Решение № 1552 от 15.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Х. Г. Гражданско дело № 20255220102240 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от И. Д. Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г..........., ул. ............., обл. Пазарджик, чрез адв. С. В. М., от АК – гр.

Пазарджик със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. ................., против „.............“ ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

................., представляван от управителя Н. П. П..

В подадената искова молба ищецът твърди, че на 10.11.2023 г. между И.

Д. Х., с ЕГН: ********** и "....................." ЕООД, с ЕИК: ******** е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 960287 от 10.11.2023 г. По силата на този договор “.....................” ЕООД предоставил в заем на доверителя ми сума в размер на 300.00 лв., при фиксирана годишна лихва от 47.00 %, годишен процент на разходите 58.43 % и при обща сума за плащане в размер на 435.57 лв. Съгласно чл. 6 от ДПК, страните се споразумели договорът да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или един или двама поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 18 от ДПК ако И. Д. Х. не предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия 1 договора за кредит ще дължи на кредитора неустойка в размер на 550.43 лв.

Въпреки формално предоставения двудневен срок от сключване на настоящия договор за осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. На И. Д. Х. била определена месечна вноска в размер на 58.00 лв. с включената от самото начало неустойка за непредоставяне на обезпечението. Уговорената между страните в чл. 18 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Счита се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – два дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговаря безусловната банкова гаранция, както също поръчителите показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За “.....................” ЕООД е било предварително ясно, че И. Д.

Х. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за нея, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Счита се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР.

Оформен е петитум с който се иска от съда да обяви договор за потребителски кредит № 960287 сключен на 10.11.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН: ********** и “.....................” ЕООД с ЕИК: ******** за нищожен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъдите “.....................” ЕООД с ЕИК: ******** на основание чл.

23 от ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН:

********** сумата в размер на 90.00 лв. като недължимо платено. В условията на евентуалност на искането им за обявяване на договор за потребителски кредит № 960287 за нищожен, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл. 18 от договора за потребителски кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 550.43 лв. при непредоставяне на уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключване на 2 договора, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да осъди “.....................” ЕООД с ЕИК:

******** да заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество в която се твърди, че оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Сочи се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Сочи се, че настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 960287 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № 960287, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес [email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ). С гореописаните документи изцяло 3 опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така доказва, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по[1]висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 58.43%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се 4 определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността.

Моли съда да отхвърли предявените от И. Д. Х., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Моли съда да присъди извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество, за което допълнително ще представят списък по чл. 80 от ГПК. Сочи доказателства.

Прави доказателствени искания.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № 960287 от 10.11.2023 г., погасителен план към него, СЕФ, се установява, че между ищцата И. Д. Х., с ЕГН: ***********, с постоянен адрес: с. Г., ул. .............., обл. Пазарджик, и ответника „.....................“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ..................., представляван от управителя Н. П. П., е сключен договор, по силата на който „.....................“ ЕООД, ЕИК ******** в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 300.00 лева, със срок на кредита 1 7 вноски, при фиксиран лихвен процент от 47.00% и годишен процент на разходите от 58.43 %.

В чл. 6 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от кредитополучателя в двудневен срок от сключването договора.

Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените в него обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, 5 издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или; 2. поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на определени условия: 2.1. при един поръчител -осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко о т три пъти размера на минималната работна заплата за страната, 2.2. при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по – малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, 2.3. да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, 2.4. да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, 2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.