Решение № 133 от 13.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Сливен, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500207 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 121/12.02.2026г. по гр.д. № 4544/25г. на СлРС, с което е:

- ОТХВЪРЛЕН предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК за осъждане на ********** ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ************************, ******************* да заплати на М. Х. А., ЕГН **********, от с.С., общ.С., ул.********** сумата от 59.87лв., представляваща, получена, без основание от ********** ЕАД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

- ОСЪДЕНО ********* ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ************************, ******************* да заплати на М. Х. А., ЕГН **********, от с.С., общ.С., ул.**********на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл.

22 от ЗПК сумата от 123.59 евро, представляваща, получена, без основание от ********* ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на 1 сумата и М. Х. А. е осъдена да заплати на ********** ЕАД разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 77 евро, а ********* ЕООД е осъдено да заплати на адвокат М. М. по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА 122, 71 евро възнаграждение и 25, 56 евро държавна такса.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство, обжалва частично цитираното решение, в отхвърлителната му част по иска против ********** ЕАД, като твърди, че в нея то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че едопусната грешка при изчисляването на заплатените суми, счита, че неправилно е посочена като парична единица евро

, която е въведена от 01.01.2026г. Заявява, че ДПК е нищожен порази неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а оттам – и на чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Развива доводи в тази насока, свързани с невключванетона уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР. Счита, че в случая следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която разписва, че при неспазване на изискванията на конкретни разпоредби на ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, което следва да бъде прогласено. С оглед изложеното иска да се отмени в обжалваната отхвърлителна част атакуваното решение и да бъде постановено ново, с което на въззивницата бъде присъдена сумата 59, 87 лева /или 30, 61 евро/ лихви.

Претендира разноски за тази инстанция.

Прави доказателствени исканиия – въззиваемото дружество ********** ЕАД, гр. С. да бъде задължено да посочи дали погасените суми от 511, 29 – главница и 59, 87 – лихва – са в евро или лева, евентуално – да се назначи ССЕ, която да отговори на въпроса в какъв размер е заплатената сума за главница и лихви по ДПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваем ите ********* ЕООД, гр. С. и ********** ЕАД, гр. С. не са подали писмени отговори.

В същия срок не са подадени насрещни въззивни жалби.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмено становище, подадено от процесуалния й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски за тази инстанция, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представя договор за правна защита за настоящата инстанция и списък по чл. 80 от ГПК за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемите дружества пор. №№ 2 и 3, редовно призовани, не 2 се явяват процесуални представители по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено в нея.

Правилно в мотивите си съдът е приел, че процесният ДПК е недействителен поради нарушение на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, а именно – тези по договора за предоставяне на поръчителство, който е бил задължително условие за предоставяне на кредите и е сключен с ЮЛ, чийто едноличен собственик на капитала е дружеството-кредитодател.

Неправилно обаче е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, вр. чл.

22 – че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Безспорно е установено, че са направени плащания от страна на ищцата в общ размер на 694, 77 лева, от които – 511, 29 лева – главница по ДПК, 59, 87 лева лихва по ДПК и 123, 59 лева вноски по договора за предоставяне на поръчителство.

След обявяване на недействителността на ДПК, по който главницата е била в размер на 1000 лв., а общата сума за погасяване – 1231, 05 лв., ищцата следва да върне само сумата 1000 лв. С направените плащания обаче, тя е погасила само 511, 29 лева от главницата, като остатъкът до 1000 лв. действително е дължим. От него обаче не може и не следва да се приспада сумата 59, 87 лева, внесена от нея, тъй като тя представлява погасяване на задължение за лихва, а то, както бе посочено, се явява 3 недължимо с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК.

Ето защо, с оглед допуснатото изменение на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против ********** ЕАД, гр. С. чрез намаляване на размера му нот 200 лв. на 59, 87 лв., претенцията за връщане на платено без основание се явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи в пълния размер след допуснатото изменение – 59, 87 лв.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази част решение, което следва да се отмени в ния и вместо това да се постанови ново, с което искът бъде уважен за посочената сума, заеднос обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, ответникът ********** ЕАД, гр. С. дължи разноски за уважения иск, като следва да бъде осъден да заплати по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат М. В. М. възнаграждение в размер на 60 евро с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ.

С оглед уважаването на въззивната жалба, за настоящата инстанция въззиваемият ********** ЕАД, гр. С. следва да понесе своите разноски като са направени и да заплати по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат М. В.

М. възнаграждение в размер на 60 евро с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ, а на въззивницата М. А. – направените разноски за платена държавна такса в размер на 12, 78 евро. Представеният от адвоката списък по чл. 80 от ГПК не може да обвърже съда с размера на възнаграждението за представителство и защита по чл. 38 от ЗА, тъй като това възнаграждение се определя от съда и в случая той е преценил вида и характера на спора, цената на иска, сложността на делото и обема на процесуалните усилия при определяне на горепосочените размери.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 121/12.02.2026г. по гр.д. № 4544/25г. на СлРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение 4 първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК за осъждане на ********** ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ************************, ******************* да заплати на М.

Х. А., ЕГН **********, от с.С., общ.С., ул.********** сумата от 59.87лв., представляваща, получена, без основание от ********** ЕАД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК ********** ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ************************, ******************* да заплати на М. Х. А., ЕГН **********, от с.С., общ.С., ул.********** сумата 59 , 87лв. равняващи се на 30, 61 евро, дадена при липса на основание, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ********** ЕАД, гр. С. да заплати на М. Х. А. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 12, 78 евро платена държавна такса.

ОСЪЖДА ********** ЕАД, гр. С. да заплати по реда на чл. 28 ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат М. В. М. възнаграждение в размер на 60 евро с ДДС за първоинстанционното и на 60 евро с ДДС за въззивното производство за оказаната безплатна адвокатска помощ на М. Х. А..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6