В раздел III, чл.3, б. с) от договора се съдържали повече от 7 правомощия по управление на етажната собственост, сред които и правомощието на дружеството да събира таксите поддръжка. Следователно тези правомощия по управление на комплекса не попадали сред правата по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС и можели да бъдат възложени на трето лице единствено по реда на чл.

19, ал. 8 ЗУЕС. В тази връзка отново се изтъква, че дори договорът да е такъв по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС, винаги, когато се претендирала такса поддръжка, надлежно легитимирано лице да я получи е етажната собственост, която съответно може да завежда и дела срещу собственик, който не изпълнява решенията на общото събрание. Сочи се, че правомощията на ищеца да събира такса поддръжка и да предявява искове срещу собственик безспорно са такива по управление, а не по поддръжка на общите части, като към тях се прилагат правилата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В тази връзка недействителна била клаузата за автоматично подновяване на договора, като следвало да се приеме, че договорът е имал действие най-късно до 20.01.2018 г. От тази дата той бил прекратен ex lege. Излагат се съображения във връзка с релевирано от ответника възражение за нищожност на процесното решение на ОС на етажната собственост и протокола от ОС. Излагат се подробни съображения в тази връзка. Сочи се и че таксата поддръжка е изчислена погрешно в исковата молба и решението на съда. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено, исковете – отхвърлени, а на ответника да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Ф.М.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. М.С., с който същата се оспорва. Излагат се съображения, че правилно районният съд е приел, че предявеният иск има за предмет възнаграждението за извършването на услугата по поддръжка и управление на общите части, каквато била и хипотезата на приложимия в случая чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС.

Сочи се, че протоколът от общото събрание и взетите решения били валидни и законосъобразни, но изтъква и че тези възражения са релевирани извън срока по чл. 40 ЗУЕС.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд споделя съображенията на първоинстанционния относно наличието на процесуална легитимация на ищеца за предявяване на иска – видно и от направеното уточнение на исковата молба от 18.12.2019 г., същият претендира процесните вземания като дължими именно на него и иска осъждане в своя полза. Процесуалната легитимация на страните се извежда от техните твърдения във връзка с принадлежността на спорното право и направеното искане. Дали ищецът е материалноправно легитимиран по предявените искове е въпрос от значение за тяхната основателност, респективно въпрос, който следва да се разреши при разглеждане на делото по същество.

Въззивният съд, като взе предвид доказателствата по делото, както и всички доводи и възражения на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

51 от ЗУЕС, за осъждане на ответника да заплати такси за управление и поддръжка на жилищен комплекс „В.С.Б..БР.“, в който се намират обектите, собственост на въззивника.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, а именно: А. № 6 и гараж № 19 находящи се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, м.

„Вилите“ /м. „Карантината“/, ул. „*******.

Представен е протокол от 15.01.2016 г. от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в жилищен комплекс „В.С.Б..БР.“. Взети са решения относно избор на управител и касиер на ЕС (решение № 2 и 3), определяне на годишна такса, която всеки собственик на имот ще заплаща за всеки обект в сградата (решение № 4); взето е решение годишната такса за поддръжка да се дължи независимо от продължителността на ползването на имота през съответната година (решение № 5); взето е решение за възлагане на дейностите по поддържането на общите части на „Ф.М.“ ЕООД (решение № 6); взето е решение, че ОС на ЕС дава право на управителя да сключи договор при параметрите, посочени в презентацията и проектодоговора, представени от „Ф.М.“ ЕООД (решение № 7); взето е решение от ОС на ЕС, че дава право на управителя на ЕС да прехвърля част от правомощията си, в частност да представлява управителя и ЕС пред държавни органи с цел защита интересите на ЕС; правомощия, свързани с процесуални права по събиране на дължимите такси, включително чрез провеждане на административни и съдебни процеси, като за това се предвижда издаване на пълномощно от управителя на ЕС на дружеството (решение № 8); взето е решение инвеститорът „В.С.Б.“ ЕООД да заплати разходите по поддръжка на ЕС за 2016 г. и да му се даде право да договаря условията по заплащане на посочените разходи директно с избраното управленско дружество „Ф.М.“ ЕООД (решение № 9); утвърден е предложеният правилник на вътрешния ред в сградата и правилник за ползване на басейна (решение № 10); взето е решение от ОС без изричното 3 одобрение на всички собственици и приемане по надлежния законов ред да не се извършват конструктивни и архитектурни изменения по общите части, фасади, различните видове инсталации в сградата и всичко извън рамките на притежавания от всеки съсобственик на самостоятелен обект.

Представен е договор за поддръжка и управление на общите части от 20.01.2016 г., сключен между етажната собственост в комплекс „В.С.Б..БР.“, чрез управителя В.Н., и „Ф.М.“ ЕООД.

Съгласно дефинициите в раздел І от договора, „такса“ означава сумите, определени по размер в договора, които собствениците са длъжни да заплащат на изпълнителя за покриване на допустимите разходи и възнаграждението на последния. „Допустими разходи“ означава разходите, които могат да се правят във връзка с изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора. Подробен списък на допустимите разходи по договора е съставен в раздел ІІІ, т. 5 от същия, като е посочено, че в допустимите разходи се включват заплати, възнаграждения и осигуровки за лица, ангажирани експлоатацията, поддържането, почистването и управлението на комплекса, юристи и друг експертен персонал; разходи за електроенергия и вода за комплекса; разходи за закупуване на трайни насаждения и преносими декоративни растения за нуждите на комплекса; разходи за текущи ремонти; разходи, свързани с почистването, поддръжката и ремонта на съоръженията и закупуване и изграждане на нова съоръжения в комплекса и тяхното техническо обслужване и поддръжка; разходи, свързани с надграждане на техниката за видеонаблюдение и контрол на достъпа; разходи за консумативи, препарати и почистване на комплекса, разходи за събиране и извозване на смет, разходи за обезпаразитяване и дератизация; разходи за обработка на водата на басейна; разходи по сключени от изпълнителя външни договори за поддръжка на комплекса; разходи по оборудване, организация, наем, поддръжка на фронт офис, помещения за персонала и складови помещения на територията на комплекса; други разходи, разумно нужни за функционирането, управлението и поддръжката на комплекса.

Страните са се договорили изпълнителят „Ф.М.“ да предоставя на възложителя услуги, посочени в договора, между които почистване, поддръжка, и управление на етажната собственост. В дейността по управление се включва, съгласно раздел ІІІ, т. 3, б. с, т. vi, се включва организиране, насочване, осъществяване и контролиране събирането на таксите като за целта се издава и изпраща на всеки собственик проформа фактура и фактура в оригинал. Съгласно раздел VІ, т. 6 собствениците се задължават да заплащат на изпълнителя годишна такса за покриване на допустимите разходи /описани по-горе/ и възнаграждението на последния, като от доказателствата по делото е видно, че описаните в договора дължими такси по раздел ІV, т. 6, тт. i, са идентични с определените с решение № 4 от проведеното общо събрание на етажните собственици от 15.01.2016 г.

Съгласно раздел ІV, т. 7, тт.b, при необходимост от индексация на таксата в по-голям размер от индекса на НСИ, изпълнителят отправя мотивирано искане до управителя на ЕС, който се задължава да внесе искането за увеличаване на годишната такса за обслужване и гласуване на общото събрание на ЕС.

4

В раздел VІІІ, т. 29 е уговорено, че при неплащане на дължими суми от собственик, освен последиците по т. 27 и т. 28 от същия раздел /клаузи за неустойки/, възложителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбите на глава ХХХVІІ от ГПК /Заповедно производство/ и снабдяване с изпълнителен лист срещу собственика длъжник, като всички разноски по делото остават за сметка на неизправния собственик.