Решение № 11 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110209311 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес ***. представлявано от управителя А. Т. П., срещу наказателно постановление (НП) № 703930-F697827 от 25.05.2023 г., издадено от С. Е. С. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.

185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).

В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за недоказаност на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение. Твърди се, че извършените продажби отразени с фискални бонове № 4810, № 5313, № 5315, № 5905 и № 7325 са били за продажба на услуга „Застраховка“, която по смисъла на чл. 47 от ЗДДС са освободени от облагане и следва да бъдат отразени в данъчна група „А“ с ДДС 0 на сто. За продажбите с Фискални бонове № 5016, № 5120, № 9083 били за заплатени неустойки с обезщетителен характер от страна на клиенти на дружеството по сключени договори, като същите не се считат за обезщетение и също следва да бъдат отразени в данъчна група „А“ с ДДС 0 на сто. Относно продажбите документирани с Фискални бонове № 9463/18.11.2022 г., № 9467/18.11.2022 г., № 9481/20.11.2022 г. и № 9483/20.11.2022 г., отразени в данъчна група „А“ са били сторнирани в законоустановения срок, след което са били въведени в коректната данъчна 1 група „Г“ с ДДС 9 на сто. На следващо място се навежда съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на произнасяне по наведените срещу

АУАН възражения. Излагат се аргументи, че административнонаказващият орган не е извършил преценка за наличието на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, нередовно призовано (не е открит на адреса), не се представляват.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Л. И. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2022 г. в 11:03 часа свидетелят М. Ю. А., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, заедно със свой колега, извършил проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – рецепция „***”, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 2 14, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *********. При извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство (ФУ), модел „DATECS DP-150“, с идентификационен номер (ИН) на ФУ № DT839049 и ИН на фискална памет (ФП) № 02839049.

Осъществяваната в обекта дейност – тренировки във фитнес зала, се облага с данък 9 % ДДС, съгласно § 15д, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с 9 % ДДС се регистрират през фискалното устройство в данъчна група „Г“.

Видно от направена в хода на проверката справка в ИС на НАП, било установено, че има маркирани продажби в данъчна група „А“, както следва:

ФБ № 4810/21.01.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5016/03.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5120/11.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5313/24.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5315/24.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5905/03.04.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 7325/13.07.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 7327/13.07.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 9083/03.11.2022 г. с обща стойност 20 лв., ФБ № 9463/18.11.2022 г. с обща стойност 141 лв., ФБ № 9467/18.11.2022 г. с обща стойност 143 лв., ФБ № 9481/20.11.2022 г. с обща стойност 157 лв. и ФБ № 9483/20.11.2022 г. с обща стойност 167 лв. Инспектиращите съставили протокол за извършената проверка № 0124985/13.12.2022 г.

След извършената проверка, св. А. съставил Акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) сер. АN № F697827 от 28.02.2023 г. на „***“ ЕООД за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в присъствието на двама свидетели и на Г. М. М. с ЕГН **********, в качеството й на упълномощено лице на дружеството – жалбоподател.

Представляващият дружеството-жалбоподател получил екземпляр от същия срещу подпис, като не вписал възражения срещу така съставения АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН сер. АN № F697827 от 28.02.2023 г.

С. Е. С. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното наказателно постановление № 703930-F697827 от 25.05.2023 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

На 06.06.2023 г. обжалваното НП било надлежно връчено на Г. М. М. с ЕГН **********, в качеството й на упълномощено лице на дружеството – жалбоподател. На 21.06.2023 г. била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу НП № 703930-F697827 от 25.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Ю. А. (актосъставител), протокол за извършената проверка № 0124985/13.12.2022 г., писмено обяснение, 9 броя КЛЕН, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свидетеля М. Ю. А., извършил проверката на търговския обект, като непротиворечиви, последователни, обективни и подкрепени и от останалия доказателствен материал. Свидетелят А. потвърждава, че при проверката е констатирано, въз основа на данните от отчета на фискалното устройство, че е имало продажби, маркирани в данъчна група „А“, която е с 0 % ДДС, а е трябвало да бъдат маркирани с 9 % ДДС.

От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този 3 смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, следователно св. А., в качеството на инспектор по приходите е бил компетентна да състави процесния АУАН сер. АN № F697827 от 28.02.2023 г. г. От т. 1.1, б. „г“ на представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.

185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

При съставяне на АУАН сер. АN № F697827 от 28.02.2023 г. и издаване на наказателно постановление № 703930-F697827 от 25.05.2023 г. не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му административно обвинение.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.

28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стоки или услуги по данъчна група според вида на продажбите, в случая в данъчна група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Съгласно чл. § 15д, т. 6 от ДР към ЗДДС ставката на данъка е 9 на сто за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.

В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.

В конкретния случай по делото е безспорно доказано, че като задължено по смисъла на посочената разпоредба лице, дружеството е допуснало нарушение, като не е регистрирало по данъчна група съобразно нейния вид, а 4 именно в група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, продажбите, относно които от изведените ФБ № 4810/21.01.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5016/03.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5120/11.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5313/24.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5315/24.02.2022 г. с обща стойност 10 лв., ФБ № 5905/03.04.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 7325/13.07.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 7327/13.07.2022 г. с обща стойност 120 лв., ФБ № 9083/03.11.2022 г. с обща стойност 20 лв., ФБ № 9463/18.11.2022 г. с обща стойност 141 лв., ФБ № 9467/18.11.2022 г. с обща стойност 143 лв., ФБ № 9481/20.11.2022 г. с обща стойност 157 лв. и ФБ № 9483/20.11.2022 г. с обща стойност 167 лв., относно които било установено, че са отразени в данъчна група "А". Доколкото това е доказано по категоричен и безспорен начин, правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. Именно за нерегистриране в група "Г" на конкретно посочените в НП продажби е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател.

Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, с оглед на фактическата обстановка, доколкото именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.