Решение № 687 от 08.07.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1470/2021
- Вид
- Решение № 687
- Подписан
- 08.07.2021
- В сила
- 29.10.2021
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 264 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 687 гр. Плевен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430101470 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от *** срещу *** иск за заплащане сумата от *** лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от *** часа за периода 0***., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от ***, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода *** Ищецът твърди, че за периода 0***. е полагал труд по служебно правоотношение с ответника на длъжност *** в *** към ***. Твърди, че осъществява трудовата си дейност на 12/24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период ***, е положил *** часа нощен труд, и че в съответствие с чл.9, ал.2 от 1
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент ***, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период, за положените общо *** часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент ***, е положил извънреден труд от *** часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на ***, следователно за посочения труд му се дължи сумата от *** лв. В съдебно заседание на 09.06.2021г., е допуснато изменение на размерите на исковите претенции, като искът за главницата се счита за предявен за сумата от ***, а за лихва – за сумата от ***
Ответникът не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на *** и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 24 часа при сумарно изчисляване на работното време. Излага, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, и в този случай не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, доколкото те касаят работещи по трудово правоотношение, а не по специалния ЗМВР, който допуска работно врече през нощта в размер на 8 часа. Счита, че е недопустимо подзаконов акт, който е неприложим към материята, да дерогира действието на законова норма – 187 ал. 3 от ЗМВР.
Като аргумент сочи промяна в чл. 187 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., като твърди, че към този момент не е имало празнота в правото. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., на Министъра на вътрешните работи, и е неправилно твърдението на ищеца, че за процесния период следва да се приложи общата разпоредба на НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за 2 процесния период. Оспорва и двата предявени иска, предлага вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност на направените от ищеца такива.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените от ответника доказателства – платежни бележки, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между 22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от *** се изчисляват на ***. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент *** се получава общо *** часа. Разликата от *** часа не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на *** Размерът на мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се изчислява на ***
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка основателността й, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
3
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, 4 получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до *** Коефициентът *** се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.
140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - ***, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о.