Определение № 41909 от 22.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41909 гр. С., 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20221110170955 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано по искова молба на Н. М. Н. срещу З., с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Г.” на микробус с peг.№ ., чийто водач има вина за настъпилото на 25.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), за заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. /след изменение на размера на иска с молба на л.25 по делото/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпените от нея болки и страдания от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок от подаване на заявлението по чл. 380 КЗ – 23.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че на 25.10.2019 г. пътувала с микробус на „Г. с рег. № . на еднодневна екскурзия с маршрут гр. С. – гр. П. – гр. П. – гр. О. – гр. П. – гр. П. – гр. С.. На връщане от гр. О., движейки се по автомагистрала А4, в района непосредствено преди отклонението за автомагистрала „Т.“ автобусът претърпял ПТП, излизайки от пътното платно и удряйки се в лявата мантинела, след което шофьорът предприел рязка маневра за завой надясно и спрял микробуса от дясно на пътя. След спиране на микробуса шофьорът огледа материалните щети и като установил, че те не представляват пречка микробусът да продължи да се движи, въпреки, че ищцата и други пътници били пострадали, макар и не толкова сериозно на пръв поглед, отказал да повика полиция и продължил курса за гр. С.. Ищцата твърди, че в микробуса, седалките за пътниците не били оборудвани с предпазни колани. При настъпване на процесното ПТП, от удара в мантинелата и при последвалата рязка маневра надясно, ищцата, получила травматични увреждания в резултат на съприкосновение с облегалката на седалката пред нея, както следва: контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност,причиняващи ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен болков синдром. При самия удар и непосредствено след него ищцата била в състояние на силен стрес и шок. След като се 1 прибрала вкъщи започнала да изпитва силни болки в наранените области на главата и тялото. На следващия ден болките се засилили и на 27.10.2019 г. ищцата си извадила съдебномедицинско удостоверение за причинените увреждания, които й причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които продължили повече от един месец. Ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП страда от емоционални травми и страдания, изразяващи се в страх, стрес и притеснения. Започнала да изпитвам чувство на страх от движещи се автомобили, не желаела да излиза от вкъщи. Дълго време отказвала да се качва в превозни средства, от които изпитвала панически страх, такъв изпитвала и от пресичането на пътните платна, защото постоянно си мислела, че ще я връхлети движещ се автомобил. Често си спомняла отделни фрагменти от произшествието, които я ужасявали. От една страна се чувствала щастлива, че е оцеляла при подобен удар, но от друга съзнавала колко близко е била до смъртта, което я карало постоянно да мисли за нея, а тези мисли създавала у нея голямо напрежение и тревоги. Сочи, че в резултат на претърпения инцидент загубила доброто си настроение, чувството си за хумор, добрия си сън, била силно депресирана. Катастрофата се отразила тежко на психиката й и все още не можела да се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот. Била затворена в себе си и нямала желание за комуникация с никого. Емоционалното й състояние било нестабилно и лабилно. Имало моменти, в които ставала много раздразнителна и избухлива. Хората започнали да странят от ищцата. Към днешна дата общуването, ежедневието и животът й били напълно променени. Всички тези страдания влияели неблагоприятно на психическото състояние на ищцата, пречели на нормалното й съществуване, пълноценно общуване и въобще на всички сфери от живота й. При справка в електронния портал на Гаранционния фонд установила, че МПС, с което е причинено ПТП, към 25.10.2019 г., има валидно сключена задължителна застраховка „Г.” със З,, валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г. За претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие причиненото ПТП, ищцата предявила претенция към З,, изпратена по пощата на 22.11.2019 г., за заплащане на обезщетения от 10 000 /десет хиляди/ лева, като на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, посочила и банкова сметка и приложила всички документи по случая, с които разполагала. С писмо изх.№ ./26.11.2019 г. ответното застрахователно дружество изискало допълнителни данни и документи, като със заявление изпратено по пощата на 31.01.2020 г. ищцата предоставила документите, с които разполагала. До датата на депозиране на исковата молба в съда, въпреки, че бил изминал законоустановения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, ищцата не била получила плащане на застрахователно обезщетение.

Претендира разноски.

С исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза (САТЕ), съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) както и за разпит на двама свидетели. Направено е искане за задължаване на ответника да представи по делото цялата образувана при него застрахователна преписка.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва 2 наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Г.“ за МПС, с рег. № . към 25.10.2019 г. Оспорва, че на 25.10.2019 г. е настъпило ПТП и твърдения механизъм на настъпването му. Сочи, че по делото не е представен Констативен протокол за ПТП, от който да е видно какъв е неговият механизъм. С писмо, с изх.№ 99-5131/26.11.2019 г. ответно дружество е поискало да му бъдат предоставени допълнителни документи с оглед установяване на обстоятелствата и причините довели до настъпване на ПТПто, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгл. чл. 3 от Наредба №13- 41/12.01.2009 г., издаден от службите на МВР. Такъв документ не е предоставен, а представените документи не били достатъчни за доказване на основателността на претенцията и съответно определяне на размера на обезщетението. Поради това, било отказано плащане по претенцията.

Поддържа, че доколкото в СРС е заведено гр.д. № 40077/2021 по описа на СРС, 168 с-в, с ищец Р. и по това дело е издадено съдебно удостоверение, следствие на което ответникът се снабдил с документи от „Г. и се установило, че водач на процесното МПС е бил Н. От представените по делото доказателства се установява, че за събитието не са уведомени компетентните органи и не е издаван протокол за ПТП. Оспорва твърдението, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на шофьора на МПС с рег.№ ..

Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП, за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва се пряката причинно – следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача. Оспорва се твърдението, че ищцата в следствие на ПТП е получила контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност, причиняващи ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен болков синдром. Сочи се, че ищцата, въпреки получените увреждания е продължила пътуването си още 2 часа и след пристигането си в гр.С., отново не е потърсила медицинска помощ. Едва на 27.10.2019 г. ищцата, заедно с други две пострадали си били извадили медицински удостоверения при един и същ лекар д-р А., съответно с № 473.10/2019 г.; №474.10/2019 г. и №480.10/2019 г. Няма данни ищцата да е ползвала болничен и да е провеждала лечение. Твърденията на ищцата за получени сериозни увреждания, както физически, така и психически, за настъпили съществени промени в психическото и емоционалното й състояние не били подкрепени с доказателства. По делото не били представени доказателства за извършено „интензивно психотерапевтично лечение“, както и за прием на медикаменти за „овладяване на тревожната симптоматика“. В случай, че се установи, че ищцата е била пътник в МПС с рег.№ . и е пострадала при ПТП от 25.10.2019г., то ответникът въвеждам изрично възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Сочи, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесните увреждания. В конкретния случай, пострадалата сама била създала реална възможност за 3 настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот. Ответникът оспорва и твърденията причинените на ищцата травматични увреждания да са й причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които продължили повече от месец, като поддържа, че ищцата е пътувала в чужбина с автомобил/автобус в рамките на тези 2-3 месеца, за които твърди че се е възстановявала от травмите си. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер като твърди, че същият е предявен в изключително завишен размер. Счита, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 5 000 лева.

Поддържа, че размерът на предявения иск, съобразно критериите за справедливост, не съответства на действително претърпените вреди от ищцата, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. Претенцията на ищцата за неимуществени вреди не била съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и страдания, в резултат на пътния инцидент, както и с медикобиологичните признаци на травмата и не отчита реалната продължителност на лечебния и възстановителния процес. Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, с оглед неоснователността на главния иск.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания. Ответникът иска от съда да допусне разпит на двама свидетели за установяване на механизма на ПТП и причинените вреди. Ответникът моли да му бъде издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди съответно с препис извлечение от документите, находящи се в НЗОК за всички прегледи, епикризи, изследвания и резултати от тях, хоспитализации, диагнози за заболявания и провеждани лечения на ищцата, както и с информация от „С. за това дали МПС „М.“, рама . с рег.№ ., е постъпва за ремонт в официалния сервиз за възстановяване на щети след ПТП от 25.10.2019 г., въз основа на издавено възлагателно писмо по „К.“. Моли съда да изиска справка от МВР, ГД „Г.“ за това дали за периода от 26.10.2019 г. до 26.01.2020 г. ищцата е напускала границите на страната, през кои ГКПП и на кои дати.

По отношение на доказателствените искания на ищцата, ответникът се противопоставя на искането на допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП, тъй като твърдяното ПТП не е документирано по надлежния ред. Противопоставя се на искането за допускане на СПЕ, като поддържа, че по делото не е представена медицинска документация за извършени прегледи от специалист – психолог и/или психиатър, който да е снел анамнеза, да е провел съответни тестове и интервюта и да е назначил лечение, поради което не може обективно да се даде отговор на поставените от ищцата задачи. Противопоставя се на искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК да представи цялата застрахователна преписка, доколкото ищцата не посочва кои документи се намират в ответното дружество и иска да се представят, и поддържа, че всичко, което ищцата е представила пред застрахователя при завеждане на доброволната претенция е представено с исковата молба. Не се противопоставя не 4 исканията за допускане на СМЕ и САТЕ, и поставя допълнителни задачи към тях. Не се противопоставя на искането за допускане на разпит на свидетел за установяване на претърпените от ищцата болки и страдания.