Решение № 9800 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9800 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20221110121583 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу М Н. С., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.“С Т“, бл. , вх. , ет. , ап. с аб. № 168084. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 2 883,40 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 491,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., сумата от 11,92 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата от 1,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. – 08.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 23.11.2021 г. до окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 66686/2021 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срока, 1 в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че М. Н. С., дължи на „Т С” ЕАД сумата от 2 883,40 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 491,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., сумата от 11,92 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата от 1,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. – 08.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 23.11.2021 г. до окончателното плащане, за което било образувано ч.гр.д. № 66686/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.

Претендира разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия навежда твърдения за неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството си на собственик и носител на вещно право на ползване съгласно чл.153 от ЗЕ. Навежда твърдения, че от 07.07.2021 г. не е собственик на процесния имот. Счита част от процесната сума за погасена по давност съгласно чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и акцесорната претенция за лихви съгласно чл. 119 от ЗЗД. Оспорва, начислената сума за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2020 г. като счита, че липсват доказателства за основанието и размера на задължението. Възразява срещу начислените от ищеца суми за изразходена топлинна енергия за подгряване на вода. Навежда твърдения за липсата на данни относно броя на живущите лица в процесния имот и за процесния период.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на 18.02.1996 г. В Н Д и М. Н. С. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С, ж.к. „Света тройца“, бл. 315, вх. А, ет. 8 . С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том IV, рег. № 10723, дело № 593 от 2006 г. В Н Д е дарила на дъщеря си М. Н. С. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот. На 07.07.2021 г. ответницата М. С. е продала същия на Н П.

Представено е и заявление – декларация от 09.08.2011 г. за откриване на индивидуална партида на името на ответницата М. С..

Представен е Договор от 03.02.2001 г., от който се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С, ж.к. “Света тройца“, бл. 315, вх. А, са възложени монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили, както и извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост на „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е протокол от 01.10.2000 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. “С та“, бл. , вх. , видно от който представители на етажната собственост са упълномощени да сключат договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.

2

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от „Т“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016г.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. С, ж.к. “С“, бл., се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „Т С“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани и топлоразпределители. В имота е ползвана топла вода и има монтиран водомер, по който се отчита разхода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 152 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от „Техем сървисис“ ЕООД. Съобразно заключението се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 3033,99 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към 14.03.2023 г. за процесния абонатен номер са заплатени суми за главница общо в размер на 229,94, като няма данни за постъпили други плащания, които да погасяват задължения от процесния период за имот. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2 815,95 лв., от които 2 804,03 лв. за топлинна енергия и 11,92 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г. в общ размер на 457,23 лв., от които 455,13 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 2,10 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

3

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.

Ответниците при разпределената доказателствена тежест следва да докажат погасяването на претендираното от ищеца вземане.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.