Решение № 4288 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4288 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д.а при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д.а Гражданско дело № 20231100104778 по описа за 2023 година

Предявeн е от И. Д. Г. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 22.04.2022 г., около 18:30 часа, в с. Селановци, община Оряхово, обл.Враца, настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а „Фолксваген Голф 4“ с рег. № **** – А. Х. П., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на майката на ищеца – П.Д. М., от чиято трагична загуба претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 300 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., представляващи част от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2022 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на водача на л.а „Фолксваген Голф 4" с рег. № **** е било протИ.правно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствената връзка между неговото поведение и пътно-транспортното произшествие; твърди, че виновна за настъпване на катастрофата е единствено починалата П. М., която като водач на велосипед е нарушила чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл.79 ЗДвП и чл. 80 ЗДвП; оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди; оспорва 1 наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и описаните от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която допуснала нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 79 ЗДвП и чл. 80 ЗДвП, както и управлявала велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта от 0.95 промила, което довело до настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие; оспорва размера на претендираното обезщетение; оспорва претенцията за законна лихва, както и началната дата, от която се претендира. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.

45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, протИ.правно деяние и причинно-следствена връзка между протИ.правното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства, че отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № **** – А. Х.

П., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие.

Видно от присъда № 4 от 16.02.2023 г. по НОХД № 22/2023 г. на ОС-Враца, влязла в сила на 07.03.2023 г., подсъдимият А. Х. П. е признат за виновен в това, че на 22.04.2022 г., около 18.30 часа, в с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, на ул. „А.

Стамболийски", при кръстовището с ул. „Петко Д. П.", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****, е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като по време на движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на П.Д. М. на 79 г. от с. Селановци и след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на една година „лишаване от свобода“.

Със същата присъда А. Х. П. е оправдан, на основание чл. 304 от НПК, по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.

2

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда, настоящият състав приема, че е установено протИ.правното поведение на водача А. Х. П., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението /настъпилата смърт на П.Д. М./, и причинно-следствената връзка между протИ.правното поведение на водача и настъпилата смърт на пстрадалата.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 28.04.2022г. ищецът И. Д. Г. е син на починалата П.Д. М..

За установяване на механизма на катастрофата по делото са приети автотехническа експертиза, допусната е комплексна експертиза с вещи лица – автоексперт и токсиколог, които са представили отделно своите заключения, изслушани са показанията на св. А. П. /деликвент/ и св. Д. Д. /очевидец/.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, както и от доказателствата, събрани в хода на производството, се установява следният механизъм на възникване и реализиране на катастрофата: на 22.04.2022 г., около 18.30 ч., в с. Селановци пострадалата велосипедистка се е движила по ул. „Ал. Стамболийски" в посока на центъра на селото, на около 1,80 м. в ляво от десния край на платното за движение, със скорост около 13 км/ч. В същото време лек автомобил „Фолксваген" с рег. № **** е бил спрял в лентата, където се е движила велосипедистката, на около 80-90 см. в ляво от десния край на платното за движение, насочен с предната си част срещу посоката на огледа. При движението си велосипедистката е предприела заобикаляне на автомобила от дясната му страна и след това е предприела действия по прибирането си към дясната част на пътната лента. Водачът на автомобила е предприел движение на заден ход. Достигайки на разстояние от около 10-11 метра до мястото на удара, шофьорът не е възприел насочващата се към дясната пътна лента велосипедистка, за което е имал възможност. Настъпил е удар между задната част на автомобила в областта на задната броня и капак, предимно в ляво, и задната гума на велосипеда. При удара тялото на пострадалата първоначално е политнало към автомобила, главата й се е ударила в ръба на тавана и вратата на багажника, след което е било отхвърлено напред и е паднало на пътната настилка.

Изводът за механизма на катастрофата, изведен от вещото лице, се потвърждава от събраните гласни доказателствени средства. От показанията на водача на процесния автомобил – А. П., се установява, че при предприемане на движение на заден ход, е изминал известно разстояние, когато е чул удар. Слязъл от колата и видял, че е блъснал жена. Свидетелят заявява, че не е възприел велосипедистката преди удара. Бил спрял, за да слезе майка му от задната лява част на автомобила и да свали покупките си. В колата имало и друг пътник – Д., който седял на предната дясна седалка. Свидетелят твърди, че не е разговарял с него, а е разговарял с майка си, която сваляла покупките, но не се обръщал 3 назад, а наляво, защото къщата им била отляво. Не слязъл от автомобила, за да помогне на майка си с покупките. Докато тя слизала, не видял приближаването на велосипедистката, нито я видял в страничните огледала и в огледалото за обратно виждане. Св. Д. Д./очевидец на катастрофата/ потвърждава обстоятелството, че процесният автомобил е бил спрял в насрещната за неговата посока на движение пътна лента. Пострадалата П. М., която се движела в своята пътна лента, го заобиколила с велосипеда си. От автомобила слязла жена, а шофьорът свалил багаж. После се качил в автомобила си, отведнъж запалил колата, потеглил на заден ход с „много силна газ“ и ударил велосипедистката. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно механизма на настъпване на катастрофата, същите се различават единствено относно обстоятелството дали шофьорът е слязъл да помогне на майка си, но това обстоятелство по същество не променя установения по делото факт за осъществено неправомерно поведение от водача на автомобила, който е допуснал нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДП - потеглил е на заден ход, без да възприеме намиращата се в нейната пътна лента велосипедистка, макар да е имал възможност за това и да предотврати катастрофата.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е приета съдебно-психологична експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът кредитира частично, се установява, че вследствие на смъртта на неговата майка при ищеца е настъпило душевно разстройство, което се изразява предимно в тревожност, тъга, напрегнатост, нарушения на съня и понижена работоспособност. Той е реагирал с реакция на силен стрес и дезадаптация за продължителен период от време. Вещото лице заявява, че ищецът е преминал през следните състояние: трудно заспиване и нарушение на съня; трудно концентриране; усилено бодърстване; тревога, безпокойство; промяна в теглото; влошаване на здравословното състояние; действия или чувства сякаш травматичното събитие се повтаря (включвайки чувство на повторно преживяване всеки път, когато говори за него); физически симптоми; замаяност, болка в гърдите и телесни неразположения; усилия да се избегнат мислите, чувствата или разговорите, свързани с темата; намаляване на перспективата за бъдещето (не очаква да има нормален жИ.т); загубата на интерес към неща, които преди това са му доставяли удоволствие. Относно продължителността на стресовото преживяване може да се каже, че е преминал през първите етапи от преживяването при загуба и смърт, а именно: първи етап - шок, отричане; втори етап: гняв с влизане в ролята на жертва; трети етап: вътрешна борба (опит наум да се промени, това което се е случило).

Експертът разяснява, че в много случаи хората минават през горните три етапа много пъти, преди да снигнат до етапа на приемане на ситуацията. В случая при ищеца тъгата като емоция няма да изчезне никога. Адаптирането към ежедневието с асимилиране и приемане на загубата все още не се е случило и вещото лице не може да прогнозира дали това ще настъпи. В заключението е посочено още, че при ищеца се наблюват деспресивни преживявания и се намира в четвърти етап на стресовото преживяване: депресия.

В съдебно заседание експертът заявява, че при ищеца се наблюдават прояви на тревожно разстройство и на депресия. Нуждае се от от квалифицирана помощ. Интензитетът 4 на преживяванията при него е засилен, защото е имал силна връзка с майка си. Вещото лице не разполага с медицински данни за психичното състояние на ищеца преди инцидента, но пояснява, че няма друго значимо събитие в неговия жИ.т, което да се е случило преди смъртта на майка му, за да се предполага, че то би могло да е причина за състоянието, в което се намира. Показателите по проведените психологически тестове са прекалено завишени, за да се дължат на битова ситуация. Ищецът не е провеждал лечение на тревожното разстройство и депресията. Вещото лице се е запознало с представени от адвокатите на ищеца медицински данни за заболявания, които отключил след смъртта на майка си. Експертът изразява принципно становище, че 75 % от болестните състояния при всеки човек са свързани с реакция на стреса. Заявява още, че в конкретния случай не може категорично да даде заключение дали заболяванията на ищеца са настъпили поради преживения стрес от смъртта на майка му, но същевременонно твърди, че връзката е директна и сочи като основание отслабването на ищеца с 20 кг. Вещото лице М. е установила, че Г. е изгубил част от зъбите си и при него се е проявил нервен тик. В съдебно заседание заявява, че е киничен психолог и може да постави диагноза “депресия“, не е необходимо психиатър да потвърди тази диагноза.