Решение № 798 от 14.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100509129 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение от 15.04.2021 г. по гр.д. № 7554/19 г., СРС, І ГО, 157 с-в е осъдил „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „******* да заплати на Д. Т. АН., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София ул. „ Г. С. ******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата 6483,11 евро-платена при начална липса на основание, поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1, възнаградителна лихва за периода 10.04.2015 г.- 10.01.2019 г. по сключен на 27.06.2007 г. договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 06.02.2019 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил е предявения от Д. Т. АН., ЕГН **********, и съдебен адрес гр.София ул. Г.С. ******* срещу „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1189 евро - лихва за забава за периода 10.04.2015 г. - 05.02.2019 г. Осъдил е „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Д. Т. АН., ЕГН **********, и съдебен адрес - гр.София ул. *******, ет.3 на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 676,21 лв. -разноски за производството за държавна такса и 1 възнаграждение на вещо лице. Осъдил е Д. Т. АН., ЕГН **********, и съдебен адрес - гр.София ул.Т*********, ет.З да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал.

3 ГПК, сумата от 94,54 лв.- разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК, сумата от 177,46 лв. - разноски възнаграждение на вещо лице. Осъдил е Д. Т. АН., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.София ул. „******* да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК, сумата от 34.55 лв. - разноски възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25083319/17.05.2021 г. от ответника „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявана от Изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез пълномощника юрисконсулт Б.К. с мотиви, изложени в него. Твърди се, че не се оспорва обстоятелството за наличието на предходно съдебно решение на СРС влязло в сила, с което е решен вопросът относно недействителността на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора за кредит, които не могат да бъдат преразглеждани, както и прогласените за нищожни клаузи на чл.4 и чл.6 от Допълнително спораземение от 30.09.2011 г./ДС/ към процесния договор за кредит, които се отнасят само до капитализацията на лихви и натрупването им към редовната главница и нямат отношение към клаузите, определящи лихвения процент по кредита, които уреждат по нов начин лихвата в самото допълнително споразумение. Счита се, че с допълнителното споразумение от 30.09.2011 г. се уговарят нови размери на погасителните вноски, които включват главница и лихва и лихвата е уговорена по нов начин, приложим към исковия период.

Уговорките в ДС относно новият размер на лихвата са индивидуални договорки с конкретния клиент, различни от тези постигнати с други клиенти на банката и различни от уговорените първоначално с договора за кредит, които са прогласени за нищожни. Уговорките за лихвения процент в ДС от 30.09.2011 г. са приложими за исковия период от 10.04.2015 г. до 19.01.2019 г./ , а не прогласените за нищожни уговорки от договора за кредит. По молба на двамата кредитополучатели в ДС е договорено за определени периоди кредитът да се погасява в по-малки по размер вноски. В чл.5, ал.2 от ДС е 2 посочено, че през периода на облекченото погасяване, върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,68 %, като през периода на облекченото погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 290 евро на месец съгласно Погасителния план, неразделна част от ДС. Според чл.7, след изтичане периода на облекченото погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно предходния член/ чл.6 сочи, че след изтичане периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекченото погасяване лихва, за което с подписване на настоящето ДС Кредитопучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомащава и възлага на банката/, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,47 пункта, като след изтичане на периода за облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски с него, Кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от ДС. В ал.2 на чл.7 е посочено, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЗЛ на банката и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Твърди се, че двете уговорки в чл.5, ал.2 и чл.7, ал.1 свидетелстват за дова, че в ДС се договарят преференциални лихви за определени периоди, различни от тези на останалите клиенти на банката и различни от първоначално уговорените с договора. Освен това, ищцата е подписала към ДС и нов погасителен план, в който се определя нов размер на месечните вноски. В новият погасителен план от 30.09.2011 г., за периода 10.10.2011 г. до 10.04.2012 г. е определена месечна вноска от 290 евро, а след това до края на погасяването на кредита вноската е 594,92 евро на база БЛП към датата на подписване на ДС. След изтичане на облекченото погасяване БЛП е променен в посока надолу, са заплащани по-ниски вноски от определените в погасителния план към ДС, а именно за периода от 10.11.2012 г. до края на срока на договора са заплащани 581,62 евро, вместо определените по погасителния план към ДС 594,92 евро. Лихвеният процент 3 по кредита е понижен от 8,92 % на 8,67 % на 10.11.2012 г. Прави се извод, че по отношение на ДС всички осъдителни претенции за исковия период по настоящето дело следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като следва да се тълкува ново договаряне за нов размер на лихвата и нов размер на вноските определени в нов погасителен план, подписан от ищцата и този нов погасителен план не е променян едностранно от банката в посока повишение на лихвения процент, а единствено намаление, което е изгодно за ищцата.

Съдът, слeд като не е уважил възражението на банката във връзка с уговорения лихвен процент в ДС от 30.09.2011 г., че следва да се приложи уговорения лихвен процент по чл.3, ал.1 който е в общ размер на 6,5 %, образуван от БЛП в размер на 6 % и надбавка от 0,5 пункта. Неправилно съдът е приел според заключението на вещото лице, че това размер от 6680,88 евро, според задача 4 от ССЕ. Според тази задача лихвения процент е 6,47 евро, а не 6,5 евро така, както е уговорено в чл.3, ал.1 от договора.

Релевантното изчисление, кореспондиращо с изводите на съда е това по задача 7 от ССЕ, в която е посочен размера на сумата за лихва, заплатена от ищцата при сравнение с първоначален лихвен процент от 6,5 %, която е в размер на 6 591,40 евро. Твърди се, че от тази сума за заплатена в повече лихва по вноски от кредита в размер на 6 591,40 евро следва да се извади сумата на направеното от банката възражение за прихващане за заплатена помалко главница, тъй като само тази сума представлява действително обедняване на ищцата при уважаване на нейните претенции.

Според приетата ССЕ, за целия перод от сключване на договора до 10.01.2019 г. разликата за главницата, платена по-малко е в размер на 2 959,34 евро. За исковият период от 10.05.2015 г. до 10.01.2019 г. разликата в главницата платена по-малко е в размер на 1007,23 евро. Тази разлика в главница се получава, защото при увеличаване на лихвения процент се променя съотношението между лихва и главница, вътре във всяка погасителна вноска, като внесените от кредитополучателя средства за погасяване на съответната вноска съвкупно погасяват по-голяма част от лихва и по-малка част от главница. Предпоставките за уважаване на възражението за компенсиране на по-малко заплатената главница произтичат от уважаване на претенцията на ищцата, свързана с връщане на заплатените в повече суми за лихви, поради неравноправност на клаузите, предвиждащи възможност за 4 едностранно увеличение на лихвата от страна на банката. Като последица от такова произнасяне на съда следва да се счита не само това, че банката следва да върне заплатени в повече суми за лихви за определен исков период, но и това, че без клаузите, предвиждащи увеличение на лихвения процент, които са прогласени за нищожни, на практика съдът приема, че кредитът е трябвало да се погасява по първоначално определения между страните погасителен план. При това положение средствата, внесени от кредитополучателя за погасяване на кредита следва да погасяват такава част от главницата, каквато е уговорена с първоначалния погасителен план и от заключението на BJI се вижда, че тя е погасена в по-малък размер от първоначално уговореното. Ако не се отчете заплатената по-малко главница, ще остане сума от главницата, която няма да е погасена, но ще е падежирала спрямо първоначално договорените условия, т.е. ликвидна и изискуема с оглед последиците за приложение на първоначалния погасителен план. Поради това, че ищцата претендира разлика само в частта от вноската за лихви, ако тази претенция се явява основателна, то се явява и основателно възражението на банката за прихващане на частта от вноската за главница, която е уговорена при прилагане на първоначално договореният между страните погасителен план.

Съответно, ако се приложи първоначалния погасителен план с по-ниския лихвен процент, част от главницата очевидно е падежирала и непогасена (както посочва BJI в Приложение №2 към заключението), и банката има право да я получи чрез направеното в настоящото производство възражение за прихващане.

След като не е уважил възражението за прихващане на банката, СРС е уважил иска в размер, по-голям от този, с който ищцата се е обеднила.

Уважаването на иска в по-голям размер е неправилно и ще доведе до неоправдано връщане на суми на ищцата, с които тя не се е обеднила и не е платила на ответната банка.

С оглед на гореизложеното се сочи, че искът следва да бъде уважен само до сумата в размер на 3 632.06 евро, което се получава след възражението за прихващане от сумата в размер на 6 591,40 евро (по задача 7) минус 2 959.34 евро (по предпоследна колона в Приложение №2 към задача 12), защото толкова е платила ищцата вследствие на увеличение на лихвения процент при приложение на вноските за цялата главница от сключване на 5 договора. Ако бъде уважено прихващането само за исковия период, то съдът следва да уважи искът на ищцата само до сумата в размер на 5 584.17 евро, която се получава от сумата в размер на 6 591,40 евро (по задача 7) минус 1 007.23 евро (по последна колона в Приложение №2 към задача 12). Това е разликата между вноските по първоначален и актуален погасителен план за исковият период. Ако искът бъде уважен за сумата, представляваща разлика между плащането за лихви във вноските, то следва да бъде уважено и възражението за прихващане за сумата, която ще се формира като неплатена главница по кредита. Счита за неоснователни аргументите на първоинстанционния съд, че такова вземане за главница за банката не е възникнало. Тези възражения касаят размера на иска и са напълно отделни от въпроса добросъвестна ли е била ответната банка или не. Дори да се прецени, че през различните периоди ищцата е заплащала суми за възнаградителни лихва над първоначално уговореното и по тази причина ищцата е погасявала по-малка главница поради едностранно увеличение на лихвата от банката, то ако по кредита следва да се прилага първоначалният погасителен план при първоначално уговорения лихвен процент, следва да се прилага и установената в него вноска за главница, а от заключението на вещото лице се вижда, че главницата е платена в по-малък размер. Това означава, че на ищцата трябва да се присъди само сумата, която е заплатила на банката, респективно с която се е обеднила при приложение на този първоначален погасителен план при приложение едновременно на вноската за лихва в първоначален размер, но и на тази за главница също в първоначален размер.