Решение № 32 от 27.02.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Тутракан, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20213430100024 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1 . След частичното прекратяване на производството с Определение № 75/28.01.2024 г. (л. 45), продължава разглеждането на долупосочения иск.

2. Предявен е установителен иск по чл. 422 от „Й. Б.“, представлявано от адв.

В. Г. от САК (л. 5 - 7), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 54/04.03.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 100/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

2.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 258, предл. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************** от 05.06.2018 г., сключени между „Й. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД) и ответника, потребени в периода: 15.12.2018 г. 14.02.2019 г., възлизаща на 163,60 лв. (сто шестдесет и три лева и шестдесет стотинки);

2.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху ЕСУ от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Нови пазар (06.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.

2.3. Между ищеца и ответника били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************** от 05.06.2018 г. и Допълнително споразумение към него от 30.11.2018 г.

2 . 4 . Въз основа на горните съглашения ищецът е издал Фактура № 1

7283290166/15.01.2019 г. и Фактура № 7284595073/15.02.2019 г., касаещи отчетен период от 15.12.2018 г. до 14.02.2019 г., на обща стойност 163,60 лв. по отношение ползваните ЕСУ, които ответникът не заплатил.

2 . 5 . Поради горното правоотношението между страните било прекратено едностранно от ищеца и последният издал крайна фактура № **********/15.04.2019 г., съдържаща процесното вземане.

3. Ответникът М. К. И., чрез назначения му с Определение № 375/04.11.2025 г. особен представител – адв. Е. Г. от АК – Силистра, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

3 . 1 . С отговора се оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка и обстоятелствата, на които се основава искът.

3.2. Навежда се твърдение, че между страните не били възникнали валидни облигационни отношения.

3 . 3 . Оспорват се ищцовите твърдения, че бил изправната страна по облигационните отношения, както и че е предоставил на ответника посочените в исковата молба мобилни услуги.

3 . 4 . Оспорва приложените съглашения за предоставяне на ЕСУ, както и доказателствената стойност на приложените фактури.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 05.06.2018 г. между страните по делото е подписан Договор за мобилни услуги за мобилен номер **************** (л. 9).

5. На 30.11.2018 г. към него е подписано допълнително споразумение (л. 15) 6 . По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 99 и сл.), която е изчислила непогасения размер на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

2

II. По основателността на исковете

8. В случая са предвидени следните услуги, цената на които е включена в процесните фактури:

8.1. Mесечна абонаментна такса - Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ л.

20 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението.

1. Цена за използвани услуги, според потреблението.

1.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:

1.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;

1.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;

1.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).

2. Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед установяването на дължимостта на цената на услугите.

3. В конкретният случай (независимо от указания на съда, дадени с доклада по делото) доказателства за потребяването на този вид услуги не са ангажирани.

4. Цена за допълнителни и други услуги.

4.1. Тя е предвидена в чл. 23, б. „г” от ОУ.

5. СИЕ е изчислило, че общата сума на начислените ЕСУ възлиза на 136,94 лв., от които

5.1. абонаментни такси – 53,10 лв.;

5.2. услуги, според потреблението – 61,46 лв.;

5.3. други услуги – 22,38 лв.

6. В обобщение на гореизложеното съдът приема искът за основателен до размера от 136,94 лв. с ДДС.

7. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока, указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й (вж. т. 6.1).

3

8. В останалата част, поради недоказването на доставката на ЕСУ в претендирания обем, искът се явява неоснователен.

Разноски

9. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съгласно уважената част от исковете. Направени са разноски в размер на 930 лв. (ДТ за исковете, по отношение на които исковата молба е върната, не са взети предвид – 100 лв.). От тях следва да бъде присъдена сумата от 778,45 лв.

10. Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. К. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ****************, че съществува вземането на ищеца „Й. Б.” ЕАД (към подаване на исковата молба „Т. Б.“ ЕАД), с ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: г****************, предмет на Заповед № 54/04.03.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 100/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца цената на електронни съобщителни услуги, дължима въз основа на Допълнително споразумение от 30.11.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **************** от 05.06.2018 г., сключени между „Й. Б.“ ЕАД и ответника, потребени в периода:

15.12.2018 г. - 14.02.2019 г., възлизаща на 70,02 евро (седемдесет евро и два евроцента), представляващи валутната равностойност на 136,94 лв.; както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Нови пазар (07.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искова за установяването на вземането за разликата между уважения размер - 70,02 евро и претендирания такъв – 83,65 евро, представляващи валутната равностойност на 163,60 лв.;

ОСЪЖДА ответника М. К. И., с ЕГН **********, да за плати на ищеца „Й.

Б.” ЕАД, с ЕИК ****************, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 398,02 евро (триста деветдесет и осем евро и два евроцента), представляващи валутната равностойност на 778,45 лв.

4