Решение № 4600 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4600 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330112614 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Юробанк България“ АД против И. Л. С. се твърди, че между страните бил сключен договор за издаване на кредитна карта № ***, като на дата 03.02.2021г. кредитополучателят бил преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 03.02.2021г. и на лихва, като е изпаднал в забава. Поради това банката е направила кредита за предсрочно изискуем, с връчване на покана за доброволно изпълнение. Длъжникът не е изплатил дължимите суми за главница, лихви, такси и разноски. Към датата на входиране на заявлението дължимата главница е 1000 лв. за периода от 03.02.2021г. до 14.06.2023г., 312.58 лв. възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021г. до 20.12.2022г., 388.87 лв. мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 14.06.2023г. Ищецът счита вземанията си за предсрочно изискуеми от 20.12.2022г. – датата на връчване на поканата на ответника. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като във връзка с подадено от длъжника възражение се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на посочените суми, като са претендирани и направените по заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, със становище, че договорът за кредит не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, тъй като в договора липсвали посочени ГПР и ГЛП, както и всички необходими реквизити по чл.11, 12 и 13 ЗПК.

В договора не бил мотивиран и обоснован начинът на формиране на претендираните вземания. При изчисление на ГПР не били включени всички дължими такси съгласно 1

Приложение № 1 към общите условия на ищеца. Освен това процедурата по чл.47 ГПК не била спазена, като липсвало трето посещение. Липсвал погасителен план към договора.

Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9192 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 4263 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.06.2023г., с която е разпоредено И. Л. С. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 1 000 лева – главница; сумата 312, 58 лева – възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 20.12.2022 г.; сумата 388, 87 лева – мораторна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 14.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото – 34, 03 лева – платена държавна такса и 480 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.

Сключен е договор за издаване на кредитна карта № *** от 14.08.2020г., по силата на който банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен достъп до средствата на кредитния лимит, персонална кредитна карта.

Представени са Общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и ползване на кредитни карти.

Представена е покана за доброволно изпълнение до И. Л. С., с която същият е поканен да заплати на банката дължима сума в общ размер от 1641.45 лв.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на дължимата главница, договорна лихва и мораторна лихва по договора за издаване на кредитна карта от 14.08.2020г. към дата 14.06.2023г. е 1000 лв. главница, 325.07 лв. договорна лихва и 376.47 лв. мораторна лихва. Непогасените просрочия са с общ размер от 376.47 лв. След 14.06.2023г. няма плащания по договора.

Прието е и допълнително заключение на ССчЕ, според което начислените такси, предвидени в Приложение № 1 към ОУ не са включени и взети предвид при изчисляване на ГПР по договор за издаване на кредитна карта от 14.08.2020г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 9192 по описа на ПРС за 2023г., че против издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Видно от приложения към исковата молба договор за издаване на кредитна карта № *** от 14.08.2020г., ищецът е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв. Неразделна част от договора представляват 2

Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти, както и Приложение № 1, съдържащо приложимата към договора тарифа на банката.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Съдът намира за основателни обаче наведените с отговора на исковата молба възражения за недействителност на сключения договор, поради неспазване изискванията на ЗПК.

Чл.19, ал.1 ЗПК предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Същевременно в чл.11, т.9 ЗПК е посочено, че договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а в т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В приложение 1 към ОУ е посочен ГПР 31.73 % но при следните допускания - 1. максимален кредитен лимит от 3000 лв. 2. при годишен лихвен процент 18,9 %, 3. начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта, за използване на такава за теглене на пари в брой и 4. изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски в размер на 287.83 лв.

Горното не би могло да се определи като описан по ясен и разбираем начин на формиране на ГПР, както и на ГЛП, за който е посочено, че е с тези параметри при определени условия.

Предвид съдържанието на понятието общи разходи по кредита в ГПР следва да се включват 3 таксата за отпускане на кредита, годишната такса за поддръжка, договорната лихва, таксата при теглене и застрахователната премия, а в случая липсва яснота какви разходи са включени в ГПР. Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, начислените такси, предвидени в Приложение № 1 към ОУ не са включени и взети предвид при изчисляване на ГПР по договор за издаване на кредитна карта от 14.08.2020г. Поради това съдът приема, че посоченият в договора ГПР не е действително приложения в кредитното правоотношение между страните.

Прави впечатление, че на ответника е разрешен кредитен лимит от 1000 лв., но всички допускания при изчисляване на ГПР са върху кредитен лимит от 3000 лв. Липсва яснота в този смисъл какви суми дължи потребителят при кредитен лимит от 1000 лв.

Съдът намира, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, както твърди ответникът, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл.

23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита.

От ССчЕ се установява, че по договора е извършено едно плащане на дата 17.12.2020г. за сумата от 62.91 лв. или след приспадане на посочената сума от чистата стойност на кредита, се налага извод, че непогасеният остатък от чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 937.09 лв. До този размер искът за главница следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023г. до окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 1000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. При съобразяване разпоредбата на чл.23 ЗПК следва да се отхвърлят и акцесорните искове за сумата от 312.58 лв. възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021г. до 20.12.2022г. и 388.87 лв. мораторна лихва за периода от 03.02.2021г. до 14.06.2023г.

С оглед изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От направените от банката разноски по ч.гр.дело № 9192 по описа за 2023г. от 514.03 лв. на присъждане подлежи сумата от 283.10 лв., а от общо направените по исковото производство такива по представения списък по чл.80 ГПК от 930.15 лв., на присъждане подлежи сумата от 512.28 лв. От направените от ответника 4 разноски по представения списък по чл.80 ГПК в общ размер от 650 лв., на присъждане подлежи сумата от 292 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. С., ЕГН ********** от *** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 937.09 лв. - неплатен остатък от чиста стойност на кредита по недействителен договор за издаване на кредитна карта № *** от 14.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащането на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4263 от 26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9192 г. по описа на ПРС за 2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница над уважения размер от 937.09 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва в размер на 312.58 лв. за периода от 03.02.2021 г. до 20.12.2022г., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва в размер на 388.87 лева за периода от 03.02.2021 г. до 14.06.2023г.